Р Е Ш Е Н И Е

 

№  779/21.04.2016 г., гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на седми април  две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Ванина Колева

 

при секретаря С. Атанасовa, като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 101 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.172,  ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и  чл.203 и сл от АПК.

         Образувано е по жалба на Ж.И.И., ЕГН ********** ***, против принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на 29.12.2015 г. от И.Ж.Т. - специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност”, Община Бургас, с която е разпоредено преместване на паркирано пътно превозно средство лек автомобил марка "Фолксваген", с регистрационен номер ***, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

         Предявен е и иск против Община Бургас  за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 75,20 лева, от незаконосъобразно наложената принудителна мярка.

         С жалбата и се иска отмяна на акта и осъждане на Община Бургас да заплати сумата от 75,20 лева. Жалбоподателят твърди, че извършеното от него паркиране не попада в нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като за участъка, в който е бил паркиран лекият автомобил, е липсвал знак, въвеждащ забрана за паркиране или такъв, предупреждаващ за принудително преместване. Посочва, че мястото, на което е паркирала е паркинг, а не кръстовище, поради което неправилно е посочено, че е нарушила чл.98,  ал.1, т.6 от ЗДвП, че е спряла/паркирала на кръстовище и на по-малко от пет метра от  него, с което е създала пречка за движението на останалите МПС.

          Ответникът по жалбата - И.Ж.Т. - специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция Управление при кризи, обществен ред и  сигурност”, Община Бургас, лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

          Ответникът по предявения иск Община Бургас, чрез процесуалния си представител  моли съда да отхвърли иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, включващ цената за услугата за репатриране на МПС, в размер на 75,20 лева, като изцяло неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата за неоснователна, изразява становище, че принудителната административна мярка е била законосъобразно приложена, поради което претенцията за присъждане на обезщетение също следва да се остави без уважение.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

          Допустим е и предявеният иск, с оглед твърденията на ищеца за причинени щети, в резултат на действието на незаконосъобразно наложената ПАМ от служител на Община Бургас.

          На 28.12.2015г. в 15:01ч. в гр. Бургас лек автомобил “Фолксваген”с рег. № *** е бил паркиран на ул. “Македония” срещу № 27, в зоната на кръстовище. Този факт е констатиран с Протокол от 28.12.2015г. (л.22), съставен от ответника по жалбата, с който е разпоредено и преместването на автомобила без знанието на водача. Същият е натоварен на автокран рег. № *** за транспортиране и разтоварване на специализиран паркинг. Според протокола, автомобилът е бил паркиран “в зоната на кръстовище, с което си действие създава пречка за останалите МПС”. Отразено е, че на място са направени 8 бр. снимки, неразделна част от протокола. Представен и е АУАН № 076497 от 29.12.2015г., в който е отразено, че жалбоподателката е паркирала описания автомобил “в зоната на кръстовище образувано от ул. “Македония” № 27 и паркинг за МПС”, с което си действия създава пречка за движението на останалите МПС и е нарушила чл.98, ал.1, т.6 предл.2 от ЗДвП. Представени са  фискален бон и касова бележка, издадени от ОП “Транспорт” наказателен паркинг от 29.12.2015г., с посочен номер на автомобила ***, които удостоверяват плащането на сума в размер на 75.20 лева.

           В съдебно заседание ответникът заявява, че паркираният автомобил е създавал пречка за автомобилите и за преминаването на майки с колички и други участници в движението, излизайки от паркинга колите е трябвало да се изнесат наляво и след това да завият надясно.

          При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

          Съдът, намира че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган по смисъла на чл. 168 ЗДвП /според представени по делото Заповед № 1453/15.06.2015 г., издадена от кмета на Община Бургас и трудов договор № ЧР-589/27.04.2015г., длъжностна характеристика и седмичен график за разпределение на служителите в отдел “ОФК” от 28.12.2015г. до 30.12.2015г./, в предвидената от закона форма, предвид липса на изрично законово изискване за писмена такава.

          Материалният закон е приложен неправилно.

          Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай, длъжностните лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство.

          В настоящия случай, от наличните доказателства се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на специалист при Община Бургас /обективирано в нарочен протокол/, на който със заповед е възложено упражняване на правомощията по чл. 168, ал. 1 ЗДвП.

          Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач може да бъде извършено в две хипотези. Първата хипотеза е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за наличие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Напротив в писмения отговор на ответника е посочено, че “в настоящия случай няма данни за наличие на неподвижен пътен знак” . Не е установено и паркирането да е извършено в нарушение на правилата за движение. Ответникът твърди, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовище, с което е нарушил чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В протокола се твърди, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовище . В АУАН обаче, както и в представения писмения отговор е отразено, че автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище “образувано от ул “Македония” №27 и  паркинг за МПС”. Съгласно легалното определение дадено в §6, т.8 от ДР на ЗДвП, “кръстовище” е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В случая не е установено два или повече пътя да се пресичат. Пресичането на паркинг и път не е кръстовище по смисъла на закона. Това се подкрепя и от приложените към протокола снимки, от които е видно, че има разграфено паркомясто от другата страна на същия ъгъл, на който е бил паркиран процесния автомобил  без отстояние от 5 метра.

          Като втора хипотеза законодателят е предвидил, че преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач може да бъде извършено когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В протокола не са установени факти, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че начина по който е паркирано процесното превозно средство, създава опасност или пречки за останалите участници в движението. Според обясненията на ответника в съдебно заседание паркираният автомобил е създавал пречка за преминаване на останалите участници в движението включително и майки с колички. А колите идващи от паркинга е трябвало да се изнесат вляво, за да завият надясно. От представените снимки обаче е видно, че на тротоара до паркирания автомобил има дърво и няма как пешеходци и майки с колички да пресичат. Освен това, изнасянето на автомобилите идващи от паркинга в ляво при завой надясно не създава опасност и не прави невъзможно преминаването им през кръстовището, още повече, че  изнасянето в ляво при завой надясно при излизане от паркинга е наложително и поради паркирания на обозначеното място автомобил в дясно на платното за движение. Поради изложеното не е налице отразеното в протокола, че създава пречка за останалите МПС. Дори и да е така, разпоредбата на закона предвижда автомобилът да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на останалите участници в движението, което не се установява от събраните доказателства.

          Мярката може да бъде наложена само когато се установи, че автомобилът е паркиран в нарушение на ЗДвП или на място с възможност за възникване на ПТП и при възпрепятстване на останалите участници в движението. Както бе посочено по - горе, за реализирането на която и да е от тези хипотези, доказателства не са ангажирани. По делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да е установено, че автомобилът е пречел на движението или е създавал опасност за участниците в движението. Не се установява също така, включително и от снимковия материал, лекият автомобил да е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението.

          Принудителната административна мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху гарантираното от Конституцията неприкосновено право на частна собственост и тълкуването на нормата трябва да бъде само stricto juris. Не случайно законодателят е създал една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. Хипотезите, при които това е допустимо са три, като двете относими към настоящия казус визират ситуация, при която паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на останалите участници или създава опасност за тях.

          Горните мотиви обосновават основателността и на исковата претенция за заплащане на сумата от 75.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от заплащането на сумата за освобождаване на лекия автомобил.

          Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

          В настоящия случай е налице незаконосъобразен административен акт. Налице е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на такса в полза на община Бургас в размер на 75.20 лева за освобождаване на автомобила на ищцата. Доказана е причинната връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и претърпяната вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не бе наложена, ищецът нямаше да заплати събраната такса за освобождаване на автомобила.

          С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв.

          Поради изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, осемнадесети състав,

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, наложена на 29.12.2015 г. от И.Ж.Т. - специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност”, Община Бургас, с която е разпоредено преместване на паркирано пътно превозно средство лек автомобил марка "Фолксваген", с регистрационен номер ***, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

          ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Ж.И.И., ЕГН ********** ***, сумата от 75,20 (седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

          ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Ж.И.И., ЕГН ********** ***, направените разноски в размер на 10 (десет) лева държавна такса.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  

                                                                   СЪДИЯ: