О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      № 905       23.04.2018 година,      гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1022 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД с ЕИК 201146857, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано от управителя И.Б.Б., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-129-0131456/18.04.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 13.04.2018 г. в 23.10 часа служители на ОДМВР- Ямбол извършили оперативна проверка на търговски обект- заведение „Суинг“, находящо се в гр. Ямбол, на ул. „Николай Петрини“ № 2, стопанисвано от жалбоподателя „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД. В хода на проверката полицейските служители извършили покупка на бира на обща стойност 5.00 лева, заплатена в брой, за която не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП. При проверка на касата била установена касова наличност 505.35 лева, при разчетена наличност от 468.70 лева (с положителна разлика от 36.65 лева). При тези констатации била издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС Заповед № ОП-129-0131456/18.04.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 14 дни, обоснована с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години, както следва: за 2017 г.- счетоводна печалба от 4976.72 лева; за 2016 г.- счетоводна печалба 9620.50 лева; за 2015 г.- счетоводна печалба от 31 лева, като е преценил, че същите са силно занижени, предвид упражняваната дейност. Отбелязал е също, че търговецът има непогасени публични задължения в размер на 12095.77 лева. След констатация, че в деня на проверката фискалното устройство е било в изправност, са били съставени срещу търговското дружество и актове за установяване на административно нарушение.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество- оборот, финансови резултати за предходните години и др., относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки и следователно липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИ АЙ РИТЪРН“ ООД с ЕИК 201146857, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано от управителя И.Б.Б., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-129-0131456/18.04.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: