ПРОТОКОЛ

 

Година 2018, 17.01.                                                                    град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ХVІІ-ти административен състав

На осемнадесети януари                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                    

Секретар: М. В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанасова

административно дело номер 1042 по описа за 2017 година.

 

На именното повикване в 12.15 часа се явиха:

 

Ищецът Н.-А.Ю.П. се явява лично, доведен от ОД „Охрана“.

За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се явява представител, редовно уведомен.

За Окръжна прокуратура- Бургас се явява прокурор Тиха Стоянова.

Явяват се свидетелите И.С.И. и Ч.Г.И., доведени от ОД „Охрана“.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като счете, че не са налице процесуални пречки, по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо от Затвора- Бургас, с приложена към него медицинска справка, изготвена от д-р Людмила Христова, съобразно разпореждане от 22.11.2017г.

 

Ищецът П.: Да се приеме представената справка.

Прокурор СТОЯНОВА: Да се приеме представената медицинска справка като доказателство по делото.

 

СЪДЪТ счита, че представената медицинска справка е относима към предмета на спора и необходима за неговото изясняване и следва да бъде приобщена към доказателствения материал. Ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателство по делото медицинска справка, изготвена на 11.12.2017 г. от д-р Людмила Христова.

 

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатите в предходното съдебно заседание свидетели, на които сне самоличността както следва:

И.С.И., на 52 г., българин, български гражданин, осъждан, без родство със страните. Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината пред съда.

Ч.Г.И., 42 г., българин, български гражданин, осъждан, без родство със страните. Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината пред съда, след което отведен от съдебната зала.

 

Свидетелят И.И.: Познавам ищеца П.. Заедно с него изтърпяваме наказание лишаване от свобода. Настанени сме в един коридор, в различни помещения. С ищеца сме в нормални взаимоотношения.

Свидетелят И.И. на въпросите на ищеца П.: От  10 години съм в този салон. Ищецът редовно тренира, на карето има щанги, прави тренировки за мускули, за тялото. Аз също имах проблеми с гърба. Нашият живот в затвора е застоял и единствената възможност е тренировки по време на престоя на открито и доколкото знам, много пъти съм присъствал, при докторите той има оплакване от изкривяване на гръбначния стълб. Докторът му препоръчваше едни колани, да си го изправя гърба. В момента няма тренировки и миналата година също нямаше, заради снега. Няма никакви условия за тренировки. Под никакви условия разбирам следното: аз дойдох в затвора Бургас от Пазарджишкия затвор. Там има зала, с всякакви уреди, топло е, а тук всичко е на произвола - вали дъжд, сняг, уредите са на карето, на открито под дъжда и снега. Като завали сняг през зимата, понеже няма затворници, които да го чистят уредите, и стоят затрупани уредите. Карето е отворено и всичко замръзва, уредите ръждясват. На карето има щанги, лежанки, имаше гирички. За миналата зима, мисля че беше от началото на месец ноември до началото на месец март, никой, не само ищецът, не е тренирал. Всичко беше замръзнало под снега, ръждясало. Това се отразяваше на психиката на ищеца. Постоянно беше изнервен, с главоболие, оплакваше се на лекарите, че се е схванал, не е имал възможност да се раздвижва. Оплакваше се от гръбначния стълб, че има изкривяване, казваха му да не се застоява, а то като няма условия да тренира, как да не се застоява. Заради нервно неразположение го водиха на психиатър. За нервното му положение беше изнервен, даже писа една жалба до София и нямаше резултат.

 

Ищецът П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Заради болката ми в гърба се ляга на лежанката и когато вдигам тежести, тогава гръбначния стълб се изправя под тежестта на самите тежести. Това го знам и така са ми казвали, това е препоръчано, не е официално написано. В легнало положение вдигам щанга, и гръбначния стълб се изправя. Като не мога да тренирам съм принуден да спя върху дъска, върху която слагам възглавница. В затвора трябва да са документите за моите заболявания, може би в здравния журнал. Правиха ми изследване и въз основа на това изследване се установи проблемът с гърба ми.

Прокурор СТОЯНОВА- няма въпроси.

 

Съдът въведе в залата свидетеля Ч.И.:

Свидетелят Ч.И.: Познавам ищеца П.. Познаваме се като колеги от един и същи затвор и един и същи салон.

Свидетелят Ч.И. на въпросите на ищеца П.: миналата година, зимата, ищецът не е тренирал. Доколкото се сещам от месец декември до месец февруари, март, не само ищецът, но и никой не можеше да тренира, поради простата причина, че има съвсем малко тежести, но и тези, които ги имаше не ставаха за нищо - ръждясали, метални, не можещ да ги вземеш в ръце, няма как да се работи с такъв метал, оголен, който стои на дъжда зиме и лято, цялото е в ръжда, за нищо не става. От студа не можеш да го докоснеш. Никой не можеше да тренира през този период. Липсата на тренировки, сега разбирам че има проблем с гърба, това че ищецът няма такива документи, не ме интересува, знам че той наистина е болен от нещо, наистина има гръбначно изкривяване, и със сигурност не му влияе добре. Виждал съм го да ляга на тази лежанка и с тежест на гърдите си оправяше кръста. Имаше един двама, които му помагаха. Имаше един период, от около седмица, лично аз съм му помагал. Но този период не се касае за тези месеци, за които нито аз, нито кой да е, му помага поради липсата на щанги, каквито и да било, особено пък тези, които бяха там, които бяха останки от щанги, подобие на някаква тежест. Всичко това се отрази зле на самочувствието му, наистина зле. Ние сме го виждали как се превива от болка. Тези щанги му помагат. Много пъти е ходил на лекар. Аз помня веднъж, когато ходих на зъболекар, той беше при д-р Гичева и си говориха за гръбначното изкривяване. Липсата на тренировки му се отразиха зле, обездвижва се изцяло, не може да легне, защото имаше проблем. В килията му идвахме по няколко човека, понеже сутрин, обед и вечер сме отключени по половин час на ден и влизахме в неговата килия да видим как е, що е, и сме го виждали, че е много зле. Това се отразяваше най-вече физически, но и психически. Имаше болки. Психическите не ги разбирам много-много нещата, но страдаше, това е очевидно. Имаше измъчен вид, това се личеше отвсякъде. Болката беше изписана на очите на ищеца. Обикновено тренира, абсолютно редовно, не спира, даже има дни, в които трябва да почива, но той не спира.

Свидетелят Ч.И. на въпросите на прокурор Стоянова: Аз също спортувам, седем дни в седмицата, не се натоварвам, а само колкото да има някакво движение, вдигане на различни тежести, клякане и такива упражнения. Ищецът тренира заедно с мен, той не може да тича и да кляка, той прави усилия заради кръста, заради гърба си. Предполагам, че ако го накарате да се съблече и ще забележите, че не може да го направи.

Съдът изведе свидетеля от залата.

 

Ищецът П.: Аз не мога да посоча други доказателства. Единственото, което може би е необходимо, е от самия затвор да бъде изискан амбулаторния журнал, от медицинския център на затвора и в частност всичко за моите заболяванията на гръбначния стълб, за прегледите и оплаквания, за моето нервно напрежение. Преглеждан съм от специалисти, направиха ми изследвания извън затвора. Заведоха ме в специализирана болница за изследвания. Тези документи са върнати в затвора и всички медицински документи за гръбначно заболяване и оплаквания за нервно напрежение би трябвало да са в затвора. Нещата се припокриват и допълват. Един човек, който е лишен да тренира, аз съм свикнало да тренирам и когато спра, след това се случва проблем и всичко като цяло се допълва и се получават нездравословни проблеми, но всичко това дава отражения, които действат съвкупно. Изобщо липсват щанги. Казват, че ще правят ремонт, но кога? Аз подадох жалба до София, че нямат право да ни лишават от правото да тренираме. Миналата зима не съм тренирал, веят ветрове, натрупа сняг, не съм тренирал. Да се изиска медицинската документация от Затвора Бургас във връзка с моите заболявания.

Прокурор СТОЯНОВА: Да се уважи направеното доказателствено искане.

 

СЪДЪТ намира за основателно направеното доказателствено искане, с оглед наведените от ищеца твърдения за заболяване на гръбначния стълб. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДА СЕ ИЗИСКА от Затвора Бургас извлечение от амбулаторния журнал и медицинската документация, съхранявана в медицинския център на затворническото заведение, досежно установените заболявания на ищеца на гръбначния стълб и оплакванията за нервно напрежение.

 

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.03.2018г от 11.20ч., за които дата и час страните се считат уведомени.

Да се уведоми началникът на Затвора Бургас, с оглед осигуряване присъствието на ищеца в съдебното заседание.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12.30 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: