Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 622

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

   АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар М.В. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 103/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.С.С., против Решение №1771/12.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3346 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 14-0769-005581/19.03.2015 г., издадено от началник група ПП при ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Д.С. ***, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че съдът не се е съобразил и не е разгледал, направените пред него възражения и не е обсъдил, и преценил изложените в жалбата доводи. Други конкретни оплаквания с касационната жалба не са направени.

В съдебно заседание касаторът и ответникът  по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление първоинстанционният съд е преценил, че в хода на административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда изцяло споделя аргументите, изложени в съдебното решение и приема, че по отношение на него не са налице отменителни основания.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил направените пред него възражения и наведени доводи.

С жалбата, подадена против наказателното постановление, е направено единствено възражение за незаконосъобразност на наказателното постановление, като бланкетно е заявено оспорване на фактическата обстановка, отразена в АУАН и наказателното постановление, без да са изложени каквито и да било аргументи или посочени конкретни факти, с които санкционираното лице изразява несъгласие. Не са ангажирани и доказателства.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е установено, че на 13.07.2015 г. около 13:29 часа в гр.Бургас до бензиностанция „Ромпетрол” в посока от кв. ветрен към КПП1 Д.С. управлява лек автомобил с рег. № Б 1833 КТ със скорост 142 км/час при разрешена за населено място 90 км/час, указана с пътен знак В26. В акта се съдържа и указание, че скоростта, с която е управлявано превозното средство, е установена със система „Мултирадар”, с който е направена и снимка, показана на водача при връчване на акта. Последният е подписал акта без възражения.

Съдът отбелязва, че наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 188 ЗДвП, като е дал възможност на санкционираното лице да посочи на датата, констатирана с радарната система, кой е управлявал превозното средство. На 09.10.2014 г. С. е подал декларация, в която е  посочил, че автомобилът е бил управляван от него. Въз основа на тези доказателства, е издадено и наказателното постановление.

В хода на съдебното производство наказващият орган е представил доказателства, удостоверяващи техническата изправност използваната радарна система, както и такива, удостоверяващи материалната компетентност на наказващия орган.

При така установените факти, първоинстанционният съд е направил и единствения възможен извод, че е доказано както авторството на извършеното деяние, така и неговата съставомерност.

 

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1771/12.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3346 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: