Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1353

 

гр. Бургас, 6.07.2018 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА                                                                 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1032 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от ********, със седалище и адрес на управление в ********, представлявано от Ж.Н.Ф.против Заповед № ФК- 96- 0268015/02.04.2018г. на директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – магазин- сервиз за автомобилни гуми, находящ се в ********, стопанисван ********и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като твърди, че е постановен при: съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, не се явява, не изразява становище по спора.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение- за законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. ФАКТИТЕ:

На 29.03.2018 г. в обект магазин- сервиз за автомобилни гуми, находящ се в ********, стопанисван ********,  е била извършена проверка от инспектори на ТД на НАП гр.Бургас, за констатациите от която е бил съставен Протокол за извършена проверка № 0268015. Според този документ, при извършена контролна покупка в 12.03ч. на 29.03.2018 г. на една автомобилна гума на стойност 50лв. платени в брой на лицето И.Ж.Б.- продавач консултант в обекта от В.Д.Х.- старши данъчен инспектор по приходите, преди легитимацията не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим (с посочени идентификационни данни) .

Наличността на фискалното устройство била установена с отпечатване на междинен отчет `X` с № 004296/29.03.2018г. в 12,15ч. с разчетен оборот от 15 лв.

С протокола  законният представител на дружеството е бил призован да се яви в офиса на НАП в гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН.

На 2.04.2018г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта са изложени, установените при проверката факти, въз основа на които е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Направена е преценка за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

На 10.04.2018г. срещу дружеството били съставени два АУАН:  F380088  и № F380080.

С вторият (л.19), въз основа на ПИП, било установено нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и чл.118, ал.4 от ЗДДС, при факти, идентични с тези отразени в Протокол за извършена проверка № 0268015. Актът бил връчен на управителя на дружеството и подписан от същия без възражения.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас по точка 1 от заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, които обстоятелства не са спорни между страните.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.

Възражението за липса на мотиви на заповедта е неоснователно. От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга- административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Мотивиран е и определеният срок на действие на принудителната административна мярка- затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба и

В процесния случай материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са налице.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при липса на съставен АУАН и издадено наказателно постановление, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС не предвижда като материалноправни предпоставки съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Нещо повече, тя изисква прилагането на принудителна административна мярка винаги, когато са налице доказателства за осъществени хипотези, регламентирани в т.1 до 3.

Неприемлив е аргументът на жалбоподателя, че нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предпоставя наличието на влязло в сила наказателно постановление. Нормата предоставя на санкционираното лице правна възможност да преустанови последиците на мярката, като заплати изцяло наложената му глоба или имуществена санкция тогава, когато има издадено наказателно постановление.

Правото на защита в случая не е нарушено, тъй като защитата се реализира срещу фактите, а такива са изложени в оспорения акт.

Отделно от това, съдът отбелязва, че в хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства, които да опровергаят установените от административния орган, факти.

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

 

 

 

С оглед изложеното,съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Предвид изхода от спора, като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100лв.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата, подадена от ********, със седалище и адрес на управление в ********, представлявано от Ж.Н.Ф.против Заповед № ФК- 96- 0268015/02.04.2018г. на директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – магазин- сервиз за автомобилни гуми, находящ се в ********, стопанисван ********и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление в ********, представлявано от Ж.Н.Ф.да заплати на ТД на НАП гр.Бургас сума в размер на 100лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                

 

СЪДИЯ: