О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     № 904     23.04.2018 година,    гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1021 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „ПРЕГО-КЕЙ“ ЕООД с ЕИК 203555482, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя К.Я.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-124-0268892/31.03.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 31.03.2018 г. в 13.34 часа служители на ТД на НАП- Бургас извършили оперативна проверка на търговски обект- кафене, находящо се в гр. Бургас, на ул. „Странджа планина“ № 32, стопанисвано от жалбоподателя „ПРЕГО-КЕЙ“ ЕООД. В хода на проверката била извършена от проверяващите лица контролна покупка. След легитимиране пред задълженото лице, е бил изведен дневен финансов „Х“ отчет № 025970/31.03.2018 г. с общ оборот 63.60 лева и служебно въведени 30.00 лева. На 12.04.2018 г. въз основа на изготвения при проверката на място в обекта протокол серия АА № 0268892/31.03.2018 г. са били изискани от управителя на търговското дружество допълнителни документи, в т.ч. КЛЕН от 23.03.2018 г. от фискалното устройство, въведено в експлоатация в търговския обект. От представената в изпълнение на тези указания контролна лента е било установено, че продажбата с № 206997/23.03.2018 г. в 18.24 часа на стойност 8.99 лева за кока кола, капучино и сандвич не е въведена във фискалното устройство. Във връзка с така констатираното нарушение е било дадено писмено обяснение от управителя на дружеството, който е заявил, че за извършената продажба не е издаден фискален бон, поради небрежност или натовареност на продавач-консултанта М.В.В.. При тези констатации е била издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС Заповед № ОП-129-0131456/18.04.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 12 дни, обоснована с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години, както следва: за 2017 г.- счетоводна печалба от 562.57 лева; за 2016 г.- счетоводна загуба 2785.74 лева; за 2015 г.- счетоводна загуба от 638.82 лева, като е преценил, че същите са силно занижени, предвид упражняваната дейност. Наред с това е отбелязал, че оборотите варират между 70 лева и 200 лева и са изключително ниски, предвид вида на дейността, местоположението на обекта- в централната част на града с постоянен клиентопоток, работното време, цените на предлаганите стоки и надценките за този бранш. С оглед горните констатации е бил съставен срещу търговското дружество и акт за установяване на административно нарушение.

С оспореното разпореждане административният орган е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, обосновано със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Органът е отбелязал също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта и същите са доказани от административния орган с приложените към преписката писмени доказателства (в т.ч. с приложената нефискална бележка, съдържаща обективни данни за извършената продажба № 206997/23.03.2018 г., както и с представените писмени обяснения от търговеца, съдържащи по същество извънсъдебно признание на тези факти). В заповедта са направени констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество- оборот, финансови резултати за предходните години и др., относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки и следователно липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Неоснователно е и направеното с жалбата особено искане за спиране на изпълнението на основание чл. 60, ал.5 от АПК, до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в нормата на чл. 60, ал.5 от АПК), а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на молителя е да докаже наличието на посочените предпоставки. В случая по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на искането, а и липсват конкретни твърдения, сочещи вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване вреда за молителя. Ето защо съдът приема, че не са налице законоустановените предпоставки за спиране на изпълнението, поради което направеното искане в този смисъл следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРЕГО-КЕЙ“ ЕООД с ЕИК 203555482, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя К.Я.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-124-0268892/31.03.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРЕГО-КЕЙ“ ЕООД с ЕИК 203555482 за спиране допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-124-0268892/31.03.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас на основание чл. 60, ал.5 от АПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: