Р Е Ш Е Н И Е

 

         1540                                       26.07.2018г.                                          гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1036 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 251з-1345/11.04.2018г., издадена от Директора на ОД на МВР - Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказаниеписмено предупреждениеза срок от три месеца на главен инспектор И.Й.И. – началник на районно управление І степен в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас.

Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. 

В съдебно заседание жалбоподателят И.Й.И. не се явява, представлява се от адвокат К., който поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи. Претендира за присъждане на разноски в полза на своя доверител за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат. Представя от името на жалбоподателя писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответникът Директор на ОД на МВР – Бургас се представлява от главен юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразността на издадената заповед. Претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят главен инспектор И.Й.И. заема длъжността началник на районно управление І степен в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас.

На 11.02.2018г. около 04.48 ч. Стоян Стоянов, работещ в заведение „Астория”, находящо се в гр.Бургас, ул.”Шейново” № 3 подал сигнал на тел.112 за настъпил инцидент – побой над лице. Сигналът бил препратен по електронен път в „Спешна помощ” и в група ОДЧ при ОДМВР – Бургас. Сигналът бил приет от младши експерт К.Ч. – младши оперативен дежурен в група ОДЧ, който изпратил на мястото на инцидента полицейски автопатрул в състав главен експерт К. Ч., младши инспектор И. К. и младши експерт А.Г.. Те установили самоличността на потърпевшия И. В. С., който отказал да му бъде оказана медицинска помощ. Служителите на полицията предприели действия за разкриване на извършителя и установили, че той е Р.Х. Н.. Младши експерт Ч. преценил, че няма данни за извършено тежко престъпление и не уведомил за инцидента началника на група ОДЧ, а разпоредил на служителите от наряда да уведомят дежурния служител на Първо РУ – Бургас. В изпълнение на даденото им разпореждане служителите на полицията, посетили местопроизшествието, уведомили за инцидента младши експерт Б. Д., в качеството му на дежурен служител в ДОГ.

За инцидента била изготвена докладна записка до началника на Първо РУ от младши експерт Чардаклиев с дата 11.02.2018г., която била регистрирана в деловодството на районното управление на 21.02.2018г. Младши експерт Д. също изготвил докладна записка за инцидента с дата 11.02.2018г.

По-късно през деня на 11.02.2018г. потърпевшият от инцидента И. В. С. и неговият баща В. И. С. посетили полицейското управление и били приети от младши експерт К.. Двамата се интересували какъв е редът да подадат сигнал и поискали да им бъде предоставена бланка „Съобщение за извършено престъпление”, но отказали да направят веднага, като заявили, че ще изчакат медицинския преглед в Съдебна медицина. Младши експерт К. не изготвил докладна записка, тъй като знаел, че такава вече е изготвена от младши експерт Д..

От докладната записка изготвена от младши експерт Ч. е видно, че началникът на Първо РУ  главен инспектор И.И. е поставил на нея резолюция „г-н Чолаков, 12.02.18г.”, който от своя страна е поставил резолюция „г-н Богданов, 12.02.18г.”, след което докладната записка е предадена в деловодството на Първо РУ – Бургас за регистриране и предаване на инспектор Богданов.

На 14.02.2018г. пострадалият от инцидента И. В. С. подал в Първо РУ – Бургас съобщение за извършено престъпление, ведно със сведение от негово име и съдебномедицинско удостоверение № 35/2018г. На посочената дата поради ангажираност Началникът на Първо РУ – Бургас бил  разпоредил на главен инспектор С. К. – началник на сектор „Криминална полиция” да разпределя постъпилите през деня материали. В изпълнение на разпореждането главен инспектор К. се запознал с подаденото от С. съобщение и след като установил, че се касае за причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда) преценил, че не се налага провеждането на неотложни действия по случая. Разпоредил преписката да бъде регистрирана като входяща и я разпределил за главен инспектор Ч. с цел възлагане на служител от сектор „ОП” за работа. На 15.02.2018г. главен инспектор Ч. разпределил преписката за старши инспектор И. И.– началник на група „Териториална полиция”, който от своя страна я преразпределил на инспектор Г. Б.. Преписката била регистрирана с № 431000-944/18 от 16.02.2018г. и предадена за работа на инспектор Б. на 22.02.2018г.

Междувременно здравословното състояние на пострадалия И.С. се влошило, поради което същият бил приет н „Спешен център” при УМБАЛ – Бургас на 15.02.2018г. На 21.02.2018г. му е проведено оперативно лечение и бил настанен в тежко състояние в „Реанимация” с комоцио на мозъка и приведен в медикаментозна кома. Предвид здравословното състояние на С. на 21.02.2018г. било образувано досъдебно производство № 431-199/21.02.2018г. по описа на Първо РУ – Бургас за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Случаят бил отразен в националните медии и в медии и електронни издания от гр.Бургас.

Във връзка със случилото се директорът на ОД на МВР – Бургас старши комисар К. К. издал заповед № УРИз-702/26.02.2018г., с която разпоредил да бъде извършена проверка относно установени пропуски по документиране на извършено престъпление от служители при Областна дирекция на МВР – Бургас. В т.І на заповедта е посочено какво следва да бъде установено с проверката, в т.ІІ е определен състава на комисията, която да я извърши, в т.ІІІ бил определен срок за извършването й – до 09.03.2018г.

С последваща заповед № УРИ 251з-855/07.03.3018г. на директора на ОД МВР – Бургас срокът на проверката бил удължен до 20.03.2018г. по предложение рег. № УРИ 251р-7647/06.03.2018г. на председателя на комисията главен инспектор Миросва Кръстев.

При извършване на проверката били взети обяснения от служителите на Първо РУ – Бургас имащи отношение към инцидента от 11.02.2018г.

Главен инспектор И.Й.И. изготвил обяснение в писмен вид до директора на ОД МВР .- Бургас с рег. № 251р-4092/28.02.2018г.

Впоследствие, за установените факти и обстоятелства от извършената в изпълнение на заповедта проверка, била изготвена справка рег.№ 251р-9352/20.03.2018г. от назначената за това комисия в състав: председател главен инспектор М. К. и членове – старши инспектор Т. Г. и инспектор П.Н..

Във връзка с изготвената справка била отправена писмена покана рег.№ УРИ 251р-9820/23.03.2018г. до главен инспектор И.Й.И. за даване на писмени обяснения, която му била връчена на същата дата.

И. написал обяснения до директора на ОД на МВР – Бургас с рег. № 431р-3832/26.03.2018г.

На основание на направените констатациите в процеса на проведеното административно производство директорът на ОД на МВР – Бургас старши комисар К. К. издал оспорената Заповед № 251з-1345/11.04.2018г., с която е наложено дисциплинарно наказаниеписмено предупреждениеза срок от три месеца на главен инспектор И.Й.И. – началник на районно управление І степен в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас.

Заповедта била връчена на И. лично срещу подпис на 12.04.2018г., който я оспорил директно пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 4673/24.04.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване  компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени  ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието и дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят главен инспектор И.Й.И. е заемал длъжността началник на районно управление І степен в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ОД на МВР – Бургас старши комисар К. К., който в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, съгласно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР има право да налага дисциплинарните наказания изброени в чл.197 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед № УРИз-702/26.02.2018г. от директора на ОД на МВР – Бургас, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, която била съобщена на жалбоподателя И.И. на 26.02.2018г., срещу подпис. Оспорената заповед е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя И., в съответствие с изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР и при съблюдаване на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР по отношение на  индивидуализацията на извършителя, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане. В заповедта е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение е установено със справка рег.№ 251р-9352/20.03.2018г. и останалите материали по дисциплинарната преписка, които представляват неразделна част от заповедта и съдържа мотивите за нейното издаване.

Същевременно съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и в нарушение на материалните разпоредби на закона поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта формално отговаря на тези критерии.

Според ДНО главен инспектор И.Й.И. е извършил следното нарушение: „С действията си главен инспектор И.И. е допуснал лошо изпълнение на разпореденото в ал.2 на чл.5 от Вътрешните правила за организация на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ  характер, утвърдени с МЗ рег.№ 8121з-780/24.10.2014г. на министъра на ВР и представляващи неразделна част от нея – в случаите по ал.1, т.11 2, б.”а”, ал.4 и 5 ръководителят на съответната структура разпорежда завеждането им в общия входящ дневник и определя служител, който да извърши проверка в срока по чл.9, ал.2. След приключване на проверката служителят изготвя докладна записка,като при установяване на данни за извършено престъпление от общ характер докладната записка се завежда като ЗМ в регистъра за ЗМ (заявителски материал)”.

Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предложение второ от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.3, предложение последно от ЗМВР – лошо изпълнение на заповед се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца

Наличието на извършено нарушение ДНО е обосновал със следните факти, посочени в мотивите на оспорената заповед: „…. Главен инспектор И.Й.И. в качеството си на началник на Първо РУ – Бургас, след като е получил докладна записка рег.№ 431р-2489/21.02.2018г., изготвена на 11.02.108г. от младши експерт К. Ч. (по повод посетения сигнал) е поставил резолюция „г-н Чолаков 12.02.18г.” и подпис, а по случая е налична и докладна записка от младши експерт Д., адресирана до началник на Първо районно управление – Бургас, която е без резолюция и не е деловодно регистрирана в регистъра за заявителския материал или ако по вътрешно убеждение главен инспектор И.И. е квалифицирал деянието като лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, то е следвало да разпореди завеждане на материалите в общия входящ дневни, както и да определи срок за изпълнение не по-дълъг от тридесет дни.”

От анализа на цитираните мотиви следва, че според ДНО извършеното от И. нарушение се основава най-вече на липсата на взето отношение към адресираната до него докладна записка изготвена от младши експерт Б. Д.. Този си извод административният орган обосновава с липсата на поставена резолюция върху докладната записка на Д. без входящ номер, представена с административната преписка по делото (л. 69). Същевременно по делото беше представена и приета като доказателство втора докладна записка изготвена от името на МлПИ Б. Д. (с идентично съдържание), върху която е поставена резолюция с ръкописен текст „г-н Д. Ч.” от главен инспектор И.И., а под нея е поставена резолюция също в ръкописен текст „г-н Г.Б. 12.02.2.18г.”. За разлика от коментираните в мотивите на оспорената заповед докладна записка, втората е заведена в деловодството на Първо РУ – Бургас с рег.№ 431-2490/21.02.2018г.

Наличието на втора докладна записка изготвена от младши инспектор Б. Д., с еднакво съдържание като първата, спрямо която е взето отношение от страна на главен инспектор И., в качеството му на неин адресат и началник на Първо РУ – Бургас, опровергава извода на ДНО, че същият не е изпълнил задълженията си да разпореди проверка на обстоятелствата свързани с настъпилия инцидент. Той сторил това като е възложил с резолюция извършването на проверка на полицейския служител Д. Ч., който от своя страна е поставил резолюция за извършване на проверка от служителя Г. Б..

Твърдението на процесуалния представител на ответника, че въпросната докладна записка не е била известна на комисията, която е извършила проверката в изпълнение на заповед № УРИз-702/26.02.2018г. на директора на ОД на МВР – Бургас означава, че административният орган (ДНО) не е изпълнил задължението си да изясни в пълен обем всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с изискването на чл.35 от АПК. В този смисъл съдът приема, че в административното производство по издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и до необосновани правни изводи от ДНО. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Конкретният случай е именно такъв, защото ако докладната записка от младши инспектор Б. Д., с поставена върху нея резолюция от главен инспектор И.И., беше приобщена към доказателствата в административното производство, неминуемо щеше да се отрази на изводите на ДНО относно наличието на фактически основания, от които би могло да се направи евентуално извод за извършено дисциплинарно нарушение, като приетото за установено с оспорената заповед.

Отделно от изложеното при преценка законосъобразността на  оспорената заповед следва да се изпра предвид и следното:

Съгласно на чл.206, ал.2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В изпълнение на цитираната разпоредба в мотивите на заповедта ДНО е посочил като последици от извършеното нарушение „неоправдано забавяне във времето провеждането на първоначалните действия по разследване на инцидента“. Този извод на административния орган не кореспондира с установените по дело факти и обстоятелства. От съдържанието на изготвената в рамките на дисциплинарното производство справка рег.№ 251р-9352/20.03.2018г.  се установява, че пострадалият И. С. е подал в Първо РУ – Бургас съобщение за извършено престъпление едва на 14.02.2018г., заедно със сведение от негово име и съдебномедицинско удостоверение № 35/2018г., издадено на 12.02.2018г. Тъй като жалбоподателят главен инспектор И.И. поради служебна ангажираност е разпоредил на главен инспектор Свилен Колев да разпределя постъпилите за деня материали, последният е разпределил преписката да бъде регистрирана като входяща без да се налага извършването на неотложни действия по случая. Т.е. няма как от действията/бездействието на главен инспектор И. да е настъпило неоправдано забавяне на провеждането на първоначалните действия по разследването на престъплението, тъй като към датата на изготвяне на процесната докладна записка 11.02.2018г., респ. получаването й от жалбоподателя на 12.02.2018г., пострадалият С. все още не бил подал сигнал за извършено такова, а и в самата докладна не е имало данни за това. Доколко действията на главен инспектор К. след подаване на сигнала за извършено престъпление от пострадалия С. са били адекватни и своевременни не е предмет на настоящото дело.

         

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на твърдянато от ДНО нарушение. Поради това заповедта се явява немотивирана и постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат за основателно. Същевременно съдът счита за основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото, който следва да бъде определен в размер на 400.00 лева съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 251з-1345/11.04.2018г., издадена от Директора на ОД на МВР - Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказаниеписмено предупреждениеза срок от три месеца на главен инспектор И.Й.И. – началник на районно управление І степен в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - БУРГАС да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат общо в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: