ПРОТОКОЛ

       

Година 2014, 07.10.                                                                             град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ХІ-ти административен  състав       

На седми октомври                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                             СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Д.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЕНЧЕВ 

Административно  дело номер 1032 по описа за 2014 година.                     

На именното повикване в 13,15 часа се явиха:

Жалбоподателят Х.Д.Д.-редовно призован, се явява лично и с адв.  Р..

Ответникът директор ОД на МВР Бургас - редовно призован, се представлява от юк. В. с пълномощно.

От допуснатите свидетели: Т.Д.Ч. се явява лично, Х.Н.С.-лично, Н.И.Д. не се явява, П.Д.Б. не се явява.

 

По хода на  делото:

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че двама от свидетелите Н.И.Д. и П.Д.Б. са редовно призован и за днешното съдебно заседание,  видно от призовките на л.334-336-337. Въпреки задължението си да се явят, тези свидетели не присъстват в съдебно заседание , не се явяват след изричното повикване от страна на съдебния секретар и не представят доказателства за обективната си невъзможност да присъстват при разглеждане на оспорването. Неявяването на свидетелите без уважителни причини е основание същите да бъдат санкционирани  на основани е чл.85, ал. 1, вр. чл.91, ал. 1,  вр.чл.144 АПК.

 

Предвид изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЛАГА глоба в размер на 300,00 /триста/ лева на Н.И.Д. с ЕГН:********** ***

 

НАЛАГА глоба в размер на 300,00 /триста/ лева  на П.Д.Б. ЕГН: **********,***-ляв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл. 92, ал.1 ГПК – в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването  му.

 

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ АДВ. Р.: Държите ли да бъдат разпитани тези свидетели в следващото съдебно заседание?

 

АДВ. Р.: Държим.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

РАЗПОРЕЖДА за следващото съдебно заседание  Н.И.Д. *** и П.Д.Б. ***-ляв да бъдат доведени принудително от компетентните органи на Министерство на правосъдието.

 

Съдът счита, че следва да разпита присъстващия свидетел Х.Н.С..

 

Съдът пристъпва към установяване самоличността  на свидетеля, както следва:

 

Х.Н.С. – ** години, неосъждан, несемеен. Основно образование, без особени отношения със страните

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да говори истината.

 

НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Р. КЪМ  СВИДЕТЕЛЯ:

 

ВЪПРОС: Разкажете на съда на 30.12.2013 г. управлявал ли сте МПС на територията на гр.Бургас, спиран ли сте от пътни полицаи за проверка и какво се случи?

 

ОТГОВОР:  Управлявах МПС Рено Меган 2964, движих се по бул. „Булаир”, докато се движих имах червен светофар и спрях, през това време дойде полицай и ми каза да отбия в дясно. Изчаках зелен сигнал отбих в дясно и спрях. Полицаят дойде и ми каза: „Знаеш ли за какво те спирам”. Аз отговорих – „Не, не знам”. Полицаят ми каза: „ Заради гражданска отговорност”. Казах му, че имам гражданска отговорност, защото, когато купих колата, собственикът ми каза, че колата има гражданска отговорност за цяла година. Полицаят я взе за проверка и установи, че срокът е изтекъл. Колата си остана там и ме извика  при полицейската кола. Обясни ми какъв е акта и какво следва оттук нататък. Каза ми, че актът е 500лв. и спиране на колата от движение. Аз си замълчах в началото и го попитах може ли да се направи нещо. Той ми отговори: „можеш ли да се направиш гражданската отговорност за пет минути”, нещо такова. Аз отговорих „ако има къде, ще я направя”. Тогава той ме насочи към ЗД „Армеец”, аз не знаех, че там има ЗД „Армеец”. Каза ми  „ако си съгласен на това” и ми показа една бележка, на която пишеше с число „100”. Ако си съгласен на това, иди в „Армеец” и си направи гражданската отговорност. Аз се съгласих. Отидох в „Армеец”, направих си я, след което се върнах. Сложих 100 лв. в гражданската отговорност и я подадох на полицая да я провери. Присъстваше още един полицай. Той седеше вътре в колата. И двамата полицаи бяха в колата. Аз седях отвън.

 

ВЪПРОС: Спомняте ли си как изглеждаха полицаите? Бихте ли ги разпознали?

 

ОТГОВОР:  Не зная, мина много време.

 

Адв. Р.: Нямам други въпроси.

 

Юк. В.: Полицаят, който стоеше до този, с когото разговаряхте, чу ли разговора?

 

СВИДЕТЕЛЯТ: Да, чу разговора.

 

СЪДЪТ:  След като взехте полицата, проследихте ли пътя на парите?

 

ОТГОВОР:  Аз взех полицата, полицаят я провери, подаде ми я и си тръгна.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОС НА АДВ. Р.: Кой полицай Ви я подаде?

 

ОТГОВОР:  С когото разговарях и който ми показа бележката с числото.

 

ВЪПРОС: Тези пари в гражданската, къде ги поставихте, къде се намирахте, когато поставяхте парите?

 

ОТГОВОР:  Взех си гражданската отговорност от „Армеец” сложих ги вътре, когато съм вървял към колата.

 

 

Съдът предявява на свидетеля л.111 от делото – стр.2, на л.111 – подписа Ваш ли е?

 

ОТГОВОР:  Да, подписа е мой.

 

СВИДЕТЕЛЯТ НАПУСКА ЗАЛАТА.

 

В залата влиза свидетелят Т.Д.Ч..

 

СЪДЪТ УСТАНОВЯВА самоличността на свидетелката, както следва:

 

Т.Д.Ч. – 36 години, средно-специално образование, неосъждана, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

 

ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:

 

ВЪПРОС: На 30.12.2013 г. управлявали ли сте МПС, била ли сте спирана за проверка от пътни полицаи и ако да какво се случи?

 

ОТГОВОР: Да бях спряна на 30.12.2013г. сутринта на кръстовището до ЖП-гара посока бул.”Булаир” от полицаи. Поискаха ми документите - нямах абсолютно никакви документи. Полицаят ме повика до патрулния автомобил, където направиха справка дали притежавам свидетелство за правоуправление, отсрещната страна отговориха, че имам и започна уговорката с полицая, който ме спря да си донеса документите по-късно след като си свърша работата. Отидох си до къщи, живеех тогава в с. Константиново, забравих да кажа, че преди това си разменихме телефоните с полицая, който ме спря, стоящият от дясно не шофьора. Той ми взе телефона, даде ми неговия телефонен номер, аз се прибрах взех си документите и се върнах. Пуснаха ме с автомобила да се прибера и да донеса документите. И аз се върнах, звъннах на полицая и той ми каза да го чакам на старата поща. Там се засякохме и той ме помоли да отбия на тото пункта по бул. „Иван Вазов”. Карах след полицейския автомобил. Тогава пак слезе същия полицай, с който комуникирах през цялото време. Дойде до колата ми, разбрахме се да почерпя, че може да ми се размине, ако почерпя и ако си направя гражданска отговорност. Не мога да си спомня точните думи на 100 процента – „какво ще правим сега” - това бяха неговите думи и аз му казах „каквото кажете”, той ми каза „ако почерпиш, може и да ти се размине, но трябва да си направиш веднага гражданската отговорност, ще те пусна след като видя гражданска отговорност”. Освен нас двамата по време на този разговор не присъстваше друг. Другият служител на МВР от самото начало до края не е взимал никакво участие.   Запитаха ме къде ще отида да си направя гражданската отговорност, аз предложих по бул. „Москва” до моста на една автомивка. Те караха след мен. Спрях, влязох да си правя гражданската отговорност, а полицейският автомобил ме чакаше известно време, след като излязох се обадих на същия полицай, той предложи да се срещнем до стадиона, където са таксиметровите товарни превози. Той пак слезе от автомобила след като пристигнах, застана до моя автомобил, аз бях приготвила 30,00 лева сгънати на четири и си разменихме пари срещу документи.

Документите ми след като се върнах от с. Константиново в Бургас бяха взети от дясностоящия служител. През цялото време не съм чувала гласа на шофьора на полицейската кола. Документите ми стояха в служителя на МВР до момента, в който платих парите и той ми ги  върна. Върнах се обратно при полицаите, въпреки че ме освободиха, без документи с лекия си автомобил, за да отида да си взема документите от село Константиново, защото полицаят, с който разговарях ми каза, че ще ме намери.

 

ВЪПРОСИ НА ЮК. В. КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА:

 

ВЪПРОС: Казахте, че полицаят, който е шофирал е мълчал през цялото време. Той присъства ли на разговорите на всички разговори или на част от разговорите?

 

ОТГОВОР: Присъства само в момента, в който проверяваха по радиостанцията дали притежавам свидетелство за правоуправление.

 

ВЪПРОС: Този разговор до полицейската кола ли се водеше – първоначалния разговор?

 

ОТГОВОР:  Когато ме спряха, полицаят, с който комуникирах през цялото време ме извика до патрулната кола, за да направят проверка. Присъстваше още един полицай на шофьорското място. Проверката извършваше дясностоящия полицай.

 

ВЪПРОС: В присъствие на шофьора на автомобила ли Ви посъветва да отидете до мястото, където се намират документите, за да ги вземете и да се върнете обратно?

 

ОТГОВОР: Тръгнахме към моята кола и аз се качих и той започна да ми обяснява, че ще ме намери.

 

ВЪПРОС: Разговора, в който ви предложиха да отидете да си вземете документите, къде се проведе?

 

ОТГОВОР:  В моя автомобил.

 

ВЪПРОС: Следваше ли Ви полицейският автомобил през целия град?

 

ОТГОВОР:  Да.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля л. 114-115 от делото:

 

СЪДЪТ: Вие ли сте подписали ксерокопието?

 

ОТГОВОР:  Да, аз съм се подписала.

 

 

Страните нямат повече въпроси към свидетелката.

 

Свидетелката  напусна залата.

 

Адв. Р.: Оттеглям доказателствените си искания във връзка с разпита на останалите двама свидетели.

 

Юк. В.: Не държа да се разпитат останалите двама свидетели.

 

Предвид изявленията на страните съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението за принудително довеждане на свидетелите заседание  Н.И.Д. *** и П.Д.Б. ***-ляв.

 

Адв. Р.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Юк. В.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Предвид изявленията на страните съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

 

Адв. Р.: Уважаеми г-н Съдия, моля да отмените изцяло оспорената заповед, като освен развитите в жалбата ни аргументи, моля, в указан от съда срок да представя писмени бележки.

Оспорената заповед е издадена на 07.05.2014г., а дисциплинарното нарушение е извършено на 30.12.2013г. От приложената дисциплинарна преписка и приета от съда е видно, че дисциплинарно-наказващият орган е бил уведомен, тоест нарушението е било открито за дисциплинарно-наказващия орган още на 02.01.2014 г., като  на това основание считам, че издадената заповед е извън императивния срок на чл.225 от ЗМВР, тоест издадена е след изтичането на два месеца от откриване на нарушението и само на това основание следва да бъде отменена.

Представям опис на разноските, за които претендирам.

 

Юк. В.: Уважаеми г-н Съдия, моля да постановите решение, с което да оставите в сила оспорваната заповед. Моля за присъждане на юрисконсултското възнаграждение. Ще представя писмени бележки.

По повод основното възражение на процесуалния представител на жалбоподателя – срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, тъй като се счита, че нарушението е открито с представяне на обобщена справка от дисциплинарно разследващия орган. Обобщената справка е представена на Директора на ОДМВР, който е дисциплинарно- наказващия орган на 07.04.2014г. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 07.05.2014г. и на същата дата е връчена на жалбоподателя, като срокът по чл.225 от ЗМВР предвижда двумесечен срок за налагане на наказанието от установяване на извършеното нарушение и 2-годишен от извършване на самото нарушение, следователно и двата срока са спазени при проведеното и приключилото дисциплинарно производство.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  13,45 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                              СЪДИЯ: