Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 815        Година 18.09.2008                  Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV–състав, на четвърти септември две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Д.Д.

                                                                  2.В.Е.

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. касационно наказателно административен характер дело номер 1025 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.Г.С. с ЕГН: ********** *** срещу решение № 565 от 12.06.2008г., постановено по н.а.х.д. № 1075 по описа за 2008г. на Районен съд гр.Бургас. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и необосновано. Представя писмено становище.

Ответникът по жалбата – Директора на РИОКОЗ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Административен съд Бургас, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение № 656 от 12.06.2008г.,  Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 03.2-45/20.02.2008г. на  директора на РИОКОЗ гр.Бургас с което за нарушения на чл.219, ал.1 и ал.2 и чл.220, ал.1, от ЗЛПХМ, § 36 от ДР на ЗЛПХМ вр.с чл.16, т.4 от Наредба № 8/23.06.2000г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти   на жалбоподателката е наложена глоба в размер на по 1000 лв.. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушение, водещи до незаконосъобразност на тези актове. Неправилно в НП е посочено нарушение на нормите на чл.219, ал.1 и ал.2 и чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ и § 36 от ДР на  ЗЛПХМ, но посочването им наред с нормата на чл.16, т.4 от Наредба № 8/23.06.2000г. и със санкциониращата такава на чл.294 от ЗЛПХМ не опорочава правната квалификация на извършеното нарушение и не нарушава правото на защита на жалбоподателката. С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно доказано нарушението на чл.16, т.4 от наредба № 8/23.06.2000г. и наложеното наказание съответства на предвиденото в нормата на чл.294 от ЗЛПХМ по вид  и размер и се явява законосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В касационната жалба посочения порок е необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Настоящия състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение, налагането на административното наказание и определяне на неговия размер. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно със възраженията на жалбоподателя съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно и въз основа на тях е мотивирал  решението си. Правилно съдът е приел, че посочването на нормите на чл.219, ал.1 и ал.2 и чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ и § 36 от ДР на  ЗЛПХМ, не е довело до опорочава правната квалификация на извършеното нарушение и не се нарушава правото на защита на жалбоподателката. След като в наказателното постановление е посочена и нарушената нормата - чл.16, т.4 от Наредба № 8/23.06.2000г. на МЗ, не е налице нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на нарушените законови разпоредби и жалбоподателката не е била лишена от възможността да разбере вмененото и нарушение.

В жалбата е направено възражение, че наказателното постановление не е връчено по реда предвиден в чл.58 от ЗАНН, а по един недопустим способ. Това възражение също е неоснователно, тъй като реда предвиден за връчване на наказателното постановление е с оглед  гарантиране на правото на защита на лицата, чиято отговорност е ангажирана със съответното наказателно постановление. Макар, че оспореното наказателното постановление е връчено на жалбоподателката по пощата с писмо с обратна разписка, която се съдържа по делото, тя е осъществила  правото си на защита, като го е обжалвала по съдебен ред в предвидения в закона 7 – дневен срок, тоест правото и на защита не е нарушено.  

С обжалваното пред първоинстанционния съд  наказателно постановление на жалбоподателката е наложена глоба за нарушение на чл.16, т.4 от Наредба № 8/23.06.2000г. на МЗ, съгласно която ръководителят на аптеката е отговорен за  съхранението на лекарствени продукти, съдържащи наркотични, отровни и силнодействащи вещества, да бъде в заключени шкафове и ключът от тях да се съхранява от него. Безспорно е установено, че жалбоподателката в качеството и на ръководител на аптеката, не е изпълнила това си задължение. При извършване на проверката шкафа който е предназначен за съхраняване такива лекарствени продукти е бил отключен и ключът е бил на вратата, тоест от формална страна жалбоподателката е извършила визираното нарушение и доколко посочените в наказателното постановление лекарства представляват лекарствени продукти, съдържащи наркотични, отровни и силнодействащи вещества е неотносимо към спора. Това е така защото за съхранение и търговия на такива лекарства законодателя е предвидил специален режим и едно от изискването е специално оборудван шкаф, ключа от който да се съхранява от ръководителя на аптеката, а не да стои на вратата на шкафа.

С оглед изложеното обжалваното решения се явява правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565 от 12.06.2008г., постановено по н.а.х.д. № 1075 по описа за 2008г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                

                                                            2.