Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1514                              25.07.2018г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На десети юли                                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1045 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.27, ал.3 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) .

Образувано е по жалба на „Строй Импо“ЕООД, ЕИК-***, гр.Средец, обл.Бургас, ул.Лиляна Димитрова №1а, против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/6994 от 22.03.2018г., на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2013, 2014 и 2015г., във връзка с подадени от дружеството общи заявления за плащане на площ за 2013г. с УИН 02/090413/84620, за 2014г. с УИН 02/190614/96402 и за 2015г. с УИН 02/100715/06787, в размер на 77`533,87 лева, на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба № 11 от 06.04.2009г.).

В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорения административен акт, като издаден при липса на компетентност на издателя му, при множество нарушения на процесуалните правила, в резултат на пристрастни и необективни действия на административния орган, накърняващи правата на дружеството-жалбоподател, в отклонение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В открито съдебно заседание оспорващият се представлява се от редовно упълномощения адвокат Б.Д. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на административния акт.

Ответникът – зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. Л.-Т., която оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка и иска от съда да отхвърли жалбата. Счита акта за законосъобразен, като обоснован на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Оспорващият „Строй Импо“ЕООД бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 183022 в ДФ“Земеделие“ в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен бил за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони  (ПРСР) за периода 2007-2013г., с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампания 2013г. През първата година от ангажимента, по заявление с УИН 02/090413/84620, за 2013г. му била изплатена сумата от 67`294,40 лева. За втората година от ангажимента по заявление с УИН 02/190614/96402, за кампания 2014г. му била изплатена сумата от 67`294,40 лева и за третата година по заявление с УИН 02/100715/06787 му била изплатена сумата от 59`245,87 лева.

Дружеството подало заявление за подпомагане с УИН 02/060716/15139 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016г. (л.50 и сл.). С писмо изх.№ 01-2600/6994 от 11.11.2016г. било уведомено от зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, че съгласно чл.7 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината в която е подадено „Заявление за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент, кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Ал.2 на този член предвижда, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Административните проверки извършени по заявлението на „Строй Импо“ЕООД, включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ по мярка 214 с тези, които са заявени по направление през текущата кампания в ИСАК. Площта на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените/референтните парцели за участие в мярката е под 90%, което е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент на осн. чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. и във връзка с влезлите в сила изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд (ОПФ и ДПФ).

Срещу това писмо било подадено възражение от управителя на „Строй Импо“ЕООД, че когато започнал да чертае в общинската служба по земеделие ползваните от дружеството площи, служителите не успели за затворят картата поради проблеми в компютърната програма. На всеки два дни ходел в общинската служба за да чертае, но това било безрезултатно, като обясненията на служителите били същите – проблем в компютърната програма. След близо два месеца чакане, в последния ден на срока, служителите успели да затворят картата, но според компютърните данни излизало, че има право да чертае само 1070 дка, вместо полагащите му се 2290 дка. и ако откаже, нямало да бъде регистриран изобщо през тази година. Притиснат от тези обстоятелства, управителят решил да се регистрира само с тези 1070 дка.

С писмо изх.№ 01-2600/6994 от 05.04.2017г. с „Строй Импо“ЕООД било уведомено, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Впоследствие на 25.05.2017г. с изх.№ 01-2600/6994, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ издал уведомително писмо с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г. В него органът се позовал отново на разпоредбите на чл.7 и чл.24, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., като посочил, че процентът на припокриване на площите от пресичане на заявените от „Строй Импо“ЕООД през текущата година парцели, спрямо одобрените/ референтните парцели за участие е 44,76%, видно приложението към уведомителното писмо. Поради това и на основание чл.63, т.1, вр. чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18, ал.3, т.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на „Строй Импо“ЕООД.

Актът, съобразно приложеното към преписката известие за доставяне на л.131, бил получен от адресата на 21.04.2017г. и като необжалван, влязъл в законна сила.

С писмо изх. № 01-2600/6994 от 25.10.2017г. зам.изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ уведомил дружеството, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. На 22.03.2018г. заместник изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ издал по отношение на „Строй Импо“ЕООД акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/6994, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2013, 2014 и 2015г., във връзка с подадени от дружеството общи заявления за плащане на площ за 2013г. с УИН 02/090413/84620, за 2014г. с УИН 02/190614/96402 и за 2015г. с УИН 02/100715/06787, в размер на 77`533,87 лева, на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г. Органът се мотивирал, че с цитирани по-горе акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214, бил прекратен агроекологичния ангажимент на дружеството. По заявленията на дружеството били заплатени сумите: за 2013г. по заявление с УИН 02/090413/84620 – 67`294,40 лева; за 2014г. по заявление с УИН 02/190614/96402 – 67`294,40 лева и за 2015г. по заявление с УИН 02/100715/06787 – 59`245,87 лева. Изчислено било, че общата изплатена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) възлиза на 193`834,67 лева, като в съответствие с чл.18, ал.4, б.“б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г. следва да бъдат възстановени 40% от тази сума, равняващи се на 77`533, 87 лева. Възраженията направени от дружеството не са били приети и на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“б“, вр. чл.24, ал.1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП бил издаден оспореният в настоящото съдебно производство акт. В него е посочено, че същият подлежи на оспорване пред Министъра на земеделието, храните и горите и административен съд по седалището на териториалната структура на ДФ“Земеделие“ в 14-дневен срок от съобщаването му. Актът е връчен лично на управителя на дружеството на 10.04.2018г. Жалбата срещу него е подадена направо до съда на 24.04.2018г.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът, след като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира оспорването за неоснователно. Не се установиха сочените от жалбоподателя нарушения, както липсват основания административният акт да бъде обявен за нищожен.

Оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. представителна власт (л.53). Изпълнителният директор, в съответствие с чл.20а от ЗПЗП и чл.11 от Устройствения правилник на ДФ“Земеделие“, е делегирал правомощието за издаване и подписване на актове за установяване на публично държавно вземане на своя заместник изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. В тази връзка се налага извода, че административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност, при следните съображения:

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.162, ал. 2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 25.05.2017г. с нарочен акт на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е била отказана финансова помощ и прекратен поетия от „Строй Импо“ЕООД агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. По делото не се спори, че този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Следователно, налице са както фактическите основания – влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, така и правните такива за издаване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ДФ“Земеделие“ следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Строй Импо“ЕООД, ЕИК-***, гр.Средец, обл.Бургас, ул.Лиляна Димитрова №1а, против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/6994 от 22.03.2018г., на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.

ОСЪЖДА „Строй Импо“ЕООД, ЕИК-***, да заплати в полза на ДФ„Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред върховния административен съд. 

 

 

 

 

                                       

                                                                            СЪДИЯ: