Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 629

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар М.В. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 102/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на ОД на МВР гр. Бургас, против Решение №1739/11.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4858 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменен електронен фиш, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1026764 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на Р.А. – представляващ „Сарс груп и Ко” ООД, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 400 лева.

Касаторът счита, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че електронният фиш е издаден при правилно установени факти, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът и ответникът  по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, защото не са налице процесуални нарушения, каквито първоинстанционният съд е приел за допуснати.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени електронния фиш първоинстанционният съд е приел, че същият не е бил връчен редовно на санкционираното лице и по този начин е нарушено правото му на защита, защото е било лишено от възможността гарантирана му с нормата на чл. 188 от ЗДвП, да посочи с нарочна декларация лицето, което е управлявало превозното средство на съответната дата. Приел е и че санкционираното лице по този начин е било лишено от възможността да се ползва от разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 1 от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба.

Според първоинстанционния съд, след като връчването е било извършено с куриер на „Стар пост”, приложими в случая са били разпоредбите на Закона за пощенските услуги и куриерът е следвало да връчи пратката лично на адресата, или на упълномощено от него лице. В случая пратката е била получена от К., за която не са представени доказателства да е упълномощен представител на дружеството да получава пощенски пратки.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил закона.

По делото са представени доказателства, касаещи актуалното състояние на дружеството, собственик на превозното средство, и такива, удостоверяващи връчване на електронния фиш по седалище и адрес на управление на дружеството. Съдът отбелязва, че непредставянето на доказателства за упълномощаване на лицето, получило пратката, да получава книжа за дружеството, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото в крайна сметка електронният фиш е съобщен по седалище и адрес на управление на дружеството, като пратката е доставена от куриер именно на този адрес и получена от лице, което се е намирало на този адрес.

Аргумент в подкрепа на тезата, че връчването е извършено редовно и санкционираното лице е било уведомено за издадения електронен фиш, е и обстоятелството, че връчването на пратката е извършено на 23.10.2015 г., а жалбата против електронния фиш е подадена на 27.10.2015 г., т.е. в срок по-кратък от законово предвидения, за обжалване на електронния фиш. Затова съдът приема, че след като в този срок санкционираното лице е обжалвало електронния фиш, то същото е било запознато със съдържанието му и не е било лишено от възможността, в случай че автомобилът не е бил управляван от законния представител на дружеството на датата, посочена в електронния фиш, да декларира пред контролния орган кое друго лице е управлявало автомобила на 21.07.2015 г. Пак по тези съображения не е съществувала и пречка, в случай на желание от страна на санкционирания, глобата да бъде платена така, че да се ползва привилегията, предоставена с нормата на чл.189, ал. 9 от ЗДвП.

След като тези действия не са били предприети, а вместо това е подадена жалба против електронния фиш, съдът намира, че санкционираното лице по собствено желание се е отказало от възможността да подаде декларация или да заплати определената глоба в кратък срок.

Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществото на спора, не съществува пречка този състав да извърши цялостна преценка за законосъобразност на решението, включително в частта, касаеща материалната законосъобразност на електронния фиш.

Съдът намира, че последният е издаден при правилно приложение на закона, въз основа на точно определени и доказани факти. Наказващият орган е представил по делото снимка извадка от системата за контрол, с която е установено превишение на скоростта, както и доказателства, че системата за контрол, с която е извършена констатацията на значимия за спора факт, е технически изправна.

По тези съображения съдът намира, че след като отмени оспореното съдебно решение по същество следва да потвърди електронния фиш.

Ето защо и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1739/11.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4858 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1026764 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на Р.А. – представляващ „Сарс груп и Ко” ООД, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: