О  П  Р Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 767/10.05.2014 година, град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, на десети май две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

разгледа адм. дело № 1026/2014 година

 

Производството е по чл. 60 ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба на “Галакси” ЕООД – Бургас с ЕИК 102607822 против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 1035/10.12.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал.1 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка “запечатване на обект” за срок от един месец - за търговски обект ресторант „Булевард”, намиращ се в град Бургас, улица “Богориди” № 60, стопанисван от жалбоподателя, като, на основание чл. 60 ал.1 от АПК, е допуснато и предварително изпълнение на заповедта.

В жалбата се излагат подробни съображения относно материалната незаконосъобразност на заповедта и въобще – липсата на извършено нарушение. Поддържа се, че въпреки липсата на извършено нарушение, дружеството е заплатило наложената имуществена санкция и са налице предпоставките за прекратяването й по чл. 187 ал.4 от ЗДДС. 

Иска се отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация – адресат на административния акт и в рамките на срока по чл. 60 ал. 4 от АПК.

Разгледано по същество, оспорването на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно. 

При извършена документална проверка на контролните ленти от касовите апарати  в търговския обект на дружеството на 29.11.2013 година, във връзка с наличен в ТД – Бургас на НАП, издаден “служебен бон” със стойност 18,29 лева на 17.08.2013 година в 17,30 часа, е установено, че в контролните ленти за тази дата и периода от време след 17,30 часа няма регистрирана продажба на същата стойност 18,29 лева, чрез издаване на “фискален бон”.

Предвид установените обстоятелства, на основание чл. 186 ал.1 т.1 от ЗДДС е издадена заповедта, чието допуснато предварително изпълнение е оспорено в настоящото производство.

Продължителността и основанието на предварителното изпълнение е мотивирано от административния орган с това, че от обстоятелствата при проверката е установено създаване на организация на работа от търговеца, която води до неотчитане на приходи, а оттам – до отклонение от данъчно облагане, засягащо “основния ред” и имащо “неприятни” последици за фиска (т.е. ПАМ е наложена за защита на особено важни държавни интереси). Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчетната дейност на търговеца. На търговеца е определен срок за доброволно отстраняване на наличните стоки от обекта – седем дни от връчване на заповедта.

 

След като съпостави твърденията на страните и доказателствата по делото, съдът приема, че оспорването на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. От този текст следва извод, че за допускането на предварителното изпълнение е необходимо административният орган да се мотивира с едно или няколко от основанията, посочени в чл. 60 ал.1 от АПК.

Според чл. 60 ал.1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

В конкретния случай, предварителното изпълнение на акта е мотивирано с необходимостта да се защити важен държавен интерес – коректно и пълно отчитане на приходите на търговците и  неотклонение от данъчно облагане.

Съдът споделя мотивите на административния орган. От наличните данни по делото може да се направи извод, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до отклоняване от данъчно облагане. Според чл. 19 ал.2 от Конституцията, законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в основен принцип от нормата на чл. 60 от Конституцията. Установените факти от търговската дейност на жалбоподателя – издаване на “служебен бон”, без да е отразена в паметта на фискалното устройство продажба – показват, че в случая е налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци, постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С нарушението на това свое задължение жалбоподателят нарушава и еднаквите правни условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти, като получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си. В този смисъл, съдът приема, че мотивите на директора на ТД – Бургас на НАП, за допускане на предварително изпълнение на заповедта са законосъобразни.

Нормата на чл. 60 от АПК възлага доказателствената тежест за установяване на основанията за допускане на предварителното изпълнение на акта върху административния орган. Жалбоподателят не е длъжен да доказва настъпването на значителни или трудно поправими вреди за себе си от допуснатото предварително изпълнение, а е достатъчно да обори мотивите на органа в тази насока.

Съдът счита, че такова насрещно доказване не е направено. В искането се твърди, че дружеството е заплатило наложената му санкция, поради което е налице и предпоставката по чл. 187 ал.4 от ЗДДС, т.е. предварителното изпълнение е безпредметно.

Съгласно чл. 187 ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

По делото липсва представено доказателство за извършено заплащане на наложената санкция, а предметът на настоящото производство е единствено оспорването на разпореждането на административния орган за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Заплащането на санкцията не рефлектира върху законосъобразността на заповедта, защото е свързано с друго правоотношение между същите страни, което възниква от този юридически факт – правоотношението между администрацията и санкционирания субект, по което органът дължи прекратяване на ПАМ при представяне на надлежни доказателства за заплащане на санкцията.

По изложените съображения, на основание чл. 60 ал.5 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на “Галакси” ЕООД – Бургас с ЕИК 102607822 против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 1035/10.12.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

 

Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от датата на съобщаването му - пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: