Р Е Ш Е Н И Е

  Номер 33           Година 13.01.2008        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1045 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на “Ди Йор - 2” ЕООД,  ***, представлявано от управителя Д. А. С. срещу Решение № 32/16.06.2008г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас. С решението е оставено в сила разпореждане № 1617 от 07.05.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е постановено събиране на сумата от 3 435,28 лв., от които 2 737,77 лв. главница и лихва 697,51 лв., начислена до 30.04.2008г..  Моли, съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на директора на РУ“СО“ – Бургас, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител  поддържа жалбата и моли, тя да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Директора на РУ“СО“ - Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 272/22.04.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас (л.36 от делото) на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на осигурителя “Ди Йор - 2” ЕООД, като е определен финансовия ревизор, срока за извършване на ревизията и периода който следва да обхване. Заповедта е връчена на 22.04.2008г., видно от направеното на нея отбелязване. С ревизионен акт за начет вх.№ 12/25.04.2008г. (л.21-23 от делото), е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, в размер на главницата 2737,77 лв. и лихви 697,51 лв., като в него е посочено, че ревизията е започнала и завършила на 22.04.2008г.. Срещу ревизионния акт за начет е подадено писмено възражение (л.14 от делото), в което се посочва, че е извършена корекция  на ведомостта за заплати за м.VІІ.2006г.,  през м.VІІІ.2006г., но не са подадени коригиращ образец № 1 и декларация № 6. На основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено разпореждане № 1617/07.05.2008г., за събиране на сумите по ревизионен акт за начет в общ размер на 3 435,28 лв., което е обжалвано по административен ред. С решение № 32/16.06.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е оставено в сила обжалваното разпореждане. В мотивите му е посочено, че съгласно чл.63, ал.3 от КТ, ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня в който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл.4 от Кодекса и продължава до прекратяването и. П. Р. към момента на постъпване на работа в дружеството е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 години, не е започнала реално да изпълнява трудовите си задължения, не е получавала трудово възнаграждение и не са внесени от работодателя осигурителни вноски. Тези обстоятелства я правят неосигурено лице, поради което правото и на обезщетение от фондовете на ДОО не е породено, на основание чл.40, ал.1 от КСО. Сторнирането на ведомостта за заплати за месец юли 2006г. е извършено след като ревизионния акт е бил връчен, като не са събрани доказателства, че корекцията е извършена през месец август 2006г.. Решението е връчено с писмо с обратна разписка и в срока по чл.118, ал.1 от КСО е обжалвано с жалба вх.№ 70-00-267/30.06.2008г.. В жалбата се излагат твърдения, че спора се свежда до установяване дали П. Р. е започнала работа и възникнало ли е трудово правоотношение, респективно осигурително. Лицето е работило през месец юли 2006г., през който месец е възникнал осигурения риск, коригиращата ведомост е съставена при откриване на грешката през 2006г. и е представена на ревизора още в хода на ревизията, но той не я е приел и не се съобразява с нея.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 52а. от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. В действалата през този период редакция на чл.4, ал.1, т.1 от КСО е посочено, че задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. С оглед на така посочените разпоредби, следва да се приеме, че работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност.

П. Д. Р. е била в трудово правоотношение с ЕТ”Ди Йор – Д. С.”, видно от приложената по делото справка от персоналния регистър(л.43 от делото), което е прекратено на 11.07.2006г., като до тази дата на месеца са и отчетени единствено шест дни в майчинство. С прекратяването на трудовото правоотношение се прекратява и осигурителното правоотношение с оглед нормата на чл.10 от КСО, независимо че тя е била вече в отпуск за отглеждане на малко дете, който по силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО се счита за осигурителен стаж, без да се правят за него осигурителни вноски. С прекратяването на трудовото правоотношение е прекратен и разрешения от предишния работодател отпуск за отглеждане на малко дете.

На 11.07.2006г. - датата на която е прекратено предходното трудово правоотношение, П. Р. сключва трудов договор с “Ди Йор - 2” ЕООД. Спора между страните е относно обстоятелството, започнало ли е лицето реално да осъществява трудова дейност, съответно възникнали ли са трудово правоотношение и ново осигуряване. В закона не съществува пречка да се сключват трудови договори с лица, който имат право на обезщетение за отглеждане на малко дете, но и по отношение на тези договори е приложима нормата на чл.63, ал.3 от КТ, съгласно която ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

При извършване на ревизията, жалбоподателя е представил ведомости за заплати, видно от които П. Р. през месец юли 2006г., няма отработени дни, съответно заработка, а са отразени 15 дни – отглеждане на дете, срещу които обстоятелства фигурира нейния подпис. Аналогични са отбелязванията и във ведомостите за месеците август, септември, октомври, ноември и декември. Данните от ведомостите съответстват на информацията подадена от дружеството и отразена в персоналния регистър на НОИ, към дата 08.04.2008 г.(л.46-49 от делото). Въз основа на тях е направен правилния извод, че  П. Р. не е започнала реално да осъществява трудова дейност, поради което не са възникнали трудово правоотношение и ново осигуряване.

След издаване на ревизионния акт и връчването му на представител на дружеството, са направени възражения с приложени писмени доказателства. Представени са нова ведомост за заплати за месец юли 2006г., молба-декларация за получаване на парично обезщетение и справка за взаимоотношенията с бюджета за начисляване и изплащане на майчинство на лицето. Във ведомостта за заплати е отразено, че П. Р. има 15 отработени дни със  съответната заработка, като не е отразен никакъв отпуск за отглеждане на малко дете. Тези доказателства са представени за първи път след извършване на ревизията и връчване на ревизионния акт. Според настоящия съдебен състав, не биха могли да се приемат възраженията на жалбоподателя, че при извършване на ревизията той многократно е предоставил на ревизора коригираната ведомост, но същия е отказа да я приеме и да се съобрази с нея. Ревизията е приключила в рамките на работния ден 22.04.2008г., видно от изложеното в ревизионния доклад и за да обоснове своите изводи, ревизора се е позовал на представените от жалбоподателя некоригирани ведомости, които са заверени от него, като верни с оригинала. Платежните ведомости, като първични счетоводни документи, съгласно чл.10 от Закона за счетоводството, не могат да се поправят и да се извършват добавки в тях, а следва погрешно съставената ведомост да бъде анулирана и да се състави нова. Първоначално издадената ведомост за заплати за която се твърди, че е погрешно съставена, няма доказателства да е била анулирана, а напротив тя е представена при извършване на ревизията. В последствие е представена нова ведомост и в случая са налице две ведомости за един и същи период с различно съдържание, което е недопустимо. Ето защо, след като  втората ведомост е представена след връчване на ревизионния акт и тя няма достоверна дата, правилно административния орган е приел, че е съставена във връзка с обжалването. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че относно извършените корекции е подадена информация в НОИ на 25.04.2008г., на която дата са направени писмените възражения и е представена новата ведомост за заплати. Също така, на тази дата са и довнесени осигурителните вноски върху трудово възнаграждение на Петя Русева, посочено в новата ведомост за заплати. 

Предвид изложеното, следва да се приеме, че П. Р. няма качество на  осигурено лице и по отношение на нея не са били налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение съобразно чл.52а от КСО, поради което и паричните обезщетения за отглеждане на малко дете са неправомерно начислени и изтеглени от “Ди Йор - 2” ЕООД. Ето защо, правилно ревизиращият орган е издал ревизионния акт за начет и разпореждането за събиране на сумите по него, а жалбата с която е сезиран съда се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ди Йор - 2” ЕООД гр.Бургас, ***, представлявано от управителя Д. А. С. срещу решение № 32/16.06.2008г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1617 от 07.05.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: