Р Е Ш Е Н И Е

 

 

9/07.01.2009 година, гр. Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и осма година,  в състав:

 

Съдия: В.Е.

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия В.Е. адм.д. № 1026/2007 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на Д.В.Д. в качеството му на ЕТ „Тадра 91 – Д.Д.”*** с ЕИК по БУЛСТАТ 030186614 и адрес – *** против ревизионен акт № 326/14.06.2007 година (РА) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП и Акт № 7550/14.08.2007 година за поправка на РА,  потвърден с решение № РД-10-387/16.08.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди - май 2003 година, октомври 2004 година, ноември 2004 година, януари 2006 година, април 2006 година и май 2006 година, както и дължими лихви върху тях.

В жалбата се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност на РА и РА за поправка. Поддържа се, че актовете за възлагане на данъчна ревизия и срокът за издаването на самия РА са просрочени, поради което всички действия на органите по приходите, извършени след това, се явяват нищожни, а това, само по себе си, е достатъчно основание за отмяна на РА. Изтъква се, че при постановяване на решението си директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е позовал на документи, изготвени и приобщени към преписката след приключване на ревизията и издаването на РА, с което грубо е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Самият акт за поправка на РА е потвърден от изпълняващия длъжността „директор на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП” преди да е изтекъл срока за обжалването му. Доставчиците, по чиито доставки е отказано ползване на данъчен кредит не са търсени от органите по приходите, а те са на данъчните си адреси ведно с цялата счетоводна документация. Не се излагат съображения относно материалната законосъобразност на РА.

 Моли се за отмяна на РА и РА за поправка, претендират се извършените разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1244 лева.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице, което има правен интерес, затова е допустима.

Разгледано по същество, тя е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 71/15.01.2007 година на началник сектор „РП”, отдел „КД” при дирекция „Контрол” в ТД – Бургас на НАП, по отношение на жалбоподателя е възложено извършването на ревизия с предметен обхват – за задължения за данък по чл.35-36 от ЗКПО (за периода 01.01.2002 – 31.12.2005 година),  данък по чл.35-38 от ЗОДФЛ (отм.) – за периода 01.01.2002 – 31.12.2005 година, за данък върху добавената стойност (ДДС) – за периода 01.01.2002 – 30.11.2006 година, за вноски за държавно обществено осигуряване – за периода 01.04.2004 – 30.11.2006 година, за вноски за здравно осигуряване – за периода 01.04.2004 – 30.11.2006 година, за вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд – за периода 01.04.2004 – 30.11.2006 година, за вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд – за периода 01.04.2004 – 30.11.2006 година и за вноски за Фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност – за периода 01.01.2005 – 30.11.2006 година. Извършването на ревизията е възложено на екип инспектори по приходите, ръководени от П. Г.Д. (главен инспектор по приходите). Впоследствие, със ЗВР № 326/08.02.2007 година обхватът на ревизията е коригиран в частта по ЗДДС, като в ревизирания период е добавен и  декември 2006 година.

За резултата от ревизията е издаден ревизионен доклад № 326/25.04.2007 година, въз основа на който е издаден и оспорения РА и акта за поправка.

Ревизионният акт е оспорен изцяло пред директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С решение № 10-387/16.08.2007година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, РА и РА за поправката му са потвърдени.

 

Като взе предвид изразените становища на страните, ангажираните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира следното.

 

РА и РА за поправка съдържат всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването им. Актовете не противоречат на целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

 

Относно компетентността на органа издал РА

Съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизионният доклад следва да се състави от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № 326/25.04.2007 година (лист 111), П. Г. Д. (на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определен да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същият е участвал и при изготвяне на ревизионния доклад. Няма никаква пречка лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва в издаването на ревизионния акт, тъй като ДОПК не се съдържа забрана лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва и в издаването на ревизионния акт. Самата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа никакво допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно, законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

От своя страна, органът възложил извършването на ревизията черпи своята компетентност от заповед № 98/31.05.2006 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 14).

Що се отнася да РА за поправка, той е издаден от Д. И. А. – главен инспектор по приходите, в съответствие с нормата на 133 ал.3 от ДОПК – без ЗВР и изготвяне на нов РД.

По изложените съображения, съдът намира че РА и РА за поправка са издадени от компетентен орган.

 

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт

Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 71/15.01.2007 година на началник сектор „РП”, отдел „КД” при дирекция “Контрол” при ТД – Бургас на НАП (лист 289). Тя съдържа необходимите реквизити, а определения в нея срок за извършване на ревизията не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 18.01.2007 година. Впоследствие, със ЗВР № 326/08.02.2007 година (лист 288) обхватът на ревизията е разширен по ЗДДС (отм.) – с данъчен период  декември 2006 година, без да се променя установената първоначална продължителност за извършването й.

В съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, ревизионният доклад (РД) е съставен на 25.04.2007 година (лист 121-165). Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя на 27.04.2007 година.

Ревизираното лице е използвало възможността, предоставена от чл.117 ал.5 изр.ІІ от ДОПК, като е поискало удължаване на срока за представяне на доказателства и депозиране на възражение (лист 116). В преписката липсва изрично волеизявление на органа по приходите по това искане, но с оглед датата на издаване на РА (14.06.2007 година), съдът приема, че на едноличният търговец е била предоставена допълнителна възможност да защити своите права, като е допуснато удължаване на срока за представяне на възражение.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА (лист 111).

РА съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 18.06.2007 година жалбоподателят е уведомен за издаването на РА и е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (лист 140-146). Към жалбата не са приложени доказателства.

С РА № 7550/14.08.2007 година – за поправка на оспорения РА, е установено, че в констатациите по ЗДДС (отм.) за периода май 2003 година е допусната грешка – по фактура № 7/07.05.2003 година, издадена от „БД” ООД, е отказан данъчен кредит в размер на 5800 лева, вместо в размер на 6000 лева, колкото е начисления по нея ДДС. Затова с този РА размерът на отказания данъчен кредит е увеличен с 200 лева за данъчния период май 2003 година.

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението си директорът на ДОУИ се е позовал на доказателства, изготвени и приобщени към преписката след приключването на ревизията и издаването на РА, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а това обезсмисля издаденото решение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.155 ал.3 изр.І от ДОПК, преди произнасянето решаващият орган може да събира нови доказателства. В ДОПК няма установено задължение, доказателствата, които са събрани от решаващия орган да бъдат доведени до знанието на ревизираното лице преди постановяване на решението. Тези доказателства могат да бъдат използвани от директора на ДОУИ при мотивиране на акта му. Единственото задължение за решаващия орган, с оглед на чл.155 ал.3 изр.ІІ от ДОПК, е, ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях да му се връчват заедно с решението, т.е. след произнасянето на директора на ДОУИ. Това, обаче, не влияе върху законосъобразността на постановения от директора акт.

Едновременно с произнасянето по оспорения РА, решаващият орган се е произнесъл и по РА за поправка, като го е потвърдил. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че двата РА следва да бъдат отменени поради допуснато съществено процесуално нарушение – РА за поправка е потвърден преди да изтекъл срока за неговото обжалване. С РА за поправка не се внасят промени в установената с първоначалния РА фактическа обстановка. Както в основния РА, така и в РА за поправка, органът по приходите е отказал признаването на данъчен кредит за конкретен период, по конкретна фактура, на едно и също основание. Разликата е в посочения от органа размер на ДДС (лист 227). Доколкото в първоначалния РА този размер е сгрешен, в РА за поправка е нанесен коректния размер на отказания данъчен кредит. В този смисъл, съдът приема, че правата и законните интереси на жалбоподателя не са нарушени с произнасянето на решаващия орган преди да е изтекъл срока за обжалване на РА за поправка.

 

По материалната законосъобразност на акта

 

В жалбата до директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП са оспорени единствено констатациите по ЗДДС (отм.). Поради това, проверката на РА в съдебното производство следва да обхване само тази част от РА.

 

За данъчен период май 2003 година.

За данъчния период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от „БД” ООД – гр. Бургас (с адрес на управление, идентичен с адреса на управление на едноличния търговец). Първата фактура с  № 7/07.05.2003 година на стойност 30 000 лева и 6000 лева ДДС е с предмет – доставка на 190 000 дървени колчета за лозарство и транспорт, а втората с № 8/28.05.2003 година на стойност 11 750 лева и 2350 лева ДДС е с предмет – ремонтна услуга (лист 227). В рамките на извършената насрещна проверка на доставчика (лист 219-232) е установено, че по фактурите няма извършени разплащания, не са представени транспортни документи или други документи, разкриващи естеството на правоотношението между търговците (договори, анекси, приемателно-предавателни протоколи, складови разписки и др.), с които да се обоснове реалност на доставките. Установено е, че доставчикът няма персонална/кадрова обезпеченост за извършване на доставките, описани във фактурите (лист 243). Затова, на основание чл.64 ал.1 т.5 от ЗДДС (отм.) – за първата фактура и на основание чл.64 ал.1 т.3 от ЗДДС (отм.) – за втората фактура, органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.

В хода на съдебното производство тези констатации – отрицателни факти, не са оборени от жалбоподателя, на когото е възложена доказателствената тежест по опровергаването им. Затова, съдът приема, че за този период РА съответства на приложимото материално право.

 

За данъчни периоди октомври 2004 година, ноември 2004 година, април 2006 година и май 2006 година.

За тези данъчни периоди, на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит с общ размер – 17 200,02 лева, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), за доставки по които предходен (пряк и косвен) доставчик е било „Мананко ойл компани” ООД – гр. Русе.

В хода на извършената насрещна проверка на това дружество (лист 174-184) е установено, че на адреса за кореспонденция не се намира представител, който да приеме изготвеното ИПДПОЗЛ № 4258/26.01.2007 година. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В законоустановения срок от страна на  Мананко ойл компани” ООД – гр. Русе не са представени поисканите доказателства за счетоводната отчетност,  ресурсна и персонална обезпеченост за извършване на доставките, за да бъде обоснована тяхната реалност. По тези съображения, органът по приходите е приел, че е осъществена хипотезата на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.) и е отказал  на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит.

Тези констатации не са оборени от жалбоподателя в настоящото производство. Въпреки предоставената възможност, той не представи доказателства за реалност на доставките. Такива не бяха представени и от ТД на НАП – Русе, в отговор на уваженото  процесуално искане на жалбоподателя (лист 342). Доставчикът не е открит и от вещото лице, изготвило експертизата по делото, по въпроси, формулирани от процесуалния представител на жалбоподателя. В този смисъл, съдът приема, че констатациите в РА за тези периоди са законосъобразни.

 

За данъчен период януари 2006 година.

За данъчния период на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9000,16 лева по три фактури, издадени от „БД” ЕООД с предмет на доставка – бензин А-95.

Предходен доставчик на това дружество е „Ню ойл груп” ООД – гр. Варна, на което е извършена насрещна проверка с цел установяване реалност на доставката (лист 236-240). Изготвеното за целта ИПДПОЗЛ № К-8300/1/13.02.2007 година е връчено на 20.02.2007 година на преупълномощено лице – К. Т. В указания срок от страна на дружеството не са представени доказателства, с които да се обоснове реалността на доставката – доказателства за материална и кадрова обезпеченост, както и доказателства за начисляването на ДДС като задължение към бюджета.

При така установената фактическа обстановка, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „БД” ЕООД.

РА е съобразен с материалния закон. В тежест на жалбоподателя е да обори установените от приходната администрация отрицателни факти за този данъчен период. Въпреки предоставената възможност в съдебното заседание на  26.02.2008 година и заявената готовност да бъдат представени доказателства, жалбоподателят не е депозирал такива в подкрепа на твърденията си. Недоказани останаха и твърденията, че в служби на МВР се съхраняват документи, имащи отношение към настоящия правен спор. Такива доказателства не са представени и след служебното им изискване от ТД – Варна на НАП, от страна на съда – поради факта, че не съществуват. Доставчикът „Ню ойл груп” ООД – гр. Варна не е открит и от назначеното вещо лице, което изградило заключението си въз основа на наличната по делото информация.

 

По изложените съображения, съдът приема, че твърденията на жалбоподателя за реалност на доставките останаха недоказани, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, а на ответника присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1244 лева.

 

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Д.В.Д. в качеството му на ЕТ „Тадра 91 – Д.Д.”*** с ЕИК по БУЛСТАТ 030186614 против ревизионен акт № 326/14.06.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП и Акт № 7550/14.08.2007 година за поправка на РА,  потвърден с решение № РД-10-387/16.08.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Тадра 91 – Д.Д.”*** с ЕИК по БУЛСТАТ 030186614, да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 1244 (хиляда двеста четиридесет и четири) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: