Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1349            Година 06.07.2018            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1026 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Ваг Инвестмънт“ АД с ЕИК 102837613, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.113Ж, партер, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. срещу решение № 108/27.02.2018г. постановено по н.а.х.д. № 2761/2017г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 23-002105/26.10.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Не споделя изводите на съда за правомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Оспорва компетентността на наказващия орган. Иска се отмяна на съдебното решение и на измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ СО София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба..

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил наказателно постановление № 23-002105/26.10.2017г. издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което на  касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа лицето Зийнеб Али, преди на същата да бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, в качеството му на „работодател”. Прието е, че деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение, предвид обществените отношения, които се охраняват. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя - 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63 ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че З.А.е престирала труд, като „сервитьор“, преди да ѝ бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания, но и от представените писмени доказателства, а именно присъствена форма за месец юли 2017г., информация относно часовите диапазони на всяка смяна, трудов договор от 04.07.2017г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от справката на прието/отхвърлени уведомления, уведомлението за сключеното трудово правоотношение с З.А.е подадено от търговеца на 04.07.2017г., в 09:07ч., като съобразно сключения трудов договор и графика за месец юли, лицето е започнало работа на тази дата. Същевременно видно от присъствената форма за месец юли 2017г., предоставена от работодателя, Али е започнала работа в 06:00ч. на 04.07.2017г., т.е. към този момент лицето вече е изпълнявало ефективното трудовите си функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, което е подадено в 09,07ч.. В този смисъл правилно първоинстанционния съд не е кредитирал ангажираните от касатора свидетелските показания, тъй като те са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Ето защо, правилно търговецът, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.63 ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на териториална компетентност на административнонаказващият орган за издаване на наказателното постановление. Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. При тази законова регламентация следва да се приеме, че изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, извършени на територията на цялата страна, като не съществува нормативна пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство. В този смисъл, компетентността на наказващия орган е установена от приложената в административната преписка заповед № З-1086/28.09.2015г., с която от изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ са делегирани правомощия на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София област да издава и подписва наказателни постановления по съставени АУАН за констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на териториалния обхват на компетентност на друга Дирекция „Инспекция по труда“. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото е издадено от компетентен орган.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/27.02.2018г. постановено по н.а.х.д. № 2761/2017г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.