Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1076                                    31.05.2018 г.                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1040 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Я.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.

Предмет на оспорване е действие на органа по изпълнение- РДНСК Югоизточен район по принудително премахване на строеж, представляващ според описанието в жалбата: „дървен носещ скелет, двускатен покрив с дървена конструкция с положени над нея камъшени рогозки и смесено покритие с етернит и ламаринени плоскости, оградни стени от дъсчена обвивка и частично паянтова тухлена зидария, дървени прозорци и врати на строеж „Стопанска постройка със селскостопанско предназначение“, съгласно определение № 676/15.01.2013 г. на Върховния административен съд, в поземлен имот № 40, селищно образувание м. „Батака“, землище на с. Твърдица“. Действията по принудителното премахване на незаконния строеж се оспорват като нищожни.

В жалбата е изложено, че със заповед № ДК-02-ЮИР-64 от 31.03.2011 г., издадена от началника на РДНСК- Югоизточен район, е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Полумасивна сграда- пилчарник“, находящ се в ПИ № 40, селищно образувание м. „Батака“, землище на с. Твърдица“, обл. Бургас. Твърди се, че заповедта е влязла в сила, след като жалбата на Я.И.П. и П.В.П. (поч. на 06.02.2014 г.) е отхвърлена с влязло в сила решение № 812/2012 г. по адм.дело № 1181/2011 г. на АС- Бургас, като неоснователна, а жалбата срещу това решение е оставена без разглеждане с определение № 676/15.01.2013 г. по адм.дело № 10414/2012 г. на ВАС. Изложено е, че в съдебното производство по оспорване на заповедта е приета съдебно-техническа експертиза и според заключението на същата строежът, чието премахване е разпоредено от административния орган, представлява „дървен носещ скелет, двускатен покрив с дървена конструкция с положени над нея камъшени рогозки и смесено покритие с етернит и ламаринени плоскости, оградни стени от дъсчена обвивка и частично паянтова тухлена зидария“. Наведени са доводи, че влязлата в сила заповед да представлява годно изпълнително основание за премахване на незаконен строеж „Полумасивна сграда- пилчарник“, но такъв строеж никога не е съществувал в ПИ № 40, а изграденият в имота и премахнат от ответника строеж представлява „Стопанска постройка със селскостопанско предназначение“ и е с посоченото в определението на ВАС и СТЕ описание. По същество се иска обявяване нищожност на действията по премахване на строежа, като извършени при липса на годно изпълнително основание.

Ответната страна представя административната преписка, ведно със становище за неоснователност на оспорването. В него се сочи, че, след влизане в сила на заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г., е изпратена до извършителите на незаконния строеж покана за доброволно изпълнение, съобразно изискванията на чл. 277 АПК, и тя е получена от последните, като този факт е удостоверен с известие за доставяне № ИД 8000 010883 9 и отбелязване за лично връчване върху покана изх. № ТЗ-53-00-197/13.02.2013 г. Изложено е, че в указания срок незаконният строеж не е премахнат от адресатите на заповедта, поради което са предприети от органа по изпълнението принудителни действия по изпълнение на разпореденото с нея задължение. Наведени са твърдения, че всички изпълнителни действия по принудителното премахване на незаконния строеж са предприети и извършени от материално компетентния орган по изпълнението (съгласно чл.7-чл.13 от Наредба № 13/23.07.2001 г. от МРРБ). На следващо място се сочи в становището, че, след изтичане на определения в поканата за доброволно изпълнение 14- дневен срок, е извършена проверка на място от служители на РО НСК- Бургас при РДНСК- ЮИР и е констатирано, че строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение (за тези констатации е съставен протокол от 23.09.2013г.), поради което за административния орган е възникнало по силата на чл.272, ал.1, т.1 от АПК задължение да осъществи изпълнението на заповедта, по начина, посочен в същата. На 25.09.2013 г. е съставен от служители на РО НСК- Бургас протокол- Приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за предварително проучване. Принудителното премахване на незаконния строеж е възложено на „Хамър 86“ ЕООД, като е сключен с това дружество договор № ФО-13-394/23.06.2015 г. С писмо изх. № БС-1707-04-522/30.06.2015г. на началника на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на заповедта да се извърши в периода от 10.30 ч. на 08.07.2015 г. до 17.00 ч. на 17.07.2015 г. Същото е връчено на жалбоподателката, която е депозирала жалба срещу него, отхвърлена като неоснователна с решение № 1325 от 10.08.2015 г. по административно дело №1313/2015 г. по описа на Административен съд- Бургас. По жалба от В.П.П. (наследник на починалия П.В.П.) против изпълнителните действия по принудително премахване на строежа е образувано  в Административен съд гр. Бургас адм. дело № 2514/2015г., приключило с влязло в сила 18.04.2016 г. решение № 747/18.04.2016 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. По повод искова молба на В.П.П. с правно основание чл. 292 от АПК и с идентичен предмет, е образувано в АСБ административно дело № 1057/2016г., прекратено с влязло в сила определение от 06.07.2016 г. В становището на ответната страна се сочи още, че към настоящия момент незаконният строеж, предмет на издадената заповед № ДК-02-ЮИР- 64/31.03.2011г. от началника на РДНСК Югоизточен район, е премахнат принудително, за което е съставен протокол от 10.07.2016г. (Приложение № 4 към чл. 13). По същество се иска отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Оспорването не е обвързано със срок, доколкото се иска обявяване нищожност на извършените действия по изпълнението. Не представлява пречка за разглеждане на жалбата и приключилото производство по адм.дело № 2514/2015 г. на АСБ, образувано по жалба на В.П.П. (правоприемник на починалия на 06.02.2014 г. адресат на заповедта П.В.П.) срещу действията по премахване на същия строеж, доколкото в това производство жалбоподателката П. не е била конституирана и не е участвала. На основание чл. 177, ал. 3 от АПК при отхвърляне на жалбата влязлото в сила съдебно решение е пречка за оспорване на административния акт като нищожен или на друго основание, но само по отношение на страните по делото, тъй като отхвърлителното решение има сила само за тях.

Видно от въведените с жалбата твърдения и приложените писмени доказателства, обжалваните действия са извършени от орган по изпълнението в рамките на висящо изпълнително производство за принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Срещу тези действия защитата е по реда на чл. 294 и сл. от АПК, като в това производство съдът преценява дали съществува изпълняемо задължение.

От данните по делото е видно, че със заповед № ДК-02-ЮИР 64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат установеният незаконен строеж: „Полумасивна сграда- пилчарник, находящ се в ПИ № 40, селищно образувание местността „Батака” в землището на с. Твърдица, обл. Бургас, извършен от Я.И.П. и П.В.П.. Със заповедта е разпоредено принудителното премахване на незаконния строеж да се извърши по възлагане на органите на ДНСК по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, за сметка на нарушителя, при неспазване на посочения в нея срок за доброволно изпълнение. Заповедта е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, подлежащ на принудително изпълнение, след като с решение № 812/2012 г. по адм.дело № 1181/2011 г. на АС- Бургас жалбата на Я.П. и П.П. е отхвърлена като неоснователна (жалбата срещу това решение е оставена без разглеждане с определение № 676/15.01.2013 г. по адм.дело № 10414/2012 г. на ВАС). Наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж е валидно изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК за започване на изпълнително производство.

Изпълнителното производство е започнало служебно, по инициатива на органа, с изпращане на покана за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК с изх. №  ТЗ-53-00-197/13.02.2013 г., получена лично от П., видно от отбелязването върху нея. На 23.09.2013г. работна група от инспектори в РО НСК- Бургас е констатирала, че незаконният строеж не е премахнат. След съставяне на изискуемите протоколи и приключване на производството по избор на изпълнител, с оспорения акт, на основание чл.225, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.271, ал.3 от АПК, чл.286 от АПК и на основание сключен договор № ФО-13-394/23.06.2015 г., началникът на ДНСК е възложил на определения изпълнител „Хамър 86” ЕООД- Бургас принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР 64/31.03.2011 г. За тези действия по изпълнението жалбоподателката е била уведомена и в законоустановения срок е депозирала жалба пред съда, отхвърлена с влязло в сила решение по адм.дело № 1313/2015 г. на АСБ.

На 08.07.2015 г. имотът е бил посетен от длъжностни лица в РО „НСК“-Бургас и представител на изпълнителя „Хамър 86” ЕООД. На място същите са констатирали, че незаконният строеж не е премахнат в срока за доброволно изпълнение и са отразили тези констатации в протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение (приложение № 3 към чл.10 от Наредба № 13/23.07.2001г.), след което в 11.00 часа на същата дата са пристъпили към принудително изпълнение на заповедта. На 10.07.2015 г. същите са съставили протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение (приложение № 4 към чл.13 от Наредба № 13/23.07.2001г.), в който са отбелязали, че в 16.00 часа на същата дата е приключило премахването на незаконния строеж „Полумасивна сграда-пилчарник, находящ се в ПИ № 40, с.о. „Батака“ в землището на с. Твърдица, област Бургас, и строежът е напълно разрушен.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорените действия по изпълнението са осъществени от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.271, ал.1, т.1 от АПК при неизпълнение на влязла в сила заповед за премахване в определения срок, тя се изпълнява принудително от административния орган, който е издал заповедта, представляваща изпълнително основание, или е трябвало да я издаде, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. В случая органът по изпълнението е посочен в самото изпълнително основание. Действително, след изменението на чл.225, ал.1 от ЗУТ (ДВ, бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г.), компетентността на началника на ДНСК или на упълномощени от него длъжностни лица за премахване на незаконни строежи е ограничена само до строежи от първа, втора и трета категория, или на части от тях. Това изменение обаче не засяга компетентността на органа по принудителното изпълнение за вече издадени индивидуални административни актове- на основание § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Предмет на настоящото производство е принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж пета категория, издадена от началник на РДНСК-ЮИР преди влизане в сила на цитираното изменение на ЗУТ, и след като производството е започнало преди изменението, съобразно § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ то законосъобразно е довършено от орган по изпълнението на ДНСК.

Както се посочи по-горе в изложението, влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж представлява годно изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК. Видно от съдържанието на същата, незаконният строеж представлява „Полумасивна сграда-пилчарник“. Така е индивидуализиран строежът и в постановените в производството по обжалване на заповедта съдебни актове- решение № 812/2012 г. по адм.дело № 1181/2011 г. на АСБ и определение № 676/15.01.2013 г. по адм.дело № 10414/2012 г. на ВАС, а съдържащото се в тези актове подробно описание на строежа, установено посредством приетата съдебно-техническа експертиза, не сочи друг строеж, както се твърди от жалбоподателката. В решението на АСБ строежът „Полумасивна сграда-пилчарник“ е описан със следните характеристики:Сградата е с конструкция от носещ скелет от дърво …. Оградните стени са изпълнени от дъсчена обшивка, на няколко места паянтова тухлена зидария, покривната конструкция е дървена, като над нея са положени камъшени рогозки и смесено покритие с етернит и ламаринени плоскости. Подово покритие няма. На част от лявата фасада са монтирани прозорци. .…покривът е дървен, под няма“. В жалбата, по която е образувано настоящото производство, премахнатият строеж е описан със същите характеристики, а и при индивидуализирането му жалбоподателката препраща към определението на ВАС по адм.дело № 10414/2012 г., постановено в съдебното производство по обжалване на процесната заповед № ДК-02-ЮИР 64/31.03.2011 г. Така е индивидуализиран строежът и в протоколите от 08.07.2015 г. и 10.07.2015 г., съставени при изпълнение на процедурата по премахване, поради което и няма съмнение, че премахнатият строеж е идентичен с този, посочен в изпълнителното основание (заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г.). Обстоятелството, че строежът е определен от вещото лице като паянтов по своята конструкция, вместо полумасивен, е обсъдено от съда при произнасяне по жалбата срещу заповедта и е прието, че констатациите на вещото лице не променят изводите на административния орган за наличие на строеж по смисъла на §5, т.38 ПР на ЗУТ. Съдебното решение е влязло в законна сила и спорът не може да бъде пререшаван.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени пороци в процедурата, засягащи оспорените действия до степен да е невъзможно те да породят целените последици. Следва да се посочи, че нарушенията на материалния закон поначало не засягат валидността на извършените действия, а нищожни на това основание биха могли да бъдат само тези, които изцяло са лишени от законова опора или са издаден при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред- разпоредено е извършване на престъпление, нарушени са свръхповелителни норми на закона и др. В конкретния случай не са налице такива несъответствия с материалноправни разпоредби, че последиците от изпълнението да са правно нетърпими. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, против действия по принудително изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-64 от 31.03.2011 г., издадена от началника на РДНСК- Югоизточен район, изразени в премахване на незаконен строеж, представляващ „Полумасивна сграда-пилчарник“, находящ се в поземлен имот № 40, селищно образувание м. „Батака“, землище на с. Твърдица“, Бургаска област, изграден с „дървен носещ скелет, оградни стени от дъсчена обшивка, частично паянтова тухлена зидария и дървена покривна конструкция с положени над нея камъшени рогозки и смесено покритие с етернит и ламаринени плоскости“.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: