Р Е Ш Е Н И Е  №565

 

град Бургас, 24 март 2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 103 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от  С.Ж.Л. ***, против ревизионен акт № Р-28-1400621-091-01/13.10.2014г.., издаден от началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 360/16.02.2014г.. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 01.01.2010г.- 31.12.2010г. в размер на 4 649,54 лв. и лихва за забава в размер на 1 645,86лв. ; 01.01.2011г.- 31.12.2011г. в размер на 13 435,84 лв. и лихва за забава в размер на 3 363,90лв. и 01.01.2012г.- 31.12.2012г.. в размер на 21 812,90 лв. и лихва за забава в размер на 3 224,54лв.

 Жалбоподателят счита, че ревизионния акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искането до съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 060лв. 

Ответникът – директорът на дирекция “ ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП,  чрез процесуалния си представител, намира оспорването за неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1975 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването, в установения по чл.156, ал.1 от ДОПК, срок. Отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък по чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ за 20010, 2011 и 2012г.. Изложил е мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

І. ФАКТИТЕ:

С ревизионният акт в оспорената част, допълнително е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, в размер общо на 39 898,28 лева главница за три данъчни периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г., в резултат на непризнато на жалбоподателя право на преотстъпване на данък на основание  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ.

По делото няма спор, че за всеки един от ревизираните данъчни периоди жалбоподателят, е подавал в предвидения от закона срок ГДД, като в приложение 2 е декларирал приходи от продажба на непреработена продукция и е формирал облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Ползвал е право на преотстъпен данък.Регистриран е като земеделски производител от 2003г. и не е регистриран като ЕТ по ТЗ. Регистриран е по ЗДДС.……………………………………………………………………………………………………….

От така установените факти приходния орган е направил извод, че ревизираното лице неправилно е декларирало в подадените от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ преотстъпен данък по реда на  чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в размер на 4 649.54 лева за 2010 г. ; 13 435.10 лева за 2011 г. и 21 812.70 лева за 2012г.Счита, че тази норма е приложима само за лица регистрирани като земеделски производители в качеството им на еднолични търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ.  

При тези изводи органа по приходите, е определил дължимия от ревизираното лице данък за 2010 г. върху годишната данъчна основа от 51 661.62 лева в размер на 7 749.24 лева. След приспадане на внесения данък и ползвана отстъпка в размер на 5%, остава дължим данък за довнасяне в размер на 4 649.54 лева и лихви за просрочие в размер на 1645.86 лева. За 2011 г. е определен върху годишна данъчна основа от 149 278.92 лева, данък в размер на 22 391.84 лева. След приспадане на внесения данък и ползвана отстъпка в размер на 5%, остава дължим данък за довнасяне в размер на 13 435.84 лева и лихви за просрочие в размер на 3 363.90 лева. За 2012 г. е определен върху годишна данъчна основа от 242 385.97 лева, данък в размер на 36 357.90 лева. След приспадане на внесения данък и ползвана отстъпка в размер на 5%, остава дължим данък за довнасяне в размер на 21 812.70 лева и лихви за просрочие в размер на 3 224.54 лева.

 

 

 

 

В хода на административното обжалване решаващия орган директор на дирекция "ОДОП" Бургас с решение № 360/16.12.2014 г. относно обжалване на процесния ревизионен акт, в частта за начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е приел, че задълженията са правилно определени по размер, като е възприел установените факти.

 

 

 

 

В мотивите на решението си директора на дирекция "ОДОП" е посочил, с разпоредбата на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ , законът допуска преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност само на еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители, т.е. на лица, които имат предприятие на едноличен търговец по см. на ТЗ. Физическите лица, регистрирани земеделски производители, които се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, не придобиват статут на еднолични търговци вследствие определения им начин на облагане съгласно разпоредбата на този член. Те се приравняват на такива само за целите на данъчното облагане. Поради това, независимо от факта, че формират данъчната си основа по реда, по който това извършват и едноличните търговци, физическите лица- регистрирани земеделски производители, не могат да ползват преотстъпване по реда на чл.189б от ЗКПО за дължимия годишен данък.

 

 

 

 

С тези аргументи, решаващият орган е потвърдил ревизионния акт, в частта относно начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

 

 

 

 

Жалбоподателят не оспорва установените от ревизията факти. Спорът по делото е правен и се свежда до това дали по отношение на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ, е приложима разпоредбата на  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ за преотстъпване на 60 на сто от дължимия годишен данък при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189 б от ЗКПО.

ІІ. ПРАВОТО:

Съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС и регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители определят облагаемият си доход за тази дейност като едноличните търговци, т. е. формират по реда на ЗКПО данъчна печалба и определят годишната си данъчна основа от тази си дейност, както едноличните търговци. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. Следователно, физическите лицата, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като регистрирани тютюнопроизводители и земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ се облагат с данък върху данъчната си печалба, т. е. с корпоративен данък.

Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, ДВ, бр. 95/09 г. действието на предвиденото в  чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемане на положително решение от ЕК за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Според § 10 от положителното решение на ЕК ( решение от 11.02.2011 г. относно държавна помощ-България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% корпоративен данък върху данъчната печалба на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. Следва от съдържанието на решението ЕК, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Разпоредбата на § 9 от решението предпоставя извод, че целта на помощта, за която е искано становището на ЕК е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. За изясняването на понятието "земеделско стопанство" на плоскост българско законодателство следва да се ползва легалното определение на § 1, т.1 от ДР на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., една от чиито цели е осигуряване на статистика, която е съпоставима за всички държави - членки на Европейския съюз, относно структурата на земеделските стопанства, необходима за развитието на Общата селскостопанска политика на Общността, като за целта се използват стандартни класификации и общи определяния за характеристиките на изследванията. Тази дефиниция е основана на възприетото от законодателството на европейския съюз в областта на селското стопанство и сочи, че "Земеделско стопанство" или "стопанство" е отделна единица както технически, така и икономически, която има единно управление и която произвежда селскостопанска продукция или поддържа земеделски земи, които вече не се използват за производствени цели, в добро земеделско и екологично състояние по смисъла на чл. 2, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1166/2008.

 

 

 

 

От определението следва, че правно-организационната форма не е съществена при дефинирането на понятието земеделски стопанство и всеки регистриран земеделски производител, следва да попада в това родово определение. В областта на държавните помощи за сектор земеделско стопанство няма специална дефиниция на понятието "земеделско стопанство" - Правната регламентация на държавните помощи е осъществена чрез Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавната помощ за малките и средни предприятия в областта на производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 г., който позволява държавите-членки да предоставят различни видове държавни помощи в областта на селското стопанство, без да е необходимо разрешение на комисията и насоките на Общността относно държавните помощи в сектор селско и горско стопанство за периода 2007 - 2013 г. - тези насоки обхващат повечето видове държавни помощи - помощи за инвестиции, помощи за опазване на околната среда, помощи при бедствия и други подобни и се отнасят за случаите, които не попадат в приложното поле на Регламент № 1857/2006 г. и Регламент № 1535/2007 г. на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО към минималните помощи в сектора на производството на селскостопански продукти. По тези аргументи съдът приема, че понятието земеделско стопанство на плоскостта на българското и европейското право включва регистрираните земеделски производители дори те да не са регистрирани като търговци по смисъла на търговския закон.

Затова, при тълкуването на разпоредбата на  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ следва да се изхожда от целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава - подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства, и в контекста на изложеното по-горе по повод на изясняването на понятието "земеделско стопанство" на още едно основание следва да се приеме, че на основание  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ, субекти на тази държавна помощ са всички регистрирани земеделски производители, подлежащи облагане по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо дали са еднолични търговци.

 

 

 

 

Подобно тълкуване на нормата на  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ не е разширява приложното поле на нормата и не представлява разширително тълкуване, което не е допустимо по отношение на данъчни норми, с които се въвеждат данъчни задължения.

Следователно, разпоредбата на  чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи приложението и води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Тоест, правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето-земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност.

Употребеният в  чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ израз " като едноличен търговец" не следва да се възприема и тълкува изолирано, а във връзка с останалите понятия в разпоредбата, които са данъкът, годишната данъчна основа, доходи от стопанска дейност. От съвместното тълкуване на посочените понятия в разпоредбата следва изводът, че данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци ( тъй като по аргумент от чл. 29а, ал. 3 има и такива, които не се облагат по този ред). Този извод следва и от тълкуването на  чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО.

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно изпълнението на условията на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на данъка. Те са уредени в ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО, както и в § 41 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗКПО (ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), съгласно който данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия. Такова положително решение е налице. Както бе посочено по-горе то е дадено на 11.02.2011 г. и следователно, след тази дата българската държава има право да отпуска държавната помощ във вид на преотстъпване на данъка по  чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ.

 

 

 

 

Съгласно чл. 189б, ал.2 от ЗКПО, корпоративен данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно няколко условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т.1; 5. активите по т.1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L ЗЗ7/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

 

 

 

 

Доколко са изпълнени изискванията на чл. 189б, ал.2 от ЗКПО, не може и не следва да се преценява към момента на подаване на годишната данъчна декларация. Съдържанието на предвидените ограничения показва, че тези условия са "следващи" преотстъпването, а не предхождащи го. В този смисъл, прилагането на тази държавна помощ не подлежи на предварителен контрол, а следва да се осъществява последващ контрол за изпълнение на изискванията на чл. 189б, ал.2 от ЗКПО. Според анализираната законова регламентация, помощта е предвидена като данъчно облекчение, което се предоставя директно. Това данъчно облекчение за данъчна година 2010 г., 2011 г. и 2012г. се иска от данъчно задълженото лице с подаването на съответната годишна данъчна декларация, която се подава до 31. март. на следващата година и данъчното облекчение следва да се предоставя автоматично през годината на подаване на декларацията въз основа на последната (този механизъм следва от уредбата в закона ЗДДФЛ и е описан по повод даденото разрешение от европейската комисия), а инвестициите следва да бъдат извършени през 2011 г.,респ.2012 г. и 2013г. Следователно за 2010 г.,2011 и 2012 г. следва да се преценява дали по отношение на лицето са налице отрицателните предпоставки по чл. 189б от ЗКПО, за отпускане на помощта и последващият контрол, за да бъде всеобхватен, не може да започне преди изтичането на 2011 г., 2012 г. , съответно 2013г.

 

 

 

 

Видно от съдържанието на ревизионния акт в конкретния случай тези обстоятелства не са били предмет на проверка. Оспореният ревизионен акт не е издаден поради обстоятелство, че помощта е била недопустима поради липса на положителни или наличие на отрицателни предпоставки по чл. 189б, ал.2 от ЗКПО, а поради разбирането, че жалбоподателят не би могъл да бъде субект на тази държавна помощ, тъй като не е едноличен търговец. Този правен извод е основан практически на два факта - подаването на ГДД и липсата на регистрация по Търговския закон, но не и на изследване на въпроса за какво е използвана помощта и дали през 2011 г., 2012 г. и 2013г. жалбоподателят е ползвал друга помощ, сред посочените в ал. 6.

 

 

 

 

По тези съображения, съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподаделя, следва да се присъдят направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 2060лв. (държавна такса и възнаграждение за адвокат).

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-28-1400621-091-01/13.10.2014г.., издаден от началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 360/16.02.2014г.. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на С.Ж.Л. са определени задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 01.01.2010г.- 31.12.2010г. в размер на 4 649,54 лв. и лихва за забава в размер на 1 645,86лв. ; 01.01.2011г.- 31.12.2011г. в размер на 13 435,84 лв. и лихва за забава в размер на 3 363,90лв. и 01.01.2012г.- 31.12.2012г.. в размер на 21 812,90 лв. и лихва за забава в размер на 3 224,54лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на С.Ж.Л. ***, ЕГН ********** сума в размер на 2060 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                          

 

СЪДИЯ: