Р Е Ш Е Н И Е

№ 835

гр. Бургас, 26.09.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                     ХII състав

на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Т. С.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1040 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 79, ал. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

Образувано е по жалба на М.Т.И.,*** срещу Заповед № З-1214/04.04.2008 г. на директора на ОДП-гр. Бургас за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС – забрана да се напуска страната и разпореждане да се отнемат  издадените паспорт и заместващи го документи на М.Т.И..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено процесуално нарушение – липса на надлежно уведомяване на жалбоподателя за образуваното производство по прилагане на принудителната административна мярка и в нарушение на материалния закон – съдебният акт, с който са установени паричните задължения на жалбоподателя, не е бил влязъл в сила към момента на издаване на заповедта. Въз основа на посочените съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на БОП изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, с надлежно делегирани правомощия по силата на Заповед № IЗ-1025 от 06.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта е постановена на основание постъпило искане на частен съдебен изпълнител с район на действие Бургаски окръжен съд по повод на изп. дело № 20067080400093/2006 г. за удовлетворяване на вземане в размер на 3 618,99 лв. главница ведно със законната лихва, възлизаща на сумата от 2 356,72 лв. към 04.03.2008 г. В искането си за прилагане на принудителната административна мярка съдебният изпълнител се е позовал на Решение № ІІ-217 от 01.11.2004 г. по въззивно гр. д. № 742/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С посоченото решение е оставено в сила Решение № 32 от 13.02.2004 г. по гр. д. № 759/2003 г. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЕТ “БЕН-ТИР-Д. Ж.” с адрес на управление с. Банево, ул. “Любен Каравелов” № 20  сумата от 3 618,99 лв. главница ведно със законната лихва, представляваща разходи във връзка с извършени превози от ЕТ “БЕН-ТИР-Д. Ж.”. Административният орган се е позовал на това решение при излагането на фактическите обстоятелства, мотивиращи издаването на заповедта.

Разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС регламентира, че може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Цитираната разпоредбата изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде приложена принудителната административна мярка: 1. парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и 2. липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС, парични задължения в големи размери са тези над 5000 лв. В случая дължимата сума надвишава определения в закона минимум. С разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС законодателят е дал възможност на административния орган, при наличие на някоя от изброените хипотези, по своя преценка, при условията на оперативна самостоятелност, да приложи принудителната административна мярка – забрана за напускане на страната и да се отнемат  издадените паспорт и заместващи го документи. В конкретния случай обаче административният орган не е съобразил, че е налице пречка за прилагане на принудителната административна мярка – към момента на издаване на оспорената заповед задълженията на жалбоподателя са били установени със съдебен акт, който не е влязъл в сила. Съгласно отбелязването върху представените заверени преписи на решението на БРС и на решенията, постановени по повод на обжалването му, същото е влязло в сила на 30.07.2008 г., а оспорената заповед е с дата на издаване 04.04.2008 г. Видно от наличните данни по делото към момента на произнасянето си административният орган не е разполагал с доказателства за това дали съдебният акт, с който са установени задълженията на жалбоподателя, е влязъл в сила. Съгласно събрания доказателствен материал, липсва надлежно уведомяване на жалбоподателя за образуване на административното производство по прилагане на мярката по чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Съобщението за образуване на производството е било връчено на непълнолетната дъщеря на жалбоподателя, който към този момент се е намирал в чужбина. Липсата на надлежно уведомяване е осуетило възможността жалбоподателят да представи ангажираните в съдебната фаза писмени доказателства, удостоверяващи, че е подал жалба срещу Решение № ІІ-217 от 01.11.2004 г. по въззивно гр. д. № 742/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено процесуално нарушение, което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон – прилагане на принудителната административна мярка, без да е налице една от кумулативните предпоставки за това – задължения в големи размери, установени с влязъл в сила съдебен акт.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд-Бургас, ХІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № З-1214/04.04.2008 г. на директора на ОДП-гр. Бургас за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност на М.Т.И. ***.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: