Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1370                              06.07.2018 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1048 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от ********с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ********спортен център „Изгрев“, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Н. Д. Т., против решение № 420 от 02.04.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 639/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът намира за незаконосъобразен крайният извод на съда, че издаденият от ДИТ- Бургас протокол съдържа четири отделни предписания, неизпълнението на всяко от които следва да бъде санкционирано поотделно. В тази връзка същият сочи в касационната жалба, че протоколът съдържа едно властническо волеизявление, с което се създават и възлагат няколко задължения за адресата, а обстоятелството, че те са посочени в четири отделни точки, не променя правната му същност. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касационния жалбоподател, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е изменил наказателно постановление № 02-0001576/29.12.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда е наложено на касатора ********административно наказание- имуществена санкция в размер на 5000 лева, като е намалил размера на наложеното наказание на 1500 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това със Заповед № З-0058/11.02.2014г. лице. Отбелязал е, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Приел е, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, както и че не са допуснати нарушения при подбора на приложимите за деянието разпоредби. Съдът е счел, че е осъществен от обективна страна съставът на административното нарушение. Намерил е за неоснователно възражението на санкционираното дружество за допуснато при издаване на НП нарушение на материалния закон с налагане на няколко санкции за неизпълнение на отделните  предписания, съдържащи се в протокола на ДИТ.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 09.08.2017 г. е извършена в ********проверка от служител на ДИТ- Бургас. В хода на проверката е констатирано, че търговското дружество в качеството си на работодател не е изплатило трудовото възнаграждение на един служител за месец април 2017 г.; не е изплатило на няколко служители трудовото възнаграждение за месец май 2017 г.; не е изплатило трудовото възнаграждение на няколко служители за месец юни 2017г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на Георги Вълчев. За тези констатации е съставен на 29.08.2017 г. Протокол № 1692/29.08.2017 г., с който са дадени на основание чл. 404, ал.1, т. 1 КТ задължителни предписания за работодателя, формулирани в четири точки, в т.ч. да изплати на Венцислав Димитров Христов трудовото му възнаграждение за месец април 2017 г. в срок до 15.09.2017 г., в размер на 10 487.94 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.3 от КТ (т.1).  Протоколът е връчен на изпълнителния директор на дружеството на 29.08.2017 г. В законоустановения 14- дневен срок предписанията не са оспорени пред съда. На 25.10.2017 г. е извършена последваща проверка на футболния клуб, в хода на която е установено, че не е изпълнено нито едно от четирите предписания. Това обстоятелство е отразено и в нарочна декларация от изпълнителния директор. Срещу търговското дружество са съставени четири АУАН за нарушения по чл. 415, ал. 1 КТ, изразени в неизпълнение на всяко от предписанията. Въз основа на така съставените актове са издадени четири наказателни постановления, в т.ч. процесното.

При тези данни съдът счита, че деянието е съставомерно и касаторът е санкциониран законосъобразно. От данните по делото е видно, че трудовото възнаграждение на работника В. Д. Х. за месец април 2017 г., възлизащо на 10 487.94 лева, не е заплатено от работодателя в установения срок, поради което с протокол за извършена проверка № 1692/29.08.2017г. е дадено на последния задължително предписание със срок за изпълнение- 15.09.2017 г. Това предписание, посочено в т.1 от съставения протокол, не е оспорено в законоустановения срок, влязло е в сила и е задължително за адресата ********. Същото не е изпълнено в указания срок и следователно е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

Касаторът по същество не оспорва горните фактически констатации, но счита, че протоколът на ДИТ съдържа едно властническо волеизявление, с което се създават и възлагат няколко задължения за адресата, а тяхното неизпълнение съставлява едно административно нарушение. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. На основание чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове (ежемесечно) да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая се касае за неплатени трудови възнаграждения за различни периоди, поради което на касатора са дадени няколко предписания, всяко от които представлява отделно властническо волеизявление на административния орган, макар и да са материализирани в един документ. Неизпълнението на всяко от тях съставлява нарушение и е самостоятелно фактическо основание за налагане на предвидената в закона санкция.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания. Ето защо обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 02.04.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 639/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.