О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1123

 

Град Бургас, 18.05.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1031 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след като с определение № 260 от 19.03.2018г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по търговско дело № 555 по описа за 2017г. на БОС, е прекратено производството по подадена от „Био аква ферм“ ЕООД, ЕИК 201221224, искова молба против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 39 734.15 лв., представляващо остатъка до пълния размер на одобрената субсидия за закупуване на „мултифункционална машина робот за обслужване на фермата и прибиране на продукцията“, ведно с мораторната лихва върху тази сума за времето от 1.12.2014г. до 1.12.2017г. в размер на 12 130.43 лв. и законната лихва върху същата от завеждане на делото до окончателното й изплащане, и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас. Видно от мотивите на определението, Бургаският окръжен съд е приел, че спорът не му е подсъден, тъй като претендираната от ищеца сума произтича от изпълнение на административен договор № 64 от 6.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за съответния програмен период.

С молба уточнение ищецът заявява, че поддържа първоначално подадената искова молба и заявлението-уточнение към нея, и моли молбата да се счита за предявена на основание чл.128, ал.1, т.3 от АПК, във връзка с § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Уточнява, че претенцията за присъждане на посочените в исковата молба суми произтича от отказа на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас да му заплати част от одобрената безвъзмездна финансова помощ до размер на 39 734.15 лв. За първи път този отказ на ответника е обективиран в заповед № РД-357/28-04.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас за налагане на финансова корекция, по отношение на която Административен съд-Бургас с определение от 14.10.2014г. по адм. дело № 1297/2014г. е приел, че същата не представлява административен акт и спорът между страните по договора следва да бъде решен по реда на ГПК. Сочи, че след влизане в сила на ЗУСЕСИФ и последвалите изменения в АПК, касаещи характера на договора и определящи го като административен, установения ред за разглеждане на спора между страните е предоставен в правомощията на административния съд по реда на чл.128, ал.1, т.3 от АПК. Уточнява също, че освен посочената заповед № РД-357/28.04.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас, за неизпълнение на поетото от управляващия орган задължение за предоставяне на финансовата помощ сочат и редица последващи негови актове и действия/бездействия, предмет на оспорване в няколко последователни съдебно-административни производства, съдебните актове по които са приложени към исковата молба, а именно: приспадане (неплащане)  на сумата от 39 734.15 лв. при извършване на окончателното плащане на субсидията; оформянето на сигнал и доклад за така наречената нередност; издаването на последваща заповед № РД-97/12.02.2015г. за регистриране на нередност; и издаване на окончателна заповед № РД-227/20.04.2015г. за закриване на нередност поради удържането на претендираната понастоящем сума от последното плащане по проекта. Ищецът счита, че всички тези актове и действия на страна на ответника, поел задължение за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, сочат на категоричен негов отказ да изпълни поетите с процесния договор задължения за плащане и са основание за пораждането на настоящия съдебен спор.            

При извършената проверка на подадената искова молба съдът намира същата за процесуално недопустима по следните съображения:

Ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 39 734.15 лв., ведно с мораторната и законна лихва, произтичащо от отказа на ответника да му заплати част от одобрената безвъзмездна финансова помощ по сключения между тях договор № 64/06.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ферма за култивиране на черна мида по Мярка 2.1., Приоритетна ос № 2 на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство 2007 – 2013г.

С влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, актът по чл.73, ал.1 от този закон, с който се определя по основание и размер финансовата корекция е индивидуален административен акт и защитата срещу него е по реда на АПК. В случая отказа на ответника да заплати на ищеца част от одобрената безвъзмездна финансова помощ в размера на 39 734.15 лв. е обективиран в заповед № РД-375/28.04.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас, с която на „Био аква ферм“ ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 39 734.15 лв. по проект с наименование „Изграждане на ферма за култивиране на черна мида“ и сключения договор № 64/06.04.2012г. Този отказ е бил предмет на разглеждане в съдебно административно производство, по което е постановен влязъл в сила съдебен акт – определение № 1829/14.10.2014г. по адм. дело № 1297/2014г. по описа на Административен съд-Бургас. С решение № РД-97/12.02.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас е регистрирана констатираната нередност и решено да се впише в Регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер. Впоследствие е издадено и решение № РД-227/20.04.2015г. за приключване на нередността, което е било предмет на разглеждане в съдебно административно производство, по което е постановен влязъл в сила съдебен акт – решение № 2106/15.12.2016г. по адм. дело № 2308/2015г. по описа на Административен съд-Бургас и решение № 10656/28.08.2017г. по адм. дело № 4032/2017г. по описа на Върховния административен съд на Република България.

В чл.24, ал.1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор. По смисъла на този закон, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, „административен договор“ е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. След като е изчерпан съдебният ред за обжалване на изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган по договора в размер на 39 734.15 лв. съдът приема, че в случая не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за присъждане на същия размер обезщетение, произтичащ от неизпълнение на сключения между страните преди приключилата процедура по администриране и регистриране на нередността договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Отделно от изложеното настоящият съдебен състав счита, че исковата молба е недопустима на основание чл.204, ал.1 от АПК, тъй като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, която хипотеза в случая не е налице. Новата разпоредба на чл.19ж, ал.1 от АПК (ДВ, бр.74/20.09.2016г.) регламентира оспорване на административния договор пред съд по реда на глава десета, раздел I от АПК. Допустимостта на иска е обусловена от наличието на положителната процесуалната предпоставка, регламентирана в чл.204, ал.1 от АПК, а именно отмяна на административния акт. В случая съдът не е сезиран с валидна жалба срещу административен акт (административния договор) или съединена при условията на чл.204, ал.2 от АПК с иск за обезщетение, поради което не е налице положителната процесуалната предпоставка за допустимост на иска.

По изложените мотиви исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, и производството по делото прекратено.

Водим от горното Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Био аква ферм“ ЕООД, ЕИК 201221224, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н.Д.Г., против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 39 734.15 лв., представляващо част от одобрената безвъзмездна финансова помощ по договор № 64/06.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ферма за култивиране на черна мида по Мярка 2.1., Приоритетна ос № 2 на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство 2007 – 2013г., ведно с мораторната лихва върху тази сума за времето от 1.12.2014г. до 1.12.2017г. в размер на 12 130.43 лв. и законната лихва върху същата от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1031 по описа за 2018г. на Административен съд-Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: