Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1208                                           20.06.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На дванадесети юни                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1029 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.Г.А., ЕГН-**********,*** /К.С./ 40, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0769-003290/20.11.2017г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 006638260 и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ СА-***-ХС.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед, тъй като същата не е мотивирана и от нея не може да се установи защо прекратяването на регистрацията е за максималния посочен в закона срок. От съда се иска изменение на атакуваната заповед като се намали срока на прекратяване на регистрацията на шест месеца. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адвокат К.К., който поддържа жалбата на изложените основания.

Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед, като в съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване на оспорената заповед и отхвърляне на жалбата срещу нея.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед не е била редовно връчена на жалбоподателя. По преписката са представени няколко писма и докладни записки за изпращането на заповедта, но от съдържанието им не може да се установи извършването на редовно връчване. Жалбата срещу нея е подадена до съда на 23.04.2018г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, като може да се приеме, че е подадена в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-003290/20.11.2017г., ответникът – инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, наложил на жалбоподателя А. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година и отнемане на документите: СРМПС № 006638260 и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ СА-***-ХС, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН № Д219337/20.11.2017г. против Н.А. за това, че на 20.11.2017г., около 00:20 часа в гр.Бургас, на ул.Христо Ботев, до №40, посока ул.Сан Стефано, управлявал собствения си лек автомобил марка БМВ 530Д с рег.№ СА-***-ХС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство дръг тест 5000 с фабр.№ ARАМ-0005. Пробата била извършена в 01:04 часа, като уредът отчел положителна проба за наличие на кокаин и метамфетамин. Издаден бил талон за медицинско изследване. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № Д219337/20.11.2017г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Приложен е талон за медицинско изследване № 0000876, който бил издаден на жалбоподателят А. на 20.11.2017г. в 01:04 часа.

По делото е представена справка за извършените от А. нарушения като водач на МПС, видно от която свидетелството за правоуправление е издадено на 16.05.2008г. Срещу него са издадени 11бр. акта за установяване на административно нарушение (без този по настоящия случай), 6бр. електронни фиша, 1 бр. ЗЗПАМ (без тези по настоящия случай) и 11 бр. наказателни постановления.

Жалбоподателят представя предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС), съгласно който на 01.12.2017г., т.е. след налагането на процесната мярка, е обещал продажбата на автомобила с рег.№ СА-***-ХС на трето лице.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.31 от делото).

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № Д219337/20.11.2017г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Заповедта е съобразена по основание с материалния закон. С нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложимата редакция, е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. От приложения АУАН се установи, че на 20.11.2017г., около 00:20 часа в гр.Бургас, на ул.Христо Ботев, до №40, посока ул.Сан Стефано, Н.А. управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530Д с рег.№ СА-***-ХС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство. Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Е.И.Д., мл.автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас.

При издаването на заповедта обаче административният орган не е изложил обстоятелства по случая при определянето на срока на наложената административна мярка, което не съответства с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На неговата оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6 месеца до една година. С оглед липсата на мотиви в процесната заповед по отношение максимално определения срок на наложената принудителна мярка, съдът намира, че за постигане целта на приложената спрямо оспорващия ПАМ, е достатъчно същата да бъде наложена в размер близък до минималния срок, а именно 7 месеца. Мярката не следва да бъде налагана в абсолютния минимум предвиден в закона от 6 месеца, заради обстоятелството, че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП, което макар да не е посочено като мотив в заповедта, следва от представените по преписката доказателства.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003290/20.11.2017г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция е основателна, поради което същата следва да бъде изменена в частта по отношение срока на приложение на процесната ПАМ, като бъде намален на 7 месеца.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003290/20.11.2017г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на Н.Г.А., ЕГН-**********, е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на ППС с рег.№ СА-***-ХС, като намалява срока от 12 (дванадесет) на 7 (седем) месеца.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: