Р Е Ш Е Н И Е

    Номер 441       Година 12.04.2011       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 103 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите  Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по повод жалба на А.И.М. *** против заповед № 12767/2010 от 07.12.2010г. на Началник група в сектор ПП към ОДМВР гр.Бургас. Със заповедта на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността. Моли, съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна и неправилна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП към ОДМВР гр.Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение №12767/07.12.2010г. (л.24 по делото) е съставен от младши автоконтрольор при Пътна полиция, ОДМВР – Бургас,  за това, че А.И.М. управлява лек автомобил , като е във видимо нетрезво състояние, силно мирише на алкохол и не може да контролира поведението си, отказал е да бъде изпробван с техническо средство и му е връчен талон за изпращане а медицинско изследване. В акта е отбелязано и, че „В-ча не се яви в оказания срок в МБАЛ Б-с”. По делото е представен талон за изпращане на медицинско изследване серия А, № 191202 (л.25 от делото), в който талон е посочено, че е връчен в 00 ч. 50 мин. на 07.12.2010г., като жалбоподателя се е подписал, че е уведомен, че може да се яви в болничното заведение до 20 минути от връчването на талона. След подписа на лицето е добавен текста „Не се явил в МБАЛ б-с деж.лекар Шокова зала” с посочено име на лекаря и положен подпис.

Със заповед № 12767/2010 от 07.12.2010г. на Началник група в сектор ПП към ОДМВР гр.Бургас на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е връчена на 07.01.2011г. и е обжалвана с жалба вх.№ 318/14.01.2011г., директно в Административен съд гр.Бургас. В жалбата се оспорват констатациите в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП Принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6  се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. (л.54 от делото), министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на началниците на групи в структурни звена „Пътна полиция” при ОДП (понастоящем ОДМВР), като ги е упълномощил да налагат ПАМ по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен при условията на отказ, който е надлежно оформен с подписа на един свидетел, съобразно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законово установени реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност. Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и отказ водачът да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Нарушението на жалбоподателя е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на санкционираното лице.

В случая не е налице спор и от свидетелските показания на актосъставителя се  установява, че жалбоподателя на 07.12.2010 г. е управлявал лек автомобил  ВАЗ 24093, с рег.№ РВ9691 КВ, бил е спрян за проверка и са направени няколко неуспешни опита да му бъде взета проба с техническо средство. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,      когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване, като съгласно ал.2 с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. В случая видно от свидетелските показания на актосъставителя – „ …. Същите бяха спрели водача, който бе във видимо нетрезво състояние. Опитахме се да направим 2-3 проби с дрегера, но така и не се получиха. Водачът не вкарваше достатъчно въздух в апарата. …”, дадената проба е била некачествена, тоест не е позволявала на техническото средство да отчете резултата, поради което и в съответствие с посочените разпоредби на Наредба № 30 на водача е даден талон за лабораторно изследване.

Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредба № 30, крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него, като съгласно ал.3 срокът за явяване на водача в съответното лечебно заведение е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи. В случая нарушението е извършено в населеното място в което се намира лечебното заведение - гр.Бургас. Талонът за медицинско изследване е връчен в 00 ч. и 50 мин., като са определени 20 минути за явяване в лечебното заведение. В така указания срок водачът не се е явил, видно от направеното отбелязване от дежурния лекар. По делото са представени доказателства – служебна бележка от МБАЛ – Бургас и извлечение от регистъра от които се установява, че жалбоподателя се е явил и му е взета кръвна проба на 07.12.2010г. в 1,50 ч., тоест един час, след издаване на талона или 40 минути  след определения в талона срок и 15 минути след определения в Наредба № 30 срок. Ето защо, след като явяването на водача в МБАЛ – Бургас, не е в рамките нито на указания му срок, нито в срока предвиден в Наредба № 30, правилно административния орган е приел, че той не се е явил. В допълнение следва да се има предвид и разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредба № 30, съгласно която вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване, като при обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая от жалбоподателя не се посочват причините за неговото забавяне и явяване след определения срок, а от събраните по делото доказателства не може да се установи наличието на обективна невъзможност да се яви в определения срок за изследване.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя ПАМ, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2  от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М. *** против заповед № 12767/2010 от 07.12.2010г. на Началник група в сектор ПП към ОДМВР гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: