Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 1354 / 06.07.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1038 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят Ж.В.С. *** е оспорил заповед № 18-0304-000086/21.02.2018г. на началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

С оспорената заповед (л.4) на жалбоподателя е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 21.02.2018г.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразен административен акт, тъй като на посочената дата не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Възразява, че същата е издадена от орган, който не е разполагал с необходимата компетентност.

С писмена молба от 25.06.2018г. иска съдът да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта и представя доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с представител по пълномощие. Поддържа жалбата. Уточнява, че в мотивите на заповедта е посочено, че управлява автомобил след употреба на алкохол, а като нарушена е посочена правна норма, която забранява управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В тази връзка изтъква, че на посочената в заповедта дата не е управлявал автомобил нито след употреба на наркотични вещества, нито след употреба на алкохол. Оттегля възражението направено с жалбата относно компетентността на административният орган. Иска отмяна на заповедта и претендира разноски.

Ответникът, П.И.К.– началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка.

ФАКТИ:

На 21.02.2018г. около 16,10ч. автопатрул в състав М.М.– мл.автоконтрольор при РУ на МВР Несебър и Х.Б.– ст.полицай в РУ на МВР Несебър получил сигнал от ОДЧ на управлението за настъпило ПТП в района на хотел „Азуро“ в к.к. „Слънчев бряг“.

Полицейските служители се отзовали на сигнала, но не на мястото на произшествието, а на паркинг пред хотел „Бриз“ в същия курортен комплекс. Там ги чакала З.Б., лицето подало сигнала. Б. заявила, че по-рано през същия ден, около 15,58ч., при извършване на маневра на заден ход на алеята до хотел „Азуро“, непознат за нея водач на лек автомобил – Рено Лагуна с ********, задрал с лявото си огледало преден десен калник на паркирания от нея лек автомобил Порше Кайен с ********. Тъй като водачът на автомобила, по-късно установен като жалбоподателя Ж.С., не усетил какво се е случило напуснал мястото на произшествието. Б. решила да го проследи и установила, че същият се насочил към хотел „Средец“, където паркирал автомобила си и тръгнал към хотелската си стая. До идването на полицейския екип Б. стояла заедно с майка си пред хотел „Средец“.

След като пристигнали и провели разговор с Б. и с персонала на хотел „Средец“, полицейските служители установили, че жалбоподателят С. е отседнал в хотела на почивка. Била установена стаята на С., където същият посрещнал полицаите.

Полицаите помолили С. да ги придружи за извършване на проверка с техническо средство дрегер. Същият заявил, че след като паркирал автомобила и се прибрал в стаята си, докато почивал, употребил около 400-500 мл. алкохол – водка. Въпреки това, по настояване на полицейските служители тестът бил извършен, като в 16,53ч. (около час след твърдяното ПТП) техническото средство отчело 1,93 промила алкохол в издишания от С. въздух.

На Ж.С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (л.5), в който е посочено, че:

1. на 21.02.2018г., около 16,50ч. в к.к. Слънчев бряг на паркинга пред хотел „Бриз“, управлявал личния си автомобил Рено „Лагуна“ с ********след употреба на алкохол – 1,93 промила, установено с техническо средство „Акотест Дрегер“. Водачът отказал да даде кръвна проба;

2. около 15,50ч. на алеята до хотел „Азуро“, при извършване на маневра движение на заден ход, водачът не се убедил, че пътят за автомобила е свободен, с което е допуснал ПТП с материални щети. Водачът направил опит да напусне местопроизшествието, при което бил последван от свидетелката К. и бил възпрян до пристигане на контролните органи.

С процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000086/21.02.2018г. на началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър на жалбоподателя С., на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 21.02.2018г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 21.02.2018г., около 16,50ч. в гр,Несебър, С. управлява личния си лек автомобил – Рено Лагуна с ********, след употреба на алкохол – 1,93 промила, установено с техническо средство Дрегер ********. Посочено е още, че около 15,50ч. на същата дата, на алеята до хотел „Азуро“, при извършване на маневра движение на заден ход, водачът не се убедил, че пътят за автомобила е свободен, с което е допуснал ПТП с материални щети. Водачът напуснал местопроизшествието, при което бил последван от свидетелката К. и бил възпрян до пристигане на контролните органи.

Административният орган е квалифицирал деянията на Ж.С. като нарушение на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Срещу жалбоподателя С. било образувано бързо досъдебно наказателно производство по чл.356, ал.3 от НК за това, че на 21.02.2018г., около 16,10ч. в к.к. Слънчев бряг, пред магазин „Азуро“, с посока от к.к Слънчев бряг към гр.Несебър, управлява МПС – Рено Лагуна с ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,93 промила, установено с техническо средство Дрегер ******** – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С постановление изх. № 236/2018г. (л.25) на прокурор при Районна прокуратура Несебър досъдебното производство е прекратено. В мотивите на постановлението е посочено, че извършеният тест за наличие на алкохол един час по-късно, на място различно от мястото на настъпване на ПТП и принудителното извеждане на жалбоподателя от обитаваното от него помещение, след като един час преди това е преустановил движението на управлявания автомобил, опорочават производството по ангажиране на юридическата отговорност на лицето. Прокурорът е преценил като неправилно тестването за алкохол единствено на С., но не и на другия участник в произшествието – З.Б.. В мотивите се изтъква още, че към момента на извършване на проверката от контролните органи при РУ на МВР – Несебър С. не е бил зад волана, бил е извън превозното средство и двигателят не е работил, т.е. С. не е управлявал МПС. С оглед изложеното, прокурорът е приел, че по отношение на С. не са налице данни за извършено престъпление, поради което досъдебното производство е било прекратено.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателя на 30.03.2018г. и обжалвана чрез ОД МВР – Бургас на 13.04.2018г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, , 4, т. , буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/2017г. (л.9) на директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.3., началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР – Бургас са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Съдът намира, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същият противоречи на материалноправни разпоредби.

Заповедта е издадена с правно основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство:

- с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,

- или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,

- както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Посочената правна норма предвижда три хипотези, в които компетентните органи могат временно да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство. И при трите хипотези обаче е нужно да са налице две кумулативни предпоставки. При първите две хипотези тези предпоставки са управление на МПС и наличие в кръвта или в издишания въздух (според средството за изследване) на водача на алкохол (над 0,5 на хиляда) или наркотични вещества или техни аналози, а при третата предпоставките са управление на МПС и отказ на водача да бъде тестван за алкохол или наркотични вещества или техни аналози.

Предвид изложеното, законосъобразното прилагане на принудителната административна мярка временно отнемане на СУМП по смисъла на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП изисква, на първо място, контролните органи да установят наличието на първата предпоставка, че конкретно лице управлява МПС. Управлението на МПС е процес, при който водачът (по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП) се намира в превозното средство, привел е същото в работен режим и извършва действия по неговото придвижване. На второ място е необходимо, при извършена проверка на процеса по управление на превозното средство, да се установи по надлежния ред и начин: 1. наличие на алкохол над 0,5 на хиляда или 2. наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на водача или 3. водачът да откаже да бъде тестван за алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че след като установили местополижението на жалбоподателят – хотелска стая, съобразявайки се само с твърденията на З.Б., че същото лице по-рано е управлявало лекия автомобил, посочен от нея, полицейските служители извели от стаята С. и извършили тест с техническо средство за наличие на алкохол. Тестът бил положителен, като измерената стойност била 1,93 промила алкохол в издишания въздух. Административният орган е описал надлежно, в мотивите на оспорената заповед извършването на този тест и измерената стойност, след което квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че вменяване на нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя С., при положение, че по делото няма данни и не се твърди, на същия да е извършван какъвто и да е тест за наличие на наркотични вещества или техни аналози е съществено нарушение на административно-производствените правила. Това е така, тъй като е налице разминаване между описаните факти, такива, каквито са се случили и квалификацията на нарушението. По този начин е било нарушено правото на защита на лицето, тъй като за него остава невъзможно да разбере след употреба на какво вещество е обвинен, че управлява автомобила си, с оглед на което да изгради защитна теза и да ангажира доказателства.

Посоченото съществено нарушение на административно-производствените правила е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.

Заповедта противоречи и на приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, тъй като в конкретния случай полицейските органи не са установили наличието на изискуемите предпоставки по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят С. е управлявал МПС с наличие на алкохол над 0,5 на хиляда. По делото не се спори, а и без съмнение се установява от събраните доказателства, че тестът с техническото средство за наличие на алкохол в кръвта на С. е извършен около един час след твърдяното ПТП, и след като същият е бил установен в хотелската си стая и е заявил на служителите, че докато почивал в стаята си употребил алкохол. Проверката за наличие на алкохол не е била извършена по време, когато С. е управлявал управление на автомобила си. Единствено от данните дадени от З.Б., органите на МВР приели, че С. е управлявал МПС, но към момента на извършване на теста за наличие на алкохол същият не е бил дори близо до автомобила си, а се намирал в хотелската си стая, където потвърдил, че употребил алкохол. Така фактическият състав на посочената от административния орган разпоредба на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП се явява неизпълнен, тъй като не е налице нито управление на МПС, нито наличие на алкохол по време на управление. Наличието на каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта на едно лице, докато същото е в дома си или в друго помещение, където почива не е нарушение на нито една действаща правна норма от българското законодателство. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

Относно искането за спиране на предварителното изпълнение:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят е адресат на същата, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея и няма изрично предвидена забрана за съдебен контрол, поради което за него е налице правен интерес от оспорването и може да иска спиране на предварителното изпълнение.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С молбата, в която е направеното искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, жалбоподателят е представил влязло в сила постановление изх. № 236/2018г. (л.25) на прокурор при Районна прокуратура – Несебър, с което е прекратено образуваното бързо досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В мотивите на постановлението, прокурорът е обосновал теза, според която Ж.В.С. не е извършил вмененото му противоправно деяние, в следствие на което му е било иззето свидетелството за управление на МПС. На практика, липсата на противоправно деяние опорочава всички последващи правни и фактически действия на контролните органи. В този смисъл, съдът намира, че отнемането на СУМПС на водач, който не е извършил вмененото му противоправно деяние без съмнение причинява на последния значителна или трудно поправима вреда.

По тези съображения съдът намира, че допуснатото по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповед № 18-0304-000086/21.02.2018г. на началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП следва да бъде спряно.

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 510 лева, представляваща направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева (л.18,19) и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (л.24).

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 18-0304-000086/21.02.2018г. на началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

ОТМЕНЯ заповед № 18-0304-000086/21.02.2018г. на началник сектор при ОД – Бургас на МВР, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати на Ж.В.С. *** направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението в тази част може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

                                               СЪДИЯ: