РЕШЕНИЕ

 

№………….                       Дата  22.04.2009 год.                        град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 март 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1045 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.211к, във вр. с чл.211и, ал.5 от Закона за митниците.

         Предмет на оспорване е ППСПДВ № 46/2007 год. на началник на Митница – Бургас, потвърдено с Решение № РД-4402-1184/10.08.2007 год. на директор на РМД – Бургас, с което е задължен “Захарен комбинат – Пловдив” АД да заплати публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 232 549,28 лв. и ДДС в размер на 45 509,85 лв., ведно със законната лихва.

         Жалбоподателят “Захарен комбинат – Пловдив” АД оспорва постановлението, като основните възражения са свързани с това, че задълженията са определени въз основа на анализ, извършен в Централна митническа лаборатория, която не е акредитирана лаборатория по смисъла на Закона за акредитацията, поради което даденият от тази лаборатория резултат за градуса на поляризация на внесената от дружеството стока – сурова тръстикова захар, предназначена за рафиниране, не може да бъде приет за надежден и точен и въз основа на него да бъдат калкулирани публичните задължения на дружеството. Възразява се също така, че митническият орган не е взел предвид представен от дружеството сертификат, издаден от Control Union International Commodity Services S.A. – Geneva – лаборатория, включена в списъка на акредитираните лаборатории към Лондонската захарна асоциация, видно от който, при извършен анализ в тази лаборатория, е определен по-нисък градус на поляризация на процесната стока. Различният градус на поляризация, възприет от митническия орган, се оспорва от жалбоподателя, тъй като в зависимост от неговата стойност се определя съответната ставка на дължимото мито, както и количеството еквивалент на сурова захар, която може да се допусне в обращение, в рамките на съответната преференциална тарифна квота, определена за България.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощници, които поддържат подадената жалба, ангажират допълнителни доказателства, претендират разноски.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, поддържа становището, че за ЦМЛ не е необходимо да бъде налице акредитация, тъй като извършваните от нея анализи се правят за целите на митническия контрол и надзор, ангажира допълнителни доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Спорът между страните се свежда единствено до установяване на тегловното съдържание на захароза (градус поляризация) на внесената от “Захарен комбинат – Пловдив” АД сурова тръстикова захар, предназначена за рафиниране и в зависимост от това да бъде определена приложимата ставка на дължимото мито и съобразно нея да се калкулират публичните задължения на дружеството.

         Фактите, по отношение на които страните не спорят, могат да бъдат очертани така:

         На 08.03.2007 год., в МП “Запад рибно пристанище”, е въведена и манифестирана с ММ № BG001001/136/07/03/08, стока – 26 000 000 кг. сурова тръстикова захар, с произход Бразилия, превозена с м/к “Понтократис” и с получател “Захарен комбинат – Пловдив” АД. От митническия орган е взета среднокорабна проба за анализ, за определяне на градуса поляризация. Анализът е проведен в Централна митническа лаборатория, като е установено съдържание на захароза 99,45 % (поляриметрично), за което е съставена митническа лабораторна експертиза изх. № 00001-23.03.07/13.04.2007 год. на Централна митническа лаборатория. Тегловното съдържание на захороза е определено по метод ICUMSA GS 1/2/3-1 (1994). Предвид лабораторните резултати, началника на Митница Бургас е преизчислил дължимото мито за внесената стока, като е приложил ставка на митото – 102,7334 евро/тон. Мотивирал се е с обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.3, пар.1 от Регламент 1832/2006 год. на ЕС, във връзка с приложение ІІ на същия регламент, дължимото мито от 98 евро на тон се прилага за сурова захар, със стандартно качество (рандеман 92% при поляризация 96% - Регламент 318/2006 год. на ЕС – приложение І, т.ІІІ). На основание чл.24, ал.3 от Регламент 950/2006 год. на ЕС, във връзка с чл.4 от Регламент 1832/2006 год. на ЕС, ставката се увеличава или намалява с 0,14% за всяка една десета от градуса на установената разлика. В конкретния случай, увеличението на ставката за мито от 98 евро/тон до 102,7334 евро/тон, е била извършена в съответствие с разликата от 96% поляризация за сурова захар със стандартно качество, до установения резултат от ЦМЛ от 99,45% поляризация на внесената от дружеството сурова тръстикова захар.  Съобразно така установената ставка на дължимото мито, административният орган преизчислил дължимите суми за мито в размер на 232 549,28 лв. и ДДС в размер на 46 509,85 лв., дължими по 7-те ЕАД, с които е бил оформен процесният внос.

         За установяване на спорния между страните градус на поляризация на внесената стока, в хода на съдебния процес бяха назначени 1-членна и 3-членна съдебно-химични експертизи. Едночленната експертиза, изготвена от в.л. М.П. посочи резултат от изследването - съдържание на захароза - 99,35% ± 0,34%. Изследването е проведено по метода на изпитване БДС 391 и Постановление № 209/11.09.2002 год. Тричленната експертиза посочи резултат от изследването – съдържание на захароза – 99,36% ± 0,65%, при същите методи на изпитване.

         При така установените резултати от съдебно-химичните експертизи, резултатът, посочен от Централната митническа лаборатория – 99,45% съдържание на захароза, не се опровергава успешно от жалбоподателя. Резултатът на ЦМЛ се потвърждава и от двете съдебни експертизи, като стойността от 99,45% се вмества както в посочения резултат от 99,35% ± 0,34% на едночленната експертиза, така и в посочения резултат от 99,36 % ± 0,65 % на тричленната експертиза. В тази връзка, вещите лица от 3-членната експертиза, при разпит в с.з. на 10.11.2008 год. изрично заявиха, че всички провеждани изследвания – както на 1-членната експертиза, на 3-членната експертиза, така и на собствения анализ на жалбоподателя, проведен на територията на “Захарен комбинат – Пловдив” АД, с резултат – 99,34 % захароза, всички те са в рамките и отговарят на резултата на ЦМЛ и потвърждават този резултат. Посочената от експертите “неопределеност” представлява буквално “разсеяност на резултата” и е оценка на възможната грешка.

         Изслушаните експертни заключения съдът кредитира, като изготвени от компетентни вещи лица, в акредитирана изпитвателна химическа лаборатория при “Булгарконтрола” АД, с обхват на акредитацията, включваща и изпитване на захар, като изследванията са извършени по отношение на проби, годни да бъдат предмет на анализ. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за заинтересованост на в.л. Е.П., включена в състава на 3-членната експертиза, тъй като е участвала при изготвянето на експертизата в ЦМЛ. Действително анализът на ЦМЛ е проведен от това вещо лице, което е служител в ЦМЛ, но 3-членната експертиза е проведена в лаборатория към “Булгарконтрола” АД, където не са налице подобни отношения на зависимост. Освен това, възражението се прави за първи път с депозираните писмени бележки по съществото на спора, а не е направено в хода на процеса, като оспорване на това основание на 3-членната експертиза, която впрочем се оспори не от жалбоподателя, а от ответната страна, но на друго основание. По отношение на ползваните методи на изпитване в.л. Е.П. посочва, че принципът на изследване е еднакъв – мери се поляризацията – както при метода ICUMSA, приложен от ЦМЛ, така и при ползвания от експертите метод, регламентиран в Наредба за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека, приета с ПМС № 209/11.09.2002 год. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят също изразява становище, че двата метода на изследване са идентични, респ. метода ICUMSA е възпроизведен в Наредбата, поради което не съществува спор относно съответствието на ползваните методи на изпитване и следва да се приеме, че методите са идентични, а разликите в резултатите не могат да бъдат обосновани с различия в методите на изследване. 

Налага се уточнението, че съдът кредитира експертните заключения дотолкова, доколкото изясняват въпроса относно възможния градус на поляризация (като по същество се потвърждава резултата на ЦМЛ), но не взема предвид посочените от тях стойности не само защото те варират в определени граници, но и защото при посочените отклонения в + надвишават границата от 99,5 % поляризация, над която граница захарта вече е полубяла,  има и стойности с отклонение в + надвишаващи 99,7 % поляризация, над която граница захарта вече е бяла – чл.2 от Наредбата, а има и стойности с отклонение в + надвишаващи границата от 100 % поляризация – резултата на 3-членната експертиза – 99,36 % ± 0,65 % = 100,01%. Тези възможни по-високи стойности на поляризация могат да бъдат възприети и като косвена индиция, че градуса на поляризация е по-скоро по-висок, отколкото по-нисък. Също така, диапазонът, в който варират възможните резултати не позволява с категоричност да се посочи градуса на поляризация, който като абсолютна стойност, да се сравни със стойността на градуса на поляризация, намерен при анализа на ЦМЛ и в зависимост от това, да се преценява верността на този резултат. В този смисъл, жалбоподателят не доказва успешно възраженията си за неправилно установен градус на поляризация на процесната сурова тръстикова захар.  

         Основните възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното ППСПДВ са свързани с това, че анализът на ЦМЛ не е следвало да се възприема от митническите органи, тъй като тази лаборатория не е акредитирана.

Съдът не споделя тези доводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", създаден с ПМС № 1/8.01.2001 г. Централната митническа лаборатория е тази, която изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. В структурно отношение тази лаборатория влиза в състава на Дирекция "Митническа лаборатория" като е част от състава на Централното митническо управление на агенцията. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМ, в правомощие на митническите органи при проверка на приетите митнически декларация и отразените в тях внесени стоки, е да вземат проби и извършват анализи. Именно за изпълнение на тези вменени от закона правомощия на митническите органи, с Устройствения правилник на Агенция "Митници" изрично е отразено, че митническата лаборатория е тази, която извършва анализ на стоките. Няма нормативно изискване тази лаборатория, която е създадена въз основа на акт на Министерския съвет, каквото представлява постановлението, с което е приет устройствения правилник на агенцията, да подлежи на акредитация от ИА "Българска служба за акредитация". Следователно анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на митническия контрол, поради което експертизата, въз основа на която е основано решението на Началника на Митница - Бургас, потвърдено от регионалния митнически директор не е незаконосъобразно на това посочено от жалбоподателя основание. Като годно доказателствено средство, събрано в хода на административното производство, съдът кредитира и в рамките на съдебния процес. Обратно – всички други изследвания, провеждани самостоятелно от дружеството, включително и това с издаден сертификат № 07-0057 В1, издаден от Control Union International Commodity Services S.A. – Geneva (не се намира в кориците на делото), биха могли да бъдат ползвани в рамките на търговските взаимоотношения между продавач и купувач, но за целите на митническия контрол, не биха могли да бъдат кредитирани.

Други доводи за незаконосъобразност на административния акт не се сочат и в частност, жалбоподателят не оспорва приложената от административния орган методика за преизчисление на дължимите публични задължения, извършена в съответствие с разпоредбата на чл.3, пар.1 от Регламент 1832/2006 год. на ЕС, във връзка с приложение ІІ на същия регламент, като на основание чл.24, ал.3 от Регламент 950/2006 год. на ЕС, във връзка с чл.4 от Регламент 1832/2006 год. на ЕС, ставката на дължимото мито е увеличена от административния орган с 0,14% за всяка една десета от градуса на установената разлика. Ставката на дължимото мито е правилно определена – всяка една десета от градуса (%) над 96 % следва да се умножи по 0,14 %, следователно – 34 х 0,0014 = 0,0476, както и последната започната десета от градуса – 1 х 0,0007 = 0,0007, които правят общ сбор от 0,0483. Тази стойност следва да се умножи по 98 (евро/тон) – 0,0483 х 98 = 4,7334 и към нея да се прибави минималната ставка от 98 евро/тон, от която започва увеличението – 4,7334 + 98 = 102,7334 евро/тон, като така получената стойност е размера на ставката на митото, приложима за внесената сурова тръстикова захар с градус (%) на поляризация  99,45 %.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа мотиви, представляващи фактическото основание за издаването му, не се констатират нарушения на административнопроизводствената процедура, влияещи на акта по същество, правилно са приложени и разпоредбите на приложимия материален закон.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, разноски от ответната страна не са поискани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Захарен комбинат – Пловдив” АД, със седалище и адрес на управление в *** против ППСПДВ № 46/2007 год. на началник на Митница – Бургас, потвърдено с Решение № РД-4402-1184/10.08.2007 год. на директор на РМД – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:……………..