Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1198

 

гр.Бургас, 15.06. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Бургас, III състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                              Административен съдия: Чавдар Димитров

 

С участието на секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдията Димитров адм.д.№ 1030/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на И.С.Д. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-001985/17.07.2017г. на полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

            Твърди се незаконосъобразност на заповедта, с изразени претенции за антидатирането й и нейната непълнота. Поискана е отмяна на заповедта.

            Ответникът в производството – Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция не изпраща представител, но оспорва жалбата в придружителното писмо.             

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 17.04.2018г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 23.04.2018г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена от лице с правен интерес да я оспори.

            Доколкото посочения от жалбоподателя и индивидуализиращ административния акт белег е датата на издаване на заповедта, а именно : 17.07.2017г., то съдът приема, че се жали именно представената от адм. орган негова заповед с № 17-0769-001985/17.07.2017г.

            Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест и е съобразено задължението им да съдействат за установяване на обективната истина съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.3 АПК.

            В жалбата не са заявени спорни факти, а практически се поддържа теза за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на спорния административен акт. В открито съдебно заседание оспорващото лице заявява доказателствени искания за опровергаване фактическите основания за издаване на ПАМ. Твърди, че е бил оспорен от негова страна кръвният тест, на който е бил подложен, като повторната кръвна експертиза е показала съдържание на алкохол в кръвта пох 1,2 промила, към спорния момент.

            Ответникът представя Заповед № 251з-2657/2017 г. /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.16/; АУАН № 17-0769-001985/16.07.2017г.; талон за медицинско изследване № 0017716 (л.13);, ведно със справка картон на водача (л.14-15).

Служебно изискани и представени по делото са били удостоверение от Втори РУ на МВР Бургас, с което съдебният състав е бил уведомен, че по досъдебното производство, касаещо деянието на жалбоподателя – ДП № 434 ЗМ624/2017г. е било изпратено в Районна прокуратура Бургас с мнение за предаване на обвиняемия на съд. От РП – Бургас е постъпило уведомление, видно от което такаобразуваното ДП не е решено с окончателен прокурорски акт.

В хода на съдебното дирене жалбоподателят е представил относими към спора писмени доказателства, а именно постановление за привличането му като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.07.2017г., Постановление за отказ на изскане за отвод от 18.01.2018г., както и Постановление за привличане на жалбоподателя като обвиняем от 21.03.2018г.

            След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С АУАН № 17-0769-001985/16.07.2017г. е констатирано нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.07.2017г. около 01.20ч. в гр.Бургас, ж.к. Славейков, до бл.28, жалбоподателят управлявал лек автомобил Тойота Рав 4, собственост на С.И.Д., след употреба на алкохол, което обстоятелство било констатирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АРВВ – 076, който отчел 1,27 промила алкохол. Отразено било и това, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0017716.

            Въз основа на АУАН не е било издадено НП, а преписката била изпратена в РП Бургас с мнение за образуване на досъдебно производство против жалбоподателя. Видно от представеното по делото постановление на прокурор при БРП от 18.01.2018г. резултатите от кръвния тест №ОХ456/17.07.2017г., сочещи на количество алкохол към процесния момент в размер на 1,54 промила, били оспорени от жалбоподателя, като била допусната повторна експертиза, определила размер на алкохола в кръвта 0,85 промила, но към дата различна от релевантната – 12.10.2017г. Заради противоречията в заключенията по двете експертизи била определена тройна, извършена от военномедицинска академия София, според която към 16.07.2017г. количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя е било 1,3 промила.

            При така установеното съдът достига до следните правни изводи:

            Оспорената заповед е издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна Полиция  Бургас за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 22 ЗАНН.

            Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ.

Актът за административно нарушение е съставен от длъжностно лице - мл.автоконтрольор към Сектор Пътна Полиция при ОД МВР-Бургас, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и изложените в нея факти не се оспорват от жалбоподателя, поради което фактическите установявания са годно основание за издаване на НП, респ. заповед за налагане на ПАМ.

            Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

            АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства. Напротив, от представените от самия него прокурорски постановления се установява, че всяка от трите експертизи, изготвени след оспорения резултат на техническото средство Алкотест Дрегер 7510 АРВВ – 076, сочи на количество в кръвта на водача към 16.07.2017г. над 0,5 промила. Това обстоятелство само по себе си, ирелевантно коя от трите експертизи би била възприета за меродавна, е достатъчно основание за постановяване на спорната ПАМ.

Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване (л.13), който не е оспорен от жалбоподателя, нито са ангажирани други доказателства за  установяване на факти и обстоятелства, годни да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на заповедта.

            Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

            Представената Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Директора на ОД МВР - Бургас относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР - Бургас да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, 5, б.А и т.6 ЗДвП изключва съмнение за компетенциите на издалия заповедта административен орган - т. 1.8 от заповедта). Актът за прилагане на ПАМ е издаден от компетентен административен орган, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

            По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/ .

            Проверката за законосъобразност на акта обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. В конкретния случай измерения от дрегера резултат е меродавен към датата на постановяване на заповедта, доколкото за органа липсват данни, касателно обстоятелството явил ли се е нарушителят за да даде кръвна проба, респ. касателно резултата от проверката на кръвната проба. Дори последната да бъде зачетена, ирелевантно в кой от трите варианта, отново се касае за идентично на установеното нарушение – управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила.

            Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови административния акт.

Що се отнася до правните основания за издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. Съгласно чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП - временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

            Чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата и отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ/.

            Пред съда не е оспорена фактическата констатация, че при пробата с полеви тест – Алкотест дрегер е установено наличие на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Това поведение, при липса на спор относно установените данни, е фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“ основания.

            3. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната заповед.

            Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.

            Оспорената заповед е фактически обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода на делото не са представени доказателства преодоляващи квалификацията - нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта. Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като управляващ провереното МПС И.Д..

            В обобщение се налага извод, за това, че фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП е управление на МПС от страна на водача с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, което обстоятелство не се е променило дори и при зачитане на най благоприятния за жалбоподателя  резултат от 0,85 промила.

Непосочването на контролния талон като иззет наред с СУМПС не е същественопроцесуално нарушение, каквото не се явява и съмнението за момента на изготвяне на административния акт, предвид късното му връчване. За жалбоподателят е била и стои налична възможността да заяви връщане на СУМПС незабавно след изтичане на максималнодопустимия срок на принудителната административна мярка, респ. след решаване на въпроса за отговорността, (който към настоящия момент не е приключил, видно от събраните по делото доказателства), като самият орган е също задължен да следи това служебно..

            Всичко изложено води съдебният състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.

            Липсва отправено нарочно искане от страните за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

 

            Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Д. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-001985/17.07.2017г. на полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството му за управление до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                      

Административен съдия: