Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1988                                  06.11.2018 година                           гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на дванадесет и шести октомври           две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1037 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ж.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Заповед № 18-0304-000087/21.02.2018г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 005814137 и два броя регистрационни табели с № А 1024 МХ.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като твърди, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което не е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна издадена при липса на компетентност на административния орган, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска издадената заповед да бъде отменена.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя допълнителни доказателства. Претендира разноски.

            Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, наложил принудителната административна мярка – не изразява становище по основателността на жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 21.02.2018г., около 16,50ч., гр. Несебър, ул. без име –Слънчев бряг, паркинга на хотел „Бриз“, жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № РВ 9452 СМ след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер 7410“, № 0325, с отчетен резултат 1,93 промила. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0000005 от 21.02.2018г., който му бил връчен, но видно от Протокол за медицинско изследване /л.9/ е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Около 15,50ч. жалбоподателят при движение на заден ход не се е убедил, че пътят е свободен, с което допуска ПТП с материални щети с паркиралия лек автомобил с рег. № РВ 9452 СМ.

За извършеното административно нарушение на Ж.В.С.  бил съставен АУАН № 589271/21.02.2018г. от полицейския служител М.М., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР  Бургас, РУ Несебър. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал като е вписал възражения: Не съм употребил алкохол по време на шофирането. Със дрегер съм пробван 40 минути след инцидента.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – М.Н.М.-началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в която е посочил за нарушена нормата на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 005814137 и два броя регистрационни табели с № А 1024 МХ.

            Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 30.03.2018г.

            За извършеното от  жалбоподателя деяние било образувано досъдебно производство /ДП/ № 304-ЗМ-84/2018г. по описа на РУ - Несебър.

             В хода на досъдебното производство била приета следната фактическа обстановка: На 21.02.2018г., 15,58ч. настъпило пътно-транспортно произшествие между автомобила на жалбоподателя и автомобила на свидетелката З.Б.. Свидетелката Благоева сигнализирала на телефон №112, а междувременно жалбоподателят са насочил към хотел „Средец“ и се прибрал в хотелската си стая. Свидетелката Б. и майка й изчакали пред хотела полицейските служители, след което с помощта на персонала на хотела установили номера на стаята на жалбоподателя. Полицейските служители, придружени от жалбоподателя, му извършили проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 +, с фабричен номер 0325, който в 16,53ч. отчел резултат 1,93 промила. Преди извършването на проверката жалбоподателят заявил, че е изпил около 400-500гр. водка след като се прибрал в хотелската си стая. Наказателното производство при тази фактическа обстановка е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК като е прието, че не е осъществен състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Постановлението не било обжалвано в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 30.03.2018г., а жалбата е подадена на 13.04.2018г.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. началник сектор  „Охранителна полиция“ в РУ на МВР -Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се налага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“ – за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус не е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда -нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този аспект е несъмнено не е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ.

Въпреки изричното указание към административно-наказващия орган, че следва да установи фактическите и правни основания, отразени в оспорения акт, не се представиха доказателства в тази посока. Напротив представиха се доказателства, с  които е установена различна фактическа обстановка. Фактическата обстановка, приета с постановлението за прекратяване на наказателно производство №89/2018г. по описа на Районна прокуратура-Несебър драстично се разминава с описаната в акта за нарушение, а именно установено е управление на МПС и в по-късен момент е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. За съставомерността на деянието обаче е необходимо едновременно наличието на двете предпоставки –управление и наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, каквито доказателства не се събраха. Изложеното води до извод, че в хода на настоящото производство не се установиха фактическите основания за издаването на заповедта и посоченото от административния орган нарушение на ЗДвП, на което се позовава. В конкретния случай оспорената заповед е издадена при противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Законосъобразността на мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че не е налице визираното в правната норма административно нарушение, което води до нейната незаконосъобразност.

По посочените съображения жалбата против оспорения административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-0304-000087/21.02.2018г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на Ж.В.  С. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 005814137 и два броя регистрационни табели с № А 1024 МХ.

ОСЪЖДА ОД МВР – БУРГАС да заплати на Ж.В.С., направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат общо в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: