О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 53             Година 14.01.2008        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1030 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на П.И.Г. *** срещу Решение № РД-10-173/13.06.2008г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите. С решението на основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е оставена без разглеждане жалба срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 20042080009689/23.04.2008г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Сливен, като недопустима, поради липса на правен интерес. С жалбата се прави искане да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение, ведно с произтичащите от това законови последици.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “ОУИ” гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Представителя на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в закона срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

П.И.Г. е подал заявление за регистрация по ЗДДС вх.№ 20391080009415(л.39-41 от делото), в което е направил искане да бъде регистриран на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем оборот 80 644,22 лв., за последните 12 месеца преди текущия. В съответствие с нормата на чл.101, ал.5 от ЗДДС е извършена проверка на основанията за регистрация, след което е издаден акт за регистрация по ЗДДС № 20042080009689/23.04.2008г..(л.43-45 от делото). В мотивите на акта е посочено, че  облагаемия оборот за периода 01.01.2007г.-31.07.2007г. е в размер на 57 791,61 лв. и е формиран от дейност като частен съдебен изпълнител, която представлява независима икономическа дейност и предоставените услуги са облагаеми доставки по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Законният срок за подаване на заявлението не е спазен, тъй като е следвало то да бъде подадено в периода 01.08.2007г.-14.08.2007г.. Акта е издаден с оглед наличието на условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, като в него изрично е посочено, че за дата на регистрация се счита датата на връчване на акта. Акта е връчен на 23.04.2008г. и в срока по чл.83, ал.4 от ДОПК е обжалван по административен ред, с жалба вх.№ 4877/07.05.2008г.. С решение № РД-10-173/13.06.2008г. на Директора на Д “ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП, на основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е оставена без разглеждане жалбата, като недопустима, поради липса на правен интерес. В решението е прието, че жалбоподателя не оспорва установеното при извършената проверка, а констатациите на органа по приходите, че е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.08.2007г., тоест не самия акт за регистрация, като правен резултат, а неговите мотиви. Така оспорените констатации, като част от мотивите на акта, не подлежат на обжалване отделно от него, тъй като нямат обвързваща сила, каквато има диспозитива. Посочено е също така, че ако предвид акта за регистрация се образува друго производство по ДОПК или ЗАНН, за жалбоподателя съществува правна възможност да обжалва резултатите от тях по съответния ред. Решението е връчено на 20.06.2008г. и е обжалвано в законния срок с жалба вх.№ 04-П-115/30.06.2008г.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт за постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма, процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона.

В чл.83, ал.4 от ДОПК, законодателят е предвидил, че актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл.152, ал.1 от ДОПК ревизионния акт може да се обжалва в 14 – дневен срок от връчването му. Преди да се произнесе по съществото на жалбата, административния орган е длъжен да провери допустимостта на жалбата, като едното изискване е за жалбоподателя да е налице правен интерес от оспорването. При констатирана липса на правен интерес от оспорването, административния орган е длъжен да остави без разглеждане жалбата на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

В настоящия случая административното производство е започнало по искане на жалбоподателя за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 от ЗДДС, съгласно който всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Заявлението на лицето е изцяло уважено и то е регистрирано с акт за регистрация по ЗДДС № 20042080009689/23.04.2008г., считано от датата на връчване на акта. Доколкото се обжалва този акт относно посочените в него мотиви, че жалбоподателя е следвало да се регистрира по ЗДДС в периода 01.08.2007г.-14.08.2007г. правилно административния орган е приел, че жалбата му е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.

Предмет на обжалване на всеки един административен акт е неговия диспозитив, тъй като с него се създават правата и задълженията за адресатите му, а мотивите на акта, като фактически и правни основания послужили за издаването му не подлежат на самостоятелно обжалване. Следа като с акта за регистрация изцяло е удовлетворено искането на лицето и то е регистрирано по ЗДДС на заявеното от него правно основание и за дата на регистрация се счита, датата на връчване на акта, то целеният от лицето правен резултат е постигнат и той не би бил различен, при една евентуална промяна на мотивите на акта. Ето защо, жалбата на П.И.Г. срещу решение № РД-10-173/13.06.2008г. на Директора на Д “ОУИ” гр.Бургас се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Обжалваното пред настоящият състав определение по своя характер е определение, постановено по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу данъчен акт, поради което с оглед нормата на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК то не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Г. *** срещу Решение № РД-10-173/13.06.2008г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: