Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 4.12.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на десети ноември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора В. Ч., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1023 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от К.В.К. *** , *** , против ревизионен акт № 2000117/05.06.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден в обжалваната част с решение № РД–10-358/24.07.2007г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя, за дейността му като ЕТ “Марийка – К.К.”, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.65, ал.5 от ЗДДС (отм.) в размер на 17 154,92 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 4 047,23 лв. за данъчните  периоди: 1.05.2004г. – 31.05.2004г., от 1.01.2005г. до 31.05.2005г., 1.07.2005г. – 31.07.2005г., 1.11.2005г. – 30.11.2005г.  и от 1.03.2006г. до 30.04.2006г., по фактури, издадени от “Груп ВЛ” ООД-гр.Ямбол, “Академика 2000 ТК” ЕООД-гр.Ямбол, ЕТ “Амат 2000 – А. П.”-гр.Ямбол и “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен.

Жалбоподателят моли за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част като неправилен и незаконосъобразен. Счита, че по отношение на процесните доставки са спазени изискванията на ЗДДС и от ангажираните доказателства се установява наличието на всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Допълнително навежда доводи за нищожност на атакувания ревизионен акт, поради издаването му от некомпетентен орган, предвид наличието на няколко съставени данъчни актове за прихващане или възстановяване през спорните периоди, с които е извършено възстановяване на дължимия данъчен кредит. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена по изложените съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 764 лв.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Бургас е за основателност на жалбата.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна.

Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства,   ревизията на жалбоподателя е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 117/05.03.2007г., издадена от началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр.Сливен във връзка с решение № РД-10-85/20.02.2007г. на директора на Д“ОУИ” - Бургас, с обхват по видове задължения и периоди: данък върху добавената стойност за периодите 1.05.2004г. – 31.05.2004г., от 1.01.2005г. до 31.05.2005г., 1.07.2005г. – 31.07.2005г., 1.11.2005г. – 30.11.2005г.  и от 1.03.2006г. до 30.04.2006г. За удостоверяване компетентността на началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр.Сливен е приложена заповед № 46/19.05.2006г. на директора на ТД на НАП – гр.Сливен, с която последният е упълномощил на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП началника на “ДОК” да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, както и допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 21238/29.12.2005г. Съставен е ревизионен доклад № 117/05.06.2007г., представляващ неразделна част от ревизионния акт, срещу който задълженото лице е подало писмено възражение. Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт № 2000117/05.06.2007г. от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, определен със заповед за определяне на компетентен орган № К 117/05.06.2007г., издадена от началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр.Сливен, с който възраженията не са приети от органа по приходите, видно от констативната част на ревизионния акт. В законоустановения срок задълженото лице е обжалвало ревизионния акт относно констатациите на органа по приходите за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от контрагентите ЕТ “Амат-2000 – А. П.”-гр.Ямбол, “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен, “Груп ВЛ” ООД-гр.Ямбол и “Академика 2000 ТК” ЕООД-гр.Ямбол  пред директора на Д"ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП. С решение № РД-10-358/24.07.2007г. решаващият орган е потвърдил акта в обжалваната част, след като е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя и за правилни констатациите на ревизиращия орган. Предмет на обжалване в съдебното производство е ревизионният акт в потвърдените с решението на директора на Д"ОУИ" – Бургас части.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при проверката относно законосъобразността на оспорения акт съдът преценява всички основания по чл.146 от АПК, първото от които е липсата на компетентност, а според чл.168, ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК относно преценката на законосъобразността на ревизионния акт.

От констативната част на съставения ревизионен доклад е видно, че с изключение на данъчния период 1.05.2004г.-31.05.2004г. за всички останали данъчни периоди, а именно: от 1.01.2005г. до 31.05.2005г., 1.07.2005г.-31.07.2005г., 1.11.2005г.-30.11.2005г.  и от 1.03.2006г. до 30.04.2006г., задълженото лице е подало справки-декларации за ДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване, в който резултат участва и данъкът по процесните фактури, по които с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за посочените периоди. С ДАПВ № 391/02.03.2005г. е възстановен ДДС в размер на 3 092,65 лв. по СД с вх. № 2934/14.02.2005г. за данъчния период м.01.2005г., с ДАПВ № 603/18.02.2005г. е възстановен ДДС в размер на 1 725,62 лв. по СД с вх. № 4948/14.03.2005г. за данъчния период м.02.2005г., с ДАПВ № 786/20.04.2005г. е възстановен ДДС в размер на 3 016,76 лв. по СД с вх. № 6389/13.04.2005г. за данъчния период м.03.2005г., с ДАПВ № 1057/20.05.2005г. е възстановен ДДС в размер на 3 016,76 лв. по СД с вх. № 901647/16.05.2005г. за данъчния период м.04.2005г., с ДАПВ № 1286/17.06.2005г. са прихванати изискуеми задължения и остатъка е възстановен по СД с вх. № 2928/13.06.2005г. за данъчния период м.05.2005г., с ДАПВ № 1688/23.08.2005г. е възстановен ДДС в размер на 1 466 лв. по СД с вх. № 306089/11.08.2005г. за данъчния период м.07.2005г., с ДАПВ № 2611/22.12.2005г. е възстановен ДДС в размер на 2 832 лв. по СД с вх. № 913631/14.12.2005г. за данъчния период м.11.2005г., с АПВ № 1008/03.05.2006г. са прихванати изискуеми задължения и остатъка е възстановен по СД с вх. № 1899/13.04.2006г. за данъчния период м.03.2006г. и с АПВ № 1223/31.05.2006г. са прихванати изискуеми задължения в размер на 4 887,56 лв. по СД с вх. № 4404/12.05.2006г. за данъчния период м.04.2006г. Цитираните данъчни актове са представени и приети като доказателство по делото. Същите са влезли в сила предвид направено в съдебно заседание от 10.11.2008г. изявление в този смисъл от страните по делото.

Данъчният акт за прихващане или връщане е акт по смисъла на чл.26 от ДПК (отм.) и след като е влязъл в сила такъв, изменението на установените с него данъчни задължения не може да бъде извършвано с обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт, доколкото в кодекса е установен специален ред за изменение на установени данъчни задължения. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Въпреки че не е ревизионен акт, актът за прихващане или възстановяване е издаден в производство по глава ХVІ, раздел І от ДОПК, в което органът по приходите извършва проверка или ревизия на субекта и се произнася по дължимостта и размера на задължението, с което прихваща или възстановява ДДС. Съдът приема, че при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения – признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II “Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”.

В случая, за м.01.2005г., м.02.2005г., м.03.2005г., м.04.2005г., м.05.2005г., м.07.2005г., м.11.2005г., м.03.2006г. и м.04.2006г., с издадените ДАПВ и АПВ данъчните органи са признали като дължими сумите за възстановяване и внасяне, посочени в справките-декларации по ЗДДС (отм.) на жалбоподателя за тези данъчни периоди и могат да изменят влезлите в сила данъчни актове само на основанията, предвидени в чл.133 от ДОПК, по процедурата за възлагане на ревизия по чл.133 от ДОПК, описана в чл.134 от ДОПК. Компетентен да възложи ревизия в тези случаи, съгласно чл.134, ал.1 от ДОПК, е единствено съответният териториален директор на ТД на НАП.

От данните по делото е видно, че тези императивни изисквания на закона не са били спазени, тъй като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде ревизионния акт са издадени от началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр.Сливен, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, а не от директора на ТД на НАП-гр.Сливен при условията на чл.134 от ДОПК. След като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган, то некомпетентни се явяват и лицата, определени да извършат ревизията, респективно издателят на ревизионния акт. Определянето на издателя на ревизионния акт от орган, който няма правомощието да го определи, води до материална некомпетентност на издателят на ревизионния акт.

По изложените съображения съдът приема, че ревизионният акт в частта, относно определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди от 1.01.2005г. до 31.05.2005г., 1.07.2005г.-31.07.2005г., 1.11.2005г.-30.11.2005г. и от 1.03.2006г. до 30.04.2006г. се явява нищожен и следва да бъде обявен за такъв.

В останалата част, относно определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчния период 1.05.2004г. - 31.05.2004г., ревизионният акт следва да бъде разгледан по същество.

Видно от страница втора на обжалвания ревизионен акт, за този данъчен период на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 538 лв., определен по реда на чл.65, ал.5 от ЗДДС (отм.), по фактури № 53/31.05.2004г. и № 54/31.05.2004г., издадени от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен. В мотивите на ревизионния доклад не са изложени никакви факти и обстоятелства, въз основа на които е направен извода за дължимост на определените задължения за този данъчен период. Такива могат да се съдържат в ревизионния доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него.

Видно от констативната част на съставения на жалбоподателя ревизионен доклад– страница трета, точка втора.2, на “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № 20-534-5/10.08.2006г. Този протокол е приложен като доказателство (лист 86 от материалите по делото) и видно от съдържанието му, по повод изготвено до лицето искане за представяне на документи и писмени обяснения в законния срок са представени исканите документи, същият е издал на жалбоподателя, в качеството му на ЕТ “Марийка – К.К.”, процесните фактури, сред които и фактури № 53 и № 54 от 31.05.2004г., същите са включени в ДП и СД за периода и данъкът по тях е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.). Според изготвената справка от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД за стоковия поток, предходни доставчици са “Бон трейд” ЕООД, държавно лесничейство Средец, “Захария” ЕООД и ЕТ “Севда – С.К.”.

Посочено е също в ревизионния доклад, че във връзка с проследяване на произхода на доставките по фактурите, издадени от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД на жалбоподателя, са изпратени искания и са извършени проверки на предходни доставчици на дряновите пръчки, съгласно попълнената справка за стоковия поток, сред които обаче не е “Бон трейд” ЕООД. Изложени са съображения и са приложени доказателства единствено за предходните на “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД доставчици “Захария” ЕООД и ЕТ “Севда – С.К.”-гр.Сливен.  

В мотивите на решението на решаващия орган, който е разгледал по същество жалбата на против ревизионния акт, са изложени същите фактически констатации, като е допълнено, че съгласно попълнената от доставчика на жалбоподателя справка за стоковия  поток предходен доставчик по фактури № 53 и № 54 е “Бон трейд” ЕООД, като при извършената насрещна проверка на “Бон трейд” ЕООД е съставен протокол № 20-534-5-2/09.10.2006г., приобщен с протокол № 400/07.05.2007г., с който е констатирано, че дружеството е издало фактура № 552/06.01.2004г. с предмет на доставка “дрянови пръчки” и е представило РКО за изплатени суми на физически лица по приемателно – предавателни протоколи. Цитираният в решението протокол № 20-534-5-2/09.10.2006г. не е приложен сред доказателствата по делото.

В диспозитива на решението на Д”ОУИ” – Бургас обаче са дадени в табличен вид като потвърдени определените от органа по приходите данъчни задължения за данъчния период м.05.2004г., установени вследствие на непризнатия данъчен кредит по фактури № 53 и № 54 от 31.05.2004г., издадени от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД.

От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД е издало на жалбоподателя данъчни фактури № 53 и № 54 от 31.05.2004г., с предмет на доставката “дрянови пръчки”, и е начислило отразения в тях ДДС в счетоводството си като задължение към бюджета, съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.). На дружеството – доставчик  е издаден ДРА № 111/06.06.2005г. от ТД на НАП – гр.Сливен, с констатации по ЗДДС за периодите 12.06.2003.г. – 31.01.2005г., като за м.05.2004г. не са констатирани нарушения от страна на данъчния орган, в резултат на което не са извършени корекции на облагаемите доставки на дружеството.  

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът намира за основателни оплакванията в жалбата, че при липса на мотиви и събрани доказателства му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури  № 53 и № 54 от 31.05.2004г., издадени от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен, за които не са налице обстоятелства по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.).

Според разпоредбите на чл.117, ал.2, т.5 и т.6 и чл.117, ал.3 от ДОПК, ревизионният доклад трябва да съдържа извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, направените фактически и правни изводи и основанията за тях, а приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.

Необосновано и неправилно органът по приходите е приел, че следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчния период 1.05.2004г.-31.05.2004г. при основанията на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС и в размера по чл.65, ал.5 от същия закон, след като в ревизионния доклад и ревизионния акт изцяло липсват констатации и правни изводи относно предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя “Бон трейд” ЕООД защо не се признава правото на приспадане на данъчен кредит. В ревизионния доклад и ревизионния акт нито се сочат за извършени, нито се представят резултати от извършени проверки предходните доставчици на “Бон трейд” ЕООД на дряновите пръчки – физически лица. Не е приложен в данъчната преписка и по делото цитираният в решението на решаващия орган протокол за извършена насрещна проверка на “Бон трейд” ЕООД с № 20-534-5-2/09.10.2006г. Не се ангажират и други доказателства, обосноваващи и доказващи констатацията на органа по приходите за наличието на някое от основанията по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС за непризнаване на правото на данъчен кредит, поради което ревизионният акт в тази му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован. 

С оглед горното, жалбата е изцяло основателна и като такава, следва да бъде уважена, като в полза на жалбоподателя, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за настоящата инстанция в общ размер на 700 лв., от които 50 лв. - държавна такса, и 650 лв. – разноски за съдебни експертизи. Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на ангажирани доказателства за внесена сума от договореното възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт № 2000117/05.06.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден в обжалваната част с решение № РД–10-358/24.07.2007г. на директора на Д “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с който на К.В.К., за дейността му като ЕТ “Марийка – К.К.”***, ***, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.65, ал.5 от ЗДДС (отм.), за данъчните  периоди от 1.01.2005г. до 31.05.2005г., 1.07.2005г. – 31.07.2005г., 1.11.2005г. – 30.11.2005г. и от 1.03.2006г. до 30.04.2006г., по фактури, издадени от “Груп ВЛ” ООД-гр.Ямбол, “Академика 2000 ТК” ЕООД-гр.Ямбол, ЕТ “Амат 2000 – А. П.”-гр.Ямбол и “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен.

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 2000117/05.06.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден в обжалваната част с решение № РД–10-358/24.07.2007г. на директора на Д “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с който на К.В.К., за дейността му като ЕТ “Марийка – К.К.”***, ***, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 538 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 491,39 лв. за данъчния  период 1.05.2004г. – 31.05.2004г. по фактури № 53/31.05.2004г. и № 54/31.05.2004г., издадени от “В.А.Г.Р. – Трейд” ООД-гр.Сливен.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на К.В.К. ***, ***, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: