Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата  01.12.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 10 ноември 2008 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа адм. дело № 1038 по описа за 2008 год.

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава единадесета от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

         Образувано е по искова молба на С.Г.К. *** против Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 22 000 лв., настъпили в резултат на издадено наказателно постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт.

         Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление е било прекратено трудовото му правоотношение като шофьор във фирма “Динита транс” ЕООД, в резултат на което е претърпял имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в резултат на нереализирани трудови доходи, като и вреди, свързани със заплащане на разноски по делата във връзка с оспорването на наказателното постановление и заведеното впоследствие дело за развод с неговата съпруга. Претърпените неимуществени вреди описва като такива, настъпили в резултат на злепоставянето му пред колеги и приятели, както и причинени страдания във връзка с прекратяване на брака с неговата съпруга, като обосновава настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. 

         В съдебно заседание лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответникът по иска – Министерство на вътрешните работи не изпраща представител, депозирал е отговор на исковата молба, в който е застъпил становището за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация, алтернативно – за неговата неоснователност.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Исковата молба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна, насочена е против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация по смисъла на чл.205 от АПК и чл.27 от АПК, със статут на юридическо лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се претендират вреди и притежаващ правосубектност по смисъла на ГПК.

         Разгледани по същество, обективно съединените искови претенции, са неоснователни.

         Установи се по делото, че против г-н К. е било издадено наказателно постановление № 14817/01.11.07 год. от началник-група в сектор “Пътна полиция – КАТ” при ОДП – Бургас, с което били наложени съответните административни наказания за констатирани нарушения по Закона за движението по пътищата.

         Към момента на ангажиране на администаративнонаказателната отговорност на ищеца, същият е работил по трудов договор във фирма “Динита транс” ЕООД, като шофьор. Считано от 07.01.2008 год. трудовото правоотношение с работодателя било прекратено по взаимно съгласие на страните.

С влязло в сила решение № 1625/18.01.2008 год. на Бургаския районен съд наказателното постановление било отменено, като незаконосъобразно.

         На 29.02.2008 год. съпругата на ищеца подала молба за развод, като видно от съдържащите се в нея твърдения, между съпрузите са съществували проблеми, отношенията им са били влошени, а след издаване на наказателното постановление и прекратяване на трудовия договор на ищеца, проблемите в брачните отношения се задълбочили. С Решение № 1437/03.11.2008 год. на Бургаския районен съд, бракът между ищецът и неговата съпруга бил прекратен по реда на чл.99, ал.3 от СК.

         В настоящия процес беше разпитана като свидетел бившата съпруга на ищеца – св.Я, която възпроизведе част от твърденията си в исковата молба за развод, като беше уточнено, че издаването на наказателното постановление не е единствената причина за развод, но това е бил моментът, в който отношенията между съпрузите значително са се влошили и е взела решение за прекратяване на брака.       

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно е, че отмененото наказателно постановление има характеристиките на незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при или по повод на осъществяваната от него дейност. Не се установява обаче, наличието на другите кумулативни предпоставки, за да бъде успешно ангажирана отговорността на държавата, а именно настъпването на вреда в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт.

 

І. Претендирани имуществени вреди в размер на 2 000 лв.

В депозираното допълнение към исковата молба ищецът е посочил всяко едно от претендираните обезщетения за имуществени вреди, както следва: адвокатски хонорар за възражение срещу съставения АУАН – 250 лв.; пропусната полза в следствие прекратяване на трудовия договор – 220 лв.; пропусната полза, представляваща неизплатени командировъчни и задгранични надбавки – 530 лв.; адвокатски хонорар за процесуално представителство по настоящото дело – 1000 лв.

Следва да се има предвид, че заплатеният адвокатски хонорар – 250 лв. при проведеното административнонаказателно и съдебно производство по отмяна на наказателното постановление не представлява вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт по смисъла на материалноправната норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а съдебни разноски,  последица от успешно съдебно оспорване, които следва да бъдат търсени и присъдени в съответното съдебно производство. Отговорността за разноски е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон - чл. 143 от АПК, чл. 64 от ГПК (отм.), респ. чл.78 от ГПК и следва да се разреши от приложимия процесуален закон, а не под формата на искова претенция. Аналогични са и разсъжденията относно претендираните по настоящото дело разноски в размер на 1 000 лв., които биха могли да бъдат присъдени с оглед изхода на процеса.

По отношение на претендираните пропуснати ползи следва да се има предвид, че те нямат характеристиките на пряка вреда, а тяхното евентуално настъпване е опосредено в един бъдещ момент. Освен това, необходимо е да се отбележи, че не е доказано по делото твърдяната причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като видно от представената заповед за прекратяване на трудовия договор, това е станало по взаимно съгласие на страните, а доказателства опровергаващи това обстоятелство не са представени. Отделно от това, като се има предвид, че имуществените вреди следва да бъдат доказани по размер, тъй като същите не се определят по справедливост, напълно неясно е как е калкулирана сумата от 530 лв. пропусната полза от командировъчни и задгранични надбавки. 

Поради изложените съображения, искът за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

 

ІІ. Претендирани неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

В депозираното допълнение към исковата молба ищецът е посочил всяко едно от претендираните обезщетения за неимуществени вреди, както следва: безпричинно накърняване на доброто му име като професионален водач на МПС пред множество свидетели и колеги – претендирано обезщетение 5 000 лв.; унижаване честта и достойнството му като съпруг и авторитета му на баща – претендирано обезщетение 5 000 лв. и причинени душевни болки и страдания, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и последвалия развод – претендирано обезщетение 10 000 лв.

Ангажираните по делото доказателства не установяват твърденията на ищеца, послужили като фактическо основание на претенциите за репарация на неимуществени вреди. Няма данни за накърняване доброто име на г-н К. пред множество свидетели и колеги. Няма данни за повлияване на неговия авторитет като баща и злепоставяне пред неговите деца в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление.

Що се отнася до твърденията за претърпени неимуществени вреди в резултат на прекратяване на брачните отношения с неговата съпруга, съдът намира за необходимо да направи следните уточнения:

Прекратяването на брака на ищеца, независимо дали на същото се придава характер на пряка последица от издаденото наказателно постановление, самò по себе си не би могло да обоснове извод за причинени вреди от този акт. Вредите биха били претърпени не с факта на издаване на наказателното постановление, а във връзка с преживени душевни болки и страдания по повод на развода между съпрузите. По делото не само, че не се съдържат данни, включително и от депозираните свидетелски показания не може да бъде направен извод за подобни неудобства, но дори и да е така, това биха били болки и страдания, претърпени от развода, а не от наказателното постановление и в този смисъл те губят характера си на пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт.

Поради изложените съображения исковата претенция в частта относно претендираните неимуществени вреди е също неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ищецът е претендирал заплащане на направените по делото разноски, които, с оглед изхода на процеса, не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от горните мотиви, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.Г.К. *** против Министерство на вътрешните работи, за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и неимуществени вреди в размер на  20 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:……………