Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             1000                              05.06.2015 година                      гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на четиринадесети май, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:     ВАНИНА КОЛЕВА

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Колева административно дело № 102 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на„АЛБЕНА 2010” ЕООД,  с ЕИК по БУЛСТАТ 201137267, представлявано от  управителя Д.М.Л., със съдебен адрес:  ***, срещу ревизионен акт № 281400260/30.06.2014г., поправен с ревизионен акт № 281400260/14.07.2014г. за поправка на ревизионен акт, издадени от началник сектор „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 351/11.12.2014г. на началник отдел „Обжалване“ в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, изпълняващ правомощия на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, относно определените на жалбоподателя задължения по ЗДДС в общ размер на 36518 лева и  лихви в размер на 4545 лв,82 лв. за данъчните периоди м. декември 2011г., м. февруари 2012г., м. юли 2012г., м. декември 2012г. м. юли 2013г., м.август 2-13г., м. септември 2013г., м. октомври 2013г., м. ноември 2013г. и  м. декември 2013г.

Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт в потвърдената от решаващия орган част е незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните и материалноправните норми по подробно изложени съображения в жалбата. Твърди, че от негова страна и от страна на доставчиците при насрещните проверки са представени доказателства, удостоверяващи реалността на доставките по спорните фактури. Доставчиците са били регистрирани по ЗДДС към датата на извършване на доставките, а издадените от тях фактури са отразени в дневниците им за продажби. Извършени са плащания по доставките, които са отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя. При ревизията по ЗКПО не са установени основания  и не са извършени корекции на финансовия резултат на ревизираното лице  за всяка от ревизираните години. Ревизионният акт не е обжалван в частта му по ЗКПО и е влязъл в сила, като в него не се съдържа констатация за непризнаване на разходи на жалбоподателя, извършени във връзка с доставките по проверените фактури. Признат е и прихода на „Албена 2010“ЕООД от последващи продажби на земеделска продукция, в производството на която са вложени спорните торове. Сочи се, че при събрани идентични доказателства при определяне на задълженията по ЗДДС, органът по приходите е достигнал до съвсем други изводи, приемайки, че доставките по спорните фактури не са реално извършени. Излагат се доводи, че тъй като жалбоподателят е спазил материално правните изисквания за упражняване на правото на приспадане, то неоснователно с оспорения ревизионен акт му е отказано право на данъчен кредит заради действията на предходните и преките си доставчици, при положение, че не е имал средства нито да проверява, нито да налага спазване на данъчните задължения от страна на преките си доставчици. Иска се отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендира се присъждане на разноски по делото, съгласно списък на разноските. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата в съдебно заседание. Ангажира доказателства, в това число и извършване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът по оспорването – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 761 лева.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред компетентния съд, от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № 1400260/10.02.2014г., издадена Н.К.Ж.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Бургас, е възложено извършването на ревизия на АЛБЕНА 2010” ЕООД, с обхват по видове задължения и периоди: корпоративен данък за периода 4.05.2010г.-31.12.2012г.; данък по чл.194-204 ЗКПО за периода 4.05.2010г.-31.12.2012г.; Данък върху добавената стойност за периода 18.04.2011г. – 31.12.2013г. Заповедта е издадена от орган по приходите, оправомощен със заповед № РД-14/06.01.2014г., издадена от директора на ТД на НАП-гр.Бургас. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № 1400260/30.05.2014г., съставен от ревизиращия екип на основание чл.117 от ДОПК, срещу който е подадено възражение с вх.№ ИТ-00-8673/20.06.2014г., към което не са представени нови доказателства. Видно от издадения на основание чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионен акт № 281400260/30.06.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, възражението е прието за неоснователно и с ревизионния акт са определени допълнителни задължения на ревизираното лице за данък по ЗДДС. Актът е обжалван пред директора на Д “ОДОП” – Бургас относно същите задължения и е потвърден като законосъобразен в тази част с решение № 351/11.12.2014г., издадено от началник отдел „Обжалване“ в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, изпълняващ правомощия на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-159/1.02.2010г.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт, съобразно разпоредбите на чл.114 и чл.117 от ДОПК.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

По отношение основателността на жалбата:

С ревизионния акт на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит  общо в размер на 36 518 лева както следва:

 за данъчен период 1.12.2011 – 31.12.2011г. в размер на 6 100 лева по фактури, издадени от „ЕЛ ТРАНС 57“ЕООДс номера 52/23.12.2011г.; № 53/24.12.2011г.; № 54/26.12.2011г., с предмет на доставката – амониев нитрат.

за данъчен период 1.07.2012 – 31.07.2012г. в размер на 3 510 лева по фактури, издадени от „Амфора КАР 61“ЕООД с номера 44/27.07.2012г.; № 49/31.07.2012г., с предмет на доставката – амониев нитрат.

за  данъчен период 1.12.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 2 700 лева по фактури, издадени от „Елда плод“ЕООД с №  1041/30.11.2012г. и  № 1042/30.11.2012г., с предмет на доставката – амониев нитрат и в размер на 2800 лева по фактури , издадени от „БУЛ КЛАС“ЕООД, с № 2/22.12.2012г. и № 3/23.12.2012г., с предмет на доставката – амониев нитрат.

за  данъчен период 1.05.2013г. – 31.05.2013г. в размер на 2 800 лева по фактури, издадени от „БУЛ КЛАС“ЕООД, с № 20/22.03.2013г. и № 21/24.03.2013г., с предмет на доставката – амониев нитрат.

за  данъчен период 1.08.2013г. – 30.08.2013г. в размер на 5 490 лева по фактури, издадени от „Рапади консерв“ЕООД с № 80/10.08.2013г.;, № 81/12.08.2013г.; № 82/13.08.2013г., с предмет на доставката – амониев нитрат.

за  данъчен период 1.09.2013г. – 30.09.2013г. в размер на 7 930 лева по фактури, издадени от  „Рапади консерв“ЕООД с № 88/12.09.2013г.; № 89/14.09.2013г.; № 90/16.09.2013г. и № 91/17.09.2013г., с предмет на доставката – амониев нитрат и в размер на 2288 лева по фактура С № 13/19.09.2013г., издадена от „НЕД АГРО 56“ЕООД, с № предмет на доставката – амониев нитрат.

за  данъчен период 1.11.2013г. – 30.11.2013г. в размер на 1 740 лева по фактура, издадена от „Рапади консерв“ЕООДс № 97/5.11.2013г., с предметна доставката амониев нитрат.

за  данъчен период 1.12.2013г. – 31.12.2013г в размер на 1 160 лева по фактура, издадена от „Рапади консерв“ЕООДс № 98/6.11.2013г., с предметна доставката амониев нитрат.

Установено е в хода на ревизията, че през ревизирания период „Албена 2010” ЕООД е било регистриран земеделски производител и развивало дейност , с предмет отглеждане на зърнени култури /пшеница, ечемик/ и маслодайни семена /слънчоглед, кориандър/ в землището на с. Роза, обл. Ямбол.

В хода на ревизията, с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, представляващ неразделна част от РА, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците: „Ел транс 57” ЕООД, „Амфора кар 61” ЕООД, „Елда плод” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД, в хода на които от дружествата  са изискани доказателства, във връзка с фактическото изпълнение на доставките по спорните фактури.

На „Елда плод” ЕООД е връчено по реда на чл.32 от ДОПК ИПДПОЗЛ относно фактури с № 1041 и 1042 от 30.11.2012г., с предмет на доставка амониев нитрат, след като на адрес за кореспонденция не е открит представляващия дружеството или упълномощено от него лице. Върху обратната разписка е поставена отметка „непотърсен”. На електронния адрес е изпратено съобщение, но не е потвърдено получаването му. В указания срок не са представени изисканите доказателства за фактическото извършване на доставките –приемо-предавателни протоколи, документи за извършени разплащания, договори, анекси, търговска кореспонция,  доказателства относно транспортирането на стоката, относно произхода ú, относно предходни доставчици, за наличие на кадрова техническа и материална обезпеченост на дружеството да извърши доставките и относно тяхното счетоводно осчетоводяване.

От служебна проверка в информационния масив на НАП е установено, че горепосочените фактури са включени в дневника за продажби и СД по ДДС за периода.

В отговор на връчените им по надлежния ред ИПДПОЗЛ от„Ел транс 57” ЕООД, „Амфора кар 61” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД са представени копия на фактурите, с приемно-предавателни протоколи към тях и писмени обяснения на техните управители или пълномощници. Представени са и четири складови разписки от „Бул клас” ЕООД и една складова разписка от „Нед агро 56” ЕООД. В писмените обяснения се твърди, че стоката е продадена, съответно натоварена(според пълномощника на „Бул клас” ЕООД) от склада на предходните доставчици на съответните дружества, който се намира в с. Оризари, както и че същата е превозена от там с транспорт на купувача „Албена 2010” ЕООД, съответно с нает от купувача транспорт(според пълномощника на „Бул клас” ЕООД). За натоварването на стоката по фактурите, издадени от  „Ел транс 57” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД, се твърди, че е извършено от работници от склада на предходния доставчик, докато за стоката по фактурите, издадени от „Нед агро 56” ЕООД, „Бул клас” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД се твърди в писмените обяснения на техните представляващи, че тя е натоварена от наети от тях работници на почасова работа.

Органите по приходите са установили при прегледа на приемно-предавателните протоколи, че във всички тях липсва информация относно мястото на натоварване, транспортното средство и мястото на предаване на стоката, подпис на лицето, което я е приело, както и че не са представени посочените в тях кантарни бележки, по които е определено количеството амониев нитрат. Прието е, че поради това в тях стоката не е достатъчно индивидуализирана. По отношение на представените стокови разписки от „Нед агро 56” ЕООД и от „Бул клас” ЕООД е установено, че в тях не се съдържа информация относно рег.номер на превозно средство, с което е превозвана стоката, транспортен документ №/дата, шофьор/трите имена/ и приемно-предавателен протокол. Констатирано е, че в стоковите разписки, представени от „Бул клас” ЕООД не се съдържа информация относно пълномощното на лицето, предало стоката /като за „предал” е вписан пълномощник Пеев/. Липсва и подпис на лицето, получател на стоката. Установено е също, че складови разписки с № 16 и № 17, представени от „Бул клас” ЕООД, са издадени на 22.01.2013г. и 23.01.2013г., докато фактурата, с която този доставчик е придобил стоката от предходния доставчик  „Ел транс 57” ЕООД, е със значително по-късна дата - 22.03.2013г.

При насрещните проверки с ИПДПОЗЛ от доставчиците е изискано също предоставяне на счетоводни извлечения за отразяване на спорните фактури като приход и за начисляване на ДДС, информация дали са извършени плащания по фактурите и по какъв начин, представяне на хронология на сметките от гр.50, първични документи за извършени плащания, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, хронологии на сметките от гр.30 и гр.60, удостоверяващи заприхождаване, изписване на стоките и извършени разходи.

От страна на „Елда плод” ЕООД и „Нед агро 56” ЕООД не са представени изисканите документи. „Нед агро 56” ЕООД е представило единствено банково извлечение за плащане по фактурата, която е издало на жалбоподателя. От „Ел транс 57” ЕООД са представени само годишна синтетична оборотна ведомост и дневен финансов отчет до 13.09.2012г. с отчетен оборот в размер на 185 441.28 лева. Органите по приходите са констатирали, че съгласно ведомостта дружеството не притежава дълготрайни активи, включително транспортни средства, както и че не може да се установи дали финансовия отчет включва сумите по фактурите, издадени от„Ел транс 57” ЕООД на жалбоподателя.

Във връзка със спорните, фактури, издадени от „Амфора кар 61” ЕООД на жалбоподателя  през месец 07.2012г., от дружеството – доставчик  са представени копия на дневни отчети от 27.07.2012г. и 31.07.2012г., дневник за продажби, СД по ЗДДС и извлечение за м.07.2012г. на сметки: 4532, 411, 702 - справки за приход и разход на склад. Органите по приходите са установили, че извлеченията и справките не са заверени по надлежния ред, че счетоводните разпечатки не съдържат дата на съставяне, име и подпис на  съставителя поради което не могат да бъдат приети като част от редовно водено счетоводство. Констатирано е, че фактура № 44/27.07.2012г. е включена в дневника за продажби, но за нея няма счетоводни записвания в извлечение на сметка 702 за м.07.2012г.

Във връзка със спорните фактури, издадени от „БУЛ КЛАС“ЕООД на жалбоподателя с № 2/22.12.2012г., № 3/23.12.2012г., № 20/22.03.2013г. и № 21/24.03.2013г., при насрещната проверка са представени за м. 12.2012г. - извлечение на сметки 304, 702 и оборотна ведомост, а за м.04.2013г. - извлечение на сметки 304, справка за разход на склад и оборотна ведомост за м.03 и м.04.2013г. Органите по приходите са констатирали, че съгласно  представените оборотните ведомости лицето не притежава собствени дълготрайни активи и през м.03.2013 г. не е отчело обороти, а издадените фактури през м.03.2013г. са отчетени м.04.2013г., което се потвърждава от направена справка в информационния масив на НАП.

Във връзка със спорните, фактури, издадени от „Рапади консерв” ЕООД, на жалбоподателя с № 80/10.08.2013г., 81/12.08.2013г., № 82/13.08.2013г., № 88/12.09.2013г., № 89/14.09.2013г., № 90/16.09.2013г., № 91/17.09.2013г., № 97/05.11.2013 г. и № 98/06.11.2013 г., с предмет на доставка амониев нитрат - 135 т. при насрещната проверка са представени контролни ленти от ЕКАФП /дневни отчети за следните дати: 19.09.2013г. - 2 броя, 06.10.2013г., 07.10.2013г., 01.11.2013г. и 04.12.2013г/ в подкрепа на обясненията на управителя на дружеството доставчик, че са налице плащания в брой по фактурите. Представени са също следните счетоводни документи: оборотна ведомост за 201Зг, ПКО № 97 и 98 от 30.11.2013 г., извлечение от касова книга за счетоводните записвания по цитираните ПКО, извлечение от хронологичен регистър на счетоводни сметки: 304, 411, 4532, 501 и 702. И по отношение на представените от този доставчик счетоводни извлечения също е прието от органите по приходите, че тъй като не става ясно кое лице, в какво качество и на коя дата е изготвило счетоводните разпечатки, то те не могат да се считат за част от редовно водено счетоводство. Освен това е установено, че те касаят само спорните фактури,  издадени от Рапади консерв” ЕООД на жалбоподателя. Констатирано е, че съгласно представената оборотната ведомост за 2013 г. сметка 411/30 Клиенти - „А. 2010” ЕООД е с дебитни обороти и крайно дебитно салдо в размер на 47 580.00 лв., което съответства на стойността на издадените фактури от № 88 до № 91 включително. Като предходен доставчик е посочен „Бул клас” ЕООД по фактури № 37/05.09.2013 г., № 38/06.09.2013 г., № 39/08.09.2013 г., № 40/12.09.2013 г. за 120 тона амониев нитрат и приемно-предавателни протоколи към тях от същите дати. Установено е, че „Рапади консерв” ЕООД не е декларирало покупки на амониев нитрат за периода от „Бул клас” ЕООД. Установено е, че в протоколите няма данни за място на натоварване, транспортно средство, място на предаване и измерване на количеството амониев нитрат. Не са представени доказателства за придобиване на останалите 15 тона амониев нитрат.

При насрещните проверки е изискано и от другите доставчици на жалбоподателя да предоставят информация за предходни доставчици във връзка с осъщестяване на сделките, в това число да представят договори и анекси към тях, приемо – предавателни протоколи, стокови разписки и доказателства за плащания.

От „Амфора кар 61” ЕООД са приложени заверени копия на фактури № 140/27.07.2014г. и № 141/31.07.2014г. с предходен доставчик ЗП К.П., приемно-предавателни протоколи към тях. Установено е при ревизията, че тези фактури, не са намерили отражение в дневника за покупки на „Амфора кар 61” ЕООД. Установено е също, че съгласно  приемно-предавателните протоколи, стоката е предадена от предходния доставчик ЗП К.П. и приета от П.Ш. като представляващ „Амфора кар 61” ЕООД, както и че ти протоколи противоречат на писмените обяснения на управителя на „Амфора кар 61” ЕООД, което от 07.06.201Зг. се представлява от К.Д.П., съгласно които стоката е натоварена от склада на предходния доставчик ЗП К.П., находящ се в с. Оризари, с транспорт на купувача „Албена 2010” ЕООД.

От „Бул клас” ЕООД са приложени заверени копия на фактури с № 0000000090/21.12.2012г. и № 0000000092/22.03.2013г. с предходен доставчик „ЕЛ ТРАНС 57“ЕООД, приемно-предавателни протоколи към тях от същите дати като датите на издаване на фактурите. Съгласно пояснението, дадено  в писмените обяснения на управителя, плащане с предходния доставчик не е извършено, поради проблеми с банковата сметка, а оригиналните експедиционни документи не могат да бъдат представени за доставената на жалбоподателя стока, тъй като те вървят с нея.

„Нед Агро 56“ЕООД и „Ел Транс 57“ЕООД не са представили при насрещната им проверка информация за предходни доставчици, нито за произход на стоката, анализни свидетелства. В хода на ревизията е констатирано, че „Ел Транс 57“ЕООД, не е декларирало покупки на амониев нитрат за периода.

В хода на ревизията, органът по приходите е приобщил с протокол № 1402966/23.05.2014 г. на ТД на НАП Бургас издадените РА и РД във връзка с приключили ревизионни производства на доставчиците на ревизираното дружество. Не са взети предвид констатациите по ЗДДС, съдържащи се в ревизионните актове, издадени на  „Ел Транс 57“ЕООД, тъй като те касаят период, различен от ревизирания. От прегледа на другите ревизионни актове е установено, че с тях е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени на „Амфора кар 61” ЕООД, „Елда плод” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД „Амфора кар 61” ЕООД, „Елда плод” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД като по всички ревизионни актове мотивите на органа по приходите за отказите са свързани с недоказан транспорт, плащания, неясното местонахождение на стоките към датите на издаване на фактурите, което е основание да се твърди, че такива не е имало. Обоснован е извод, че са издадени фактури, без реално да са извършени доставки на стоки. В хода на ревизията, извършена на „Рапади консерв” ЕООД не е установено дружеството да е осъществило покупки на амониев нитрат Ревизиите са извършени на „Елда плод” ЕООД и „Амфора кар 61” ЕООД на по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 т.4 от ДОПК. Констатациите, съдържащи се в ревизионния акт, издаден на „Елда плод” ЕООД са мотивирали органите по приходите да приемат, че доставчикът  „Елда плод” ЕООД е некоректен търговец, в резултат на което е последвала служебната му дерегистрация по ЗДДС. Установено е и по отношение на останалите доставчици на ревизираното дружество, че те са дерегистрирани по инициатива на орган по приходите поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

Установено е в хода на ревизията, че фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици са били отразени по дебита на сметка 302 Материали на „Албена 2010”ЕООД, след което  - изписани, като е дебитирана сметка 601 разходи за материали, а последната е приключена със сметка 611 – разходи за основна дейност.

В хода на ревизията и от жалбоподателя е изискано представяне на доказателства относно фактическото изпълнение на доставките по процесните фактури. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ са представени копия на фактурите, писмени обяснения от управителя на дружеството, приемно-предавателни протоколи, стокова разписка, фискални бонове и товарителници. При преглед на документите е установено, че част от тях, са представени от доставчиците при извършените им насрещни проверки. Констатирано е също, че в товарителниците не  е посочен адрес и дата на разтоварване, серия и № на съответния пътен лист, подпис и печат на изпращач превозвач и получател. Същите са с последователни имена и в тях като превозвач е посочен „Рапади консерв” ЕООД, като органите по приходите са достигнали до извода, че това противоречи на дадените писмени обяснения от доставчиците, че транспортът е за сметка на „Албена 2010”ЕООД, а същевременно в оборотната ведомост на „Рапади консерв” ЕООД няма заведени транспортни средства. Това несъответствие се потвърждава с оглед писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, че в цената на торта са договорени всички съпътстващи разходи по доставката до склада на „Албена 2010”ЕООД в с.Роза. Обоснован е извод, че е налице противоречие между писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, че стоките са товарени от склад в с.Оризари с работници на съответния доставчик и установения при насрещните проверки факт, че всички те нямат назначен персонал. С допълнително писмено обяснение на управителя на ревизираното дружество е направено уточнение, че транспортът на 50 тона амониев нитрат, закупен през м.12.2011г. от „Ел транс”ЕООД е извършен от ЕТ „Янис – Е. С.”, с товарен автомобил „ДАФ”, управляван от  Е.С., за което са приложени три броя товарителници, а транспортът по всички останали доставки е извършван с товарен автомобил с шофьор Р.И. и товарен автомобил с шофьор К.С.. Прието е, че не са представени доказателства в подкрепа на писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, че контактите са установявани със собствениците на дружествата, а самите сделки – осъществявани впоследствие  чрез техни пълномощник К.П.. Прието е също, че в представените приемо-предавателните протоколи, за които жалбоподателят е посочил, че са в оригинал, е налице сходство в подписите за „ПРЕДАЛ” на различните доставчици на ревизираното дружество.

 В резултат на анализа и преценката на представените  доказателства и писмени обяснения от ревизираното лице от една страна и съпоставката им с документите и писмените обяснения, представени от неговите доставчици при извършените им насрещни проверки, от друга, органите по прихода приели, че доставките, обективирани в процесните фактури, не са фактически осъществени. За да обосноват този извод, органите по приходите са счели, че доставчиците не са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. В тази връзка са изложени доводи, че е невъзможно установяване произхода на стоката, което е косвено доказателство за невъзможността на преки доставчик да осъществи доставките, че не са събрани доказателства за наличността на стоката при доставчиците към датата на издаване на спорните фактури, както и че не е доказано по делото, те да са разполагали с  търговски обект – склад нает или собствен, с дълготрайни материални активи и персонал за извършване на товароразтоварните дейности. Изтъкнато е, че липсата на договори и търговска кореспонденция между доставчиците и жалбоподателя и непредставянето на доказателства за извършен транспорт е индиция за формални  отношения между тях. Прието е, че представянето на фактура и касова бележка за извършено плащане по фактурата от ревизираното дружество не е доказателство за фактическо осъществяване на доставките, чиито предмет е родово определена  вещ – амониев нитрат. Посочено е, че по делото не са представени доказателства за предаването и приемането на процесната стоката, тоест за прехвърляне правото на собственост върху същата, съгласно чл.24, ал.2 от  ЗЗД. По отношение представените към фактурите приемно-предавателни протоколи е прието, че тъй като не са представени визираните в тях кантарните бележки, те не съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за стоката, поради което не могат да бъдат кредитирани като доказателства, годни да удостоверят прехвърлянето на правото на собственост върху същата. Допълнително са изложени аргументи, че към тях не са представени транспортни документи, че протоколите, представени от всички доставчици, са еднотипни, попълнени видимо с еднакъв почерк и че във всички тях липсват едни и същи реквизити. Обобщено е, че те са съставени за да удостоверят факти, изгодни за жалбоподателя.

С оглед установените факти в ревизионното производство органите по приходите са приели, че е налице хипотезата, в която доставчиците на ревизираното лице са начислили  неправомерно ДДС, тоест без да са извършени реални облагаеми доставки са издадени данъчни документи, в които е начислен данъка, поради което и на основание чл.68, ал.1, т., от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр.чл.6, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 36 518 лева по фактури , издадени от  „Ел транс 57” ЕООД, „Амфора кар 61” ЕООД, „Елда плод” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД и „Елда Плод”ЕООД.

В хода на обжалването на ревизионния акт по административен ред, с цел събиране на доказателства относно реалността на доставките, са предприети различни процесуални действия. Изпратено е писмо до ТД на НАП – Бургас за предоставяне на информация относно регистрирани ФУ с дистанционна връзка с НАП и отчетени обороти от „Ел транс 57” ЕООД, „Амфора кар 61” ЕООД, „Елда плод” ЕООД, „Бул клас” ЕООД, „Нед агро 56” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД и „Елда Плод”ЕООД. От получения отговор става ясно, че всички касови апарати са без регистриран стационарен обект, като собствеността им е прехвърляна от едно към друго от изброените дружества. Относно „Ел транс 57” ЕООД и „Елда Плод”ЕООД е установено, че регистрираните касови апарати нямат отчетени обороти на посочените дати, поради което е прието, че приложените към издадените от тях фактури фискални бонове не удостоверяват извършено плащане. По отношение на  „Амфора кар 61” ЕООД, „Бул клас” ЕООД и „Рапади консерв” ЕООД е констатирано разминаване на датите на издаване на фактурите и отчетените обороти от фискалните устройства, поради което е прието, че не става ясно къде   е извършено плащането и от кого.

Извършена е проверка на Е.С.Д. във връзка с твърденията на ревизираното лице, че транспорта на 50 т. амониев нитрат, закупен през м.12.2011 г. от „Ел Транс 57” ЕООД е извършен от ЕТ „Янис – Е.С.”. Констатирано е, че ЕТ „Янис – Е.С.” е собственик на  автомобила, посочен в писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество. Представен е лиценз за превоз на товари на едноличния търговец, трите броя товарителници, представени и от ревизираното лице и три броя пътни листи към тях от същите дати като тези на издаване на товарителниците, с посочен маршрут с Роза – с.Оризари и обратно. В товарителниците като изпращач е посочен  „Ел транс 57” ЕООД, а получател „Албена 2010”ЕООД, но е установено от органите по приходите, че в тях не са посочени имената на лицата, участващи при предаването и приемането на стоката. От проверка в информационната база на НАП е установено, че Е.Д. е бил назначен по трудово правоотношение в „Р. ДП” гр.Хасково, като в подадената за него декларация обр.1 за м.12.2011г. са декрарирани 21 дни на 4 часа. Обоснован е извод, че този факт противоречи на посочените в пътните листи часове на тръгване и пристигане в с.Роза. Е.Д. е декларирал писмено, че не е издал фактури, че не са съставени платежни документи, че няма съставяни  счетоводни записвания във връзка с извършените транспортни услуги и не е са представени договори или заявки.  

Изпратено е писмо до СДВР отдел „Пътна полиция” за представяне на  информация относно собствениците и ползвателите на двата товарни автомобила, които са посочени в писмените обяснения на  управителя на ревизираното лице като автомобили, с които е извършен транспорта по всички останали доставки. От  получената справка от централната база на АИС е станало ясно, че автомобилите с посочените регистрационни номера са леки и са собственост на физически лица, като единият е марка Москвич 412 с прекратена регистрация като негоден за употреба и върнати регистрационни номера, а другият е с променена регистрация. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че посочените от жалбоподателя шофьори с имена Р.И. и К.С. не са назначени по трудов договор в „Рапади консерв” ЕООД и няма данни за изплатени или удържани суми за тях по чл.73 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че съгласно  оборотните ведомости на „Рапади консерв” ЕООД за 2012г. и 2013г. дружеството няма заведени транспортни средства, а по задбалансови сметки няма транспортни средства с посочените от ревизираното лице регистрационни номера. При проверка в ПП VAT  не са установени данни за издадени фактури за извършени транспортни услуги от „Ел Транс 57” ЕООД, „Рапади консерв” ЕООД и ЕТ „Янис – Е.С.”, по които получател да е ревизираното дружество или посочените доставчици. С оглед изложеното е прието от органите по приходите, че не се доказва извършен транспорт на амониев нитрат по процесните фактури.

При извършена насрещна проверка на Р.В.П.  е констатирано, че лицето е собственик на недвижим имот в с. Оризари, общ. Твърдица - сграда за зърно 239 кв.м с прилежаща площ 1805 кв. м. Представен е договор за право на ползване от 04.02.2007г., сключен със ЗП К.П., срещу поето от последния задължение да възобнови 20% от сградния фонд за срок от три години. Приложен е приемно-предавателен за предаване на имота. С анекс от 01.02.2010г. договорът е продължен за срок от три години, при същите условия на ползване. Лицето е посочило, че за отдадения имот не са получавани доходи, че наемателят е напуснал имота в края на м. декември 2013 г. При извършената насрещна проверка на К.Д.П. лицето е представило писмено обяснение, в което е потвърдило, че по силата на посочения по-горе договор е използвало склада, собственост на П., за съхранение на житни култури, амониев тор, препарати за растителна защита и др., като съхраняваната продукция е била собствена и наемателят в качеството си на МОЛ не е отдавал части от имота на трети лица. Пояснено е, че не е извършвано плащане за ползването на склада, но наемателят е поел ангажимента да възобнови 20% от сградния фонд за срок от 3 години. Лицето е пояснило също, че е било пълномощник на няколко дружество, но пълномощното е било еднократно и не е представено.

Предвид допълнително установените факти и обстоятелства в хода на административното обжалване на ревизионния акт, решаващият орган е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Посочил е, че от негова страна не са представени доказателства, които да оборят констатации на органа по приходите и е потвърдил ревизионния акт, в обжалваната част, доразвивайки мотивите, изложени в същия и в ревизионния доклад. Посочено е, че единствените безспорни доказателства, представени във връзка със спорните доставки, са процесните фактури, но наличието им и включването им в справките декларации и дневника за продажби за съответния период, не е достатъчно условие, за да се приеме, че доставките, обективирани в тях, са реално осъществени и за получателя е възникнало основание да приспадне начисления за тях данък. С оглед механизма на облагане с ДДС,  е необходимо декларираните сделки действително да са били осъществени между субектите, които фигурират в издадените данъчни, тъй като без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да се обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Изложени са мотиви, че не са представени доказателства нито при насрещните проверки, нито от ревизираното лице, които да удостоверят по безспорен начин, че доставчиците са прехвърлили право на собственост върху стоката на жалбоподателя, поради което е извършено само документално оформяне без реално да са осъществени доставки. Прието е, че тъй процесните фактури са  съставени в съответствие на изискванията на чл.114 от ЗДДС, но не и във връзка с действително извършени  икономически операции между страните по тях, основателно с оспорения ревизионен акт на дружеството е отказан данъчен кредит по тях на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДДС в общ размер на 36  518  лева.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото. Вещото лице се е запознало със счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя, посетило е адресите на дружествата, посочени като негови доставчици, но там не са открити лица за контакт. Конкретно на адреса на „Елда плод”ЕООД е осъществен контакт с управителя  по телефона, който е заявил, че не е осъществявал доставка на стока на жалбоподателя. Поради неоткриването на доставчиците изводите на вещото лице относно всеки от тях са съобразени с констатациите на органите по приходите при извършените насрещни проверки, обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки. По отношение на „Елда плод”ЕООД, „Ел транс 57”ЕООД и „Нед агро 56”ЕООД е посочено, че не е установено да са заприхождавани и изписвани количества амониев нитрат във връзка с процесните  фактури. По отношение на „Рапади консерв” ЕООД е посочено, че при отразени по процесните фактури 135 тона, от предходен доставчик  „Бул клас” ЕООД са доставени 125 тона, или с 10 тона по-малко. Като предходен доставчик на отразените 30 тона амониев нитрат по фактури, издадени от „Амфора кар 61”ЕООД е посочен ЗП К.П., издал фактури от същите дати. Като предходен доставчик на отразените 50 тона амониев нитрат по фактури, издадени от „Бул клас”ЕООД е посочен „ЕЛ ТРАНС 57”ЕООД. Не е установено да са представяни документи за получено плащане по фактурите, издадени от „Елда плод”ЕООД и такива, удостоверяващи по безспорен начин получено плащане от „ЕЛ ТРАНС 57”ЕООД. Представени са фискални бонове за получено плащане в брой по фактурите, издадени от  „Рапади консерв”ЕООД и „Амфора кар 61”ЕООД и „Бул клас”ЕООД. Констатирано е, че не са представяни осчетоводявания във връзка с фактурите, издадени от „Нед агро 56”ЕООД. На въпроса дали е изпълнено задължението на доставчиците за начисляване на дължимия ДДС по процесните фактури вещото лице е отговорило, че не е установено да са представяни документи и осчетоводявания от „Елда плод”ЕООД, Ел Транс 57”ЕООД и „Нед агро 56”ЕООД. Представени са документи относно начисляването на ДДС от „Рапади консерв”ЕООД и „Амфора кар 61”ЕООД. От „Бул клас”ЕООД е удостоверено само отразяването на процесните фактури в дневниците за продажби. Установено е, че през процесния период 2011г. – 2013г. жалбоподателят не е получавал амониев нитрат от други доставчици, различни от посочените по-горе. Направен е извод, че счетоводните операции, свързани с процесните доставки, са извършвани на основание товарителници, стокови разписки и двустранно подписани протоколи между доставчиците и жалбоподателя за приетите по фактурите количества. Направен е извод, че доставените количества амониев нитрат са влагани от  жалбоподателя в производството на зърнени култури, доставките на които са облагаеми по смисъла на ЗДДС. Осчетоводените по с/ка 3021 – „основни матерали“ са изписвани в месеца на доставката, и участват в себестойността на осчетоводената по с/ка 3031 „продукция на склад“ по партиди за съответния вид култура. Изводът е направен изцяло въз основа на счетоводните документи, прегледани от вещото лице, съгласно разясненията, дадени в съдебно заседание. Според вещото лице при ревизията са признати както осчетоводените приходи, така и съответстващите им разходи, в това число и процесните количества амониев нитрат. Като е взело предвид предоставените документи и направените справки в счетоводната програма, вещото лице е направило извод, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи относно материалната законосъобразност на обжалвания:

          С РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 36518.00 лв. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 от същия закон, по фактури издадени от „Ел транс 57" ЕООД, „Амфора кар" ЕООД, „Елда плод" ЕООД „Бул клас" ЕООД, „Нед агро" ЕООД и „Рапади консерв" ЕООД, ведно с дължимите лихви.

Представените от жалбоподателя фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, стокови разписки, са приети за недостатъчни - в тях не фигурира място на натоварване, транспортно средство и място на предаване. В тях е посочено, че количеството е определено от кантарна бележка, но такива не са представени. За признаване на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика. Признаването на това материално право е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката. Законодателят е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива.

          Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съдържанието на понятието доставка е изяснено в чл. 6 от ЗДДС, като доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Ако не са налице доказателства, че е налице реалност на доставка, дори да са изпълнени всички останали изисквания на ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит няма да възникне.

          Съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури.

          Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл. 70, ал. 5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит, че това неправомерно начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях.    

В случая се касае за доставка на родовоопределени вещи и собствеността на такива вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаване или определяне по друг начин. Релевантно е да установи, че получената от жалбоподателя стока, е в изпълнение на престацията по договори именно с установените преки доставчици. В тази връзка е необходимо да се изследва изпълнението на фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС, за всяка доставка от всеки конкретен доставчик.

          Относно доставките от “Елда плод”ЕООД с предмет общо 25 т. амониев нитрат се установява, че от ревизираното лице са представени освен процесните фактури, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и товарителници. От заключението на вещото лице се установява, че в доставчика не е установено да са заприхождавани и изписвани количества амониев нитрат във връзка с процесните фактури, не е установено да са представяни документи  и  осчетоводявания от страна на доставчика, както  и  документи за получено от доставчика плащане. Предмет на доставката за родово определени вещи - 25т. амониев нитрат. Поради липса на писмен договор между страните, прехвърлянето на собствеността се извършва с предаването на стоката. Като доказателство за извършеното предаване са представени 2 бр. приемо-предаватели протоколи, подписани от страните по сделката. Тези протоколи представляват частни свидетелстващи документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила и верността на същите следва да се прецени съобразно другите доказателства по делото, разгледани по отделно и в съвкупност. По силата на чл.181, ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, а съгласно чл.180 от ГПК, частни документи подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т.е налага се изводът, че представените протоколи като частни документи се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и неговото авторство. При  това положение представените приемо-предавателен протоколи  следва да бъде ценени с оглед на останалите доказателства по делото. Не е установено доставчикът да е разполагал със стоките, които е продал, липсват договори или търговска кореспонденция между страните по сделката. 

Следва да се отбележи, че от шестте доставчици, това е единственият който не е дал обяснения в хода на ревизията. Той не е бил открит нито в хода на ревизията, нито от вещото лице. При разпита вещото лице посочва, че когато е говорил по телефона с управителя на “Елда плод”ЕООД той му е казал, че при него документи няма и че фирмата му е прехвърлена и че не е участвал в процесната сделка.

          В представените приемо-предавателни протоколи липсва мястото на което е извършено предаването. В протокола е посочено, че предаденото количество е определено съгласно кантарна бележка, която не е представена. Доставчикът не разполага със складова база. Липсват доказателства от които да се установи, че посоченият доставчик е бил собственик на стоките, предмет на спорните доставки и е разполагал с тях към момента на издаване на фактурите, т.е. имал е обективна възможност да се разпореди с тях. В обясненията дадени от ревизираното лице в хода на ревизията е посочено, че стоките са товарени от склад в с. Оризаре, общ. Твърдица, обл. Сливен.  Органите по приходите са установили, че складът е собственост на Р.В.П., която с договор за право на ползване от 04.02.2007г., го е предоставила за ползване на  ЗП К.П., срещу поето от последния задължение да възобнови 20% от сградния фонд за срок от три години. Приложен е приемно-предавателен протокол от 07.02.201 Зг. за предаване на имота. С анекс от 01.02.2010г. договорът е продължен за срок от три години, при същите условия на ползване. Имотът е напуснат от наемателя в края на м. декември 2013г., като не е съставен приемно-предавателен протокол за предаване. Следователно през процесния период складът се е използвал от ЗП К.П., който при насрещната проверка е обяснило, че складът е използван за съхранение на житни култури, амониев тор, препарати за растителна защита и др. и не са отдавани части от имота на трети лица. От така събраните доказателства не се удостоверяват, че стоките са съхранявани в с. Оризари, общ. Твърдица преди продажбата, за да може „Албена 2010" ЕООД да ги закупи изхождайки, че доставчикът не е разполагал с търговски обект /нает или собствен/.

          В представените товарителници е посочено, че транспортът  на стоките е извършван с  камиони на “Елтранс 57”ЕООД и “Рапиди консерв”ЕООД (за доставките от “Елда Плод”ЕООД - “Ел транс 57”ЕООД). В хода на ревизията обаче е установено, че и двете фирми, не разполагат с товарни автомобили. Установено е, че регистрационен номер С 1105 АН, посочен в товарителниците за доставките от “Елда плод”ЕООД,  е на лек автомобил марка „Москвич 412”, собственост на физическо лице, който от 02.03.2012г. е с прекратена регистрация - негоден за употреба и върнати регистрационни номера. Следователно няма как да е превозил 25 т. амониев нитрат  на 16 и 17.11.2012г. С оглед значителното количество на стоката предмет на процесните сделки, транспортът е от съществено значение за доказване реалността им. Не са представени доказателства за нает персонал за извършване на товаро-разтоварната дейност и превоза на стоките. Поради изложеното, след като не се установява, че доставчикът е разполагал със стоката предмет на доставките, и съответно, че е имал възможността на прехвърли собствеността върху тях, след като не се доказва и как са транспортирани 25 т. амониев нитрат, единствено от съставените фактури и  счетоводното им отразяване при получателя  не може да се обоснове извод за реалното извършване на доставките.

          От значение е също така, че управителят е отрекъл да е участвал в процесните сделки. Фактът, че “Албена 2010”ЕООД е използвала амониев нитрат през периода 2011-2013г. и не е получавал амониев нитрат от други доставчици, различни от процесните, не означава, че доставките са реални. Последващото използване на стоките е косвено доказателство за реалността на доставката и единствено въз основа на него, след като не се доказа, че доставчикът е разполагал със стоките и е прехвърлил собствеността върху тях на получателя по фактурите, не би могло да се формира извод, че доставките от “Елда плод”ЕООД са реално извършени. Като косвено доказателство за това се явява и фактът, че доставчикът не разполага с техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. Съгласно константната съдебна практика плащането не е доказателство за реалност на доставките.

          Поради изложеното при анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита за правилен изводът на органа по приходите, че се касае за формално документиране на сделки,  и  движение на документи, без да е налице фактическо изпълнение на реални доставки извършени от “Елда плод”ЕООД. Поради изложеното, РА в тази част е законосъобразен и  жалбата на “Албена 2010” ЕООД следва да бъде отхвърлена.

           Относно доставките от “Ел транс”57”ЕООД:

          “Ел транс 57”ЕООД е доставчик по три фактури на общо 50т. амониев нитрат. В хода на ревизията от ревизираното лице са представени фактурите, приемо-предавателни протоколи, три броя товарителници, в които като превозвач е посочен ЕТ “Янис - Е.С.”. От превозвача са представени товарителниците, регистрационният талон на посочения в тях товарен автомобил марка “ДАФ” с рег. номер У7714АН и лиценз 08062 от 26.11.2011г. за превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предмет на дейност на предприятието на ЕТ е товарен автомобилен транспорт. Към всяка от товарителниците е приложен и пътен лист. От така представените доказателства за превоза, се установява, че стоката е натоварена в с. Оризаре и е разтоварена в с. Роза. В обясненията на превозвача е посочено, че не е издавал фактури във връзка с извършените транспортни услуги и няма съставени платежни документи и счетоводни операции във връзка с извършените транспортни услуги. Въпреки това, от така представените доказателства се установява транспортирането на процесните стоки - 50т. амониева селитра.

          Предмет на доставките и  в този случай са родово определени вещи. С предаването им, тъй като липсва друг уговорен начин, се прехвърля  собствеността върху тях. От представените приемо-предавателни протоколи, товарителниците, с посочено място на товарене и разтоварване, номер на товарен автомобил и пътни листове се установява прехвърлянето на собствеността и транспортирането на стоките. От заключението на вещото лице и събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че фактурите са разплатени, което също представлява индиция за реалност на доставката.         

          От заключение на вещото лице се установява, че жалбоподателят не е получавал амониев нитрат от други доставчици, различни от процесните. Същевременно е установено, че през ревизирания период “Албена 2010”ЕООД е осъществявало зърнопроизводство върху наети площи и  доставените количества амониев нитрат са влагани в производството на рапица, пшеница, кориандър, слънчоглед и  ечемик. Осчетоводявани са по сметка 3021 - “основни материали” и  са изписвани  в месеца на доставката,  и  участват в себестойността на осчетоводената по сметка 3031 “продукция на склад” по партиди за съответния вид култура. При ревизията са признати както осчетоводените приходи, така и съответстващите им разходи, в това число и  процесните количества амониев нитрат. Последващото използване на стоките, предмет на процесните доставки представлява косвено доказателство за тяхната реалност. Такова представлява и извършеното разплащане, което е установено както от вещото лице, така и от ревизиращите.

          При наличие на преки доказателства за приемо-предаване на стоките и  транспортирането им, както и на доказателства за последващата реализация на получените стоки и влагането им в производството на ревизираното лице, съдът счита, че се доказва реалността на доставките от “Ел транс 57”ЕООД.

          В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който в решение на от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. СЕС се е произнесъл, че чл.167, чл.168, буква а), чл.178, буква а) и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

          Поради изложеното, изводът на данъчните,  че не са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки на амониев нитрат по фактурите издадени от “Елтранс 57”ЕООД е неправилен, жалбата в тази част е основателна и  РА следва да се отмени.

          Относно доставките от “Нед агро” ЕООД, доставчик  по фактура 13/19.09.2013г. на 22т. амониев нитрат са представени  приемо-предавателен  протокол, стокова разписка и товарителница, в която е посочено че транспортът е извършен от “Рапиди Консерв”ЕООД с автомобил с рег. номер С1105АН. От заключението на вещото лице се установява, че в доставчика не е установено да са заприхождавани и изписвани количества амониев нитрат във връзка с процесните фактури, не е установено да са представяни документи  и  осчетоводявания от страна на доставчика, както и документи за получено от доставчика плащане. Предмет на доставката за родово определени вещи - 22т. амониев нитрат. Поради липса на писмен договор между страните, прехвърлянето на собствеността се извършва с предаването на стоката. Като доказателство за извършеното предаване е представен  приемо-предавателен протокол, подписан от страните по сделката. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила и  верността му следва да се цени съобразно другите доказателства по делото, разгледани по отделно и в съвкупност. По силата на чл.181, ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, а съгласно чл.180 от ГПК, частни документи подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т.е налага се изводът, че представеният протокол като частен документ се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и неговото авторство. При това положение представеният приемо-предавателен протоколи  следва да бъде ценен с оглед на останалите доказателства по делото. При положение, че не е установено доставчикът да е разполагал със стоките, които е продал, липсват договори или търговска кореспонденция между страните по сделката, единствено въз основа на приемо-предавателния протокол не би могъл да се обоснове извод за реалност на доставката. Още повече, че в него липсва мястото на което е извършено предаването. В протокола е посочено, че предаденото количество е определено съгласно кантарна бележка, която не е представена. Доставчикът не разполага със складова база. Липсват доказателства от които да се установи, че посоченият доставчик е бил собственик на стоките, предмет на спорните доставки и е разполагал с тях към момента на издаване на фактурите, т.е. имал е обективна възможност да се разпореди с тях. В обясненията дадени от ревизираното лице в хода на ревизията е посочено, че стоките са товарени от склада в с. Оризаре, общ. Твърдица, обл. Сливен, който  през процесния период се е използвал от ЗП К.П. за съхранение на житни култури, амониев тор, препарати за растителна защита и др. и не са отдавани части от имота на трети лица. От така събраните доказателства не се удостоверяват, че стоките са съхранявани в с. Оризари, общ. Твърдица преди продажбата, за да може „Албена 2010" ЕООД да ги закупи изхождайки, че доставчикът не е разполагал с търговски обект /нает или собствен/.

          В представените товарителници е посочено, че транспортът  на стоките е извършван с  от “Рапиди консерв”ЕООД. В хода на ревизията обаче е установено, че фирмите не разполагат с товарни автомобили. Установено е, че регистрационен номер С 1105 АН, посочен в товарителниците за доставката е на лек автомобил марка „Москвич 412”, собственост на физическо лице, който от 02.03.2012г. е с прекратена регистрация - негоден за употреба и върнати регистрационни номера. Следователно няма как да е превозил 22 т. амониев нитрат.  С оглед значителното количество на стоката предмет на процесните сделки, транспортът е от съществено значение за доказване реалността им. Не са представени доказателства за нает персонал за извършване на товаро-разтоварната дейност и превоза на стоките. Поради изложеното, след като не се установява, че доставчикът е разполагал със стоката предмет на доставката и съответно, че е имал възможността на прехвърли собствеността върху нея, след като не се доказва и  как са транспортирани 22 т. амониев нитрат, единствено от съставените фактури и  счетоводното им отразяване при получателя  не може да се обоснове извод за реалното извършване на доставките.

          Фактът, че “Албена 2010”ЕООД е използвала амониев нитрат през периода 2011-2013г.  и  не е получавал амониев нитрат от други доставчици, различни от процесните, не означава, че доставките са реални. Последващото използване на стоките, е косвено доказателство за реалността на доставката и единствено въз основа на него, след като не се доказа, че доставчикът е разполагал със стоките и е прехвърлил собствеността върху тях на получателя по фактурите, не би могло да се формира извод, че доставката от “Нед агро”ЕООД е реално извършена. Като косвено доказателство за това се явява и фактът, че доставчикът не разполага с техническа, материална и  кадрова обезпеченост за извършването на доставките. Съгласно константната съдебна практика плащането не е доказателство за реалност на доставките.

          Поради изложеното при анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита за правилен изводът на органа по приходите, че се касае за формално документиране на сделки,  и  движение на документи, без да е налице фактическо изпълнение на реална доставка извършена от “Нед агро” ЕООД. Поради изложеното, РА в тази част е законосъобразен и  жалбата на “Албена 2010” ЕООД следва да бъде отхвърлена.

 

          Доставките от “Рапади консерв”ЕООД, “Амфора кар”ЕООД и “Бул-клас”ЕООД ще бъдат разгледани  заедно поради сходството във фактите при тримата доставчици:

          Относно доставките от “Рапади консерв”ЕООД, който е доставчик на общо 135т. амониев нитрат по 9 броя фактури, като доказателства за реалното извършване на доставките са представени фактурите, с приемо-предавателни  протоколи към тях, товарителници и  стокови разписки. Като предходен доставчик е посочен  “Бул клас”ЕООД. Констатирана е обаче разлика от 10т. между доставените от предходния доставчик 125т. и продадените  на “Албена 2010”ЕООД 135т. амониев нитрат.

          “Амфора кар”ЕООД е доставчик по две фактури на общо 30т. амониев нитрат. Като предходен доставчик на отразенитепо процесните фактури  30т. е ЗП К.П., издал  фактури на същите дати.

          Бул клас”ЕООД е доставчик по 4 бр. фактури на общо 50т. амониев нитрат. Като предходен доставчик на отразените по процесните фатури 50т. е “Ел транс”ЕООД.

          Според представените товарителници и обясненията на ревизираното лице и доставчиците дадени в хода на ревизията, стоката се е съхранявала в склада в с. Оризаре, откъдето е натоварена. В хода на ревизията е установено, че складът се е ползвал от ЗП К.П., който съгласно обясненията на ревизираното лице е бил представител на доставчиците. Това се подкрепя и от обясненията на самия П. С това се обяснява и  сходството в дадените писмени обяснения. При положение, че фирмите на практика са използвали един склад и един представител.

          Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, собствеността върху които съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗЗД се прехвърля с предаването им. Предаването на процесните стоки се установява от представените двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Към всеки от тях има приложена и складова разписка. Те представляват пряко доказателство за прехвърляне на правото на собственост. С оглед качеството си на частен свидетелстващ документ, доказателствената им сила следва да се цени  с оглед на останалите доказателства по делото.        

От заключението на вещото лице и събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че фактурите са разплатени, което също представлява индиция за реалност на доставката.           

          От заключение на вещото лице се установява, че жалбоподателят не е получавал амониев нитрат от други доставчици, различни от процесните. Същевременно е установено, че през ревизирания период “Албена 2010”ЕООД е осъществявало зърнопроизводство върху наети площи и  доставените количества амониев нитрат са влагани  в производството на рапица, пшеница, кориандър,  слънчоглед и  ечемик. Осчетоводявани са по сметка 3021 - “основни материали” и  са изписвани  в месеца на доставката,  и участват в себестойността на осчетоводената по сметка 3031 “Продукция на склад” по партиди за съответния вид култура. При ревизията са признати както  осчетоводените приходи, така и  съответстващите им разходи, в това число и  процесните количества амониев нитрат. Последващото използване на стоките, предмет на процесните доставки представлява косвено доказателство за тяхната реалност. Такова представлява и извършеното разплащане, което е установено както от вещото лице, така и от ревизиращите.

          При наличие на преки доказателства за приемо-предаване на стоките, за наличие на стоките у доставчиците, както и на доказателства за последващата реализация на получените стоки и влагането им в производството на ревизираното лице, съдът счита, че се доказва реалността на процесните доставки от “Рапади консерв”ЕООД, “Амфора кар”ЕООД и “Бул-клас”ЕООД.

           В предсатвените товарителници е посочено, че превозвачи са  “Рапиди консерв” ЕООД и  “Ел транс”ЕООД, а превозът е извършен с автомобили  с номера C1105AH и СО7679АМ. Установено е, че посочените автомобили са собственост на физически лица, че са леки автомобили, на които няма как да бъде натоварено такова количество амониев нитрат. От получена справка от централната база на АИС - КАТ, е установено, че регистрационен номер С 1105 АН е на лек автомобил марка „Москвич 412", а регистрационен номер СО 7679 АМ е на лек автомобил марка „Сузуки Витара", собственост на физически лица. В справката е посочено, че първия автомобил от 02.03.2012г. е с прекратена регистрация - негоден за употреба и върнати регистрационни номера, а вторият автомобил е с променена регистрация. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че лица с имена -Р.И. и К.С. не са назначени на трудов договор в „Рапади консерв" ЕООД и няма данни за изплатени суми или удържани суми за тях по чл.73 от ЗДДФЛ. От оборотните ведомости на „Рапади консерв" ЕООД за 2012г. и 201 Зг. е видно, че дружествата нямат заведени транспортни средства, а по задбалансовите сметки няма транспортни средства с посочените регистрационни номера. При проверка в ПП \/АТ не се установиха данни за издадени фактури за извършени транспортни услуги от „Рапади консерв" ЕООД, по които получател да е ревизираното дружество или посочените доставчици. Предвид изложеното по-горе не се доказва извършен транспорт на амониев нитрат по фактури издадени от “Рапади консерв”ЕООД, “Амфора кар “ЕООД и “Бул клас”ЕООД. Липсата на доказателства за извършен транспорт обаче, при наличие на преки доказателства за предаване на стоките, за съхранението им, наличието им у доставчиците и последващото им използване  не е основание за отказване на право на данъчен кредит.

          В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който в решение на от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. СЕС се е произнесъл, че чл.167, чл.168, буква а), чл.178, буква а) и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

          Освен това в решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.                    Поради изложеното, изводът на данъчните,  че не са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки на амониев нитрат по фактурите издадени от “Рапади консерв”ЕООД, “Амфора кар”ЕООД и “Бул-клас”ЕООД е неправилен, жалбата е основателна и  РА следва да се отмени в тази част.

          На основание чл.161 от ДОПК, при този изход на делото, с оглед направените искания от двете страни за присъждане на разноски и съобразно крайния резултат, на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2115,35 лева съобразно уважената част от жалбата и според представения списък с разноските. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,54 лева съобразно с отхвърлената част от жалбата.

          Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на “Албена 2010”ЕООД, ***, ЕИК **********, ревизионен акт №281400260/30.06.2014г., издаден от  Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д. Х. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт № 281400260/14.07.2014г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д. Х. Г.на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията в частта, в която на “Албена 2010”ЕООД, ***, ЕИК **********, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6100 лева по фактури издадени от “Ел транс 57”ЕООД, данъчен кредит в размер на 16320 лева по фактури издадени от “Рапади консерв”ЕООД, данъчен кредит в размер на 3510 лв. по фактури издадени от “Амфора кар”ЕООД и  данъчен кредит в размер на 5600 лева по фактури издадени от “Бул клас”ЕООД  в едно със съответните лихви.

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Албена 2010”ЕООД, ***, ЕИК **********, ревизионен акт №281400260/30.06.2014г., издаден от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д. Х. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт № 281400260/14.07.2014г. за поправка на ревизионен акт, издаден от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д. Х. Г. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията,  в останалата част.

          ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП да плати на “Албена 2010”ЕООД, гр. ***, ЕИК ********** сумата от 2115,35 (две хиляди сто и  петнадесет лева и тридесет и пет стотинки) лева разноски по делото.

          ОСЪЖДА “Албена 2010”ЕООД, ***, ЕИК ********** да плати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата 240,54 (двеста и четиридесет лева и  петдесет и четири стотинки) лв., юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: