Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1039

 

гр. Бургас, 13 май  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ОГНЯН СТОЯНОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 101/2013 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СТРОНИК” ЕООД, гр. ***, представлявано от Н.К.Н., против Решение №428/27.11.2012 година, постановено по н.а.х.д. №852 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Несебър. С решението е изменено наказателно постановление №02-0202966/21.08.2012 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „СТРОНИК” ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция, като размерът на наказанието е намален от  4 000 лева на 1 500 лева. С жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че оспорването е неоснователно.

Според съда, касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е изменил наказателното постановление в частта, касаеща размера на наложената санкция, като е приел, че след като по делото няма доказателства извършеното нарушение да е повторно, а и административнонаказващият орган не е обосновал наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, то не са налице предпоставки за определяне на санкцията, в размер на 4 000 лева, поради което е намалил същата към минимума, предвиден от закона.

Наред с това съдът е отчел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че на посочената дата и място касаторът в качеството му на работодател е допуснал до работа М.С.С. като „работник подови облицовки и настилки” без сключен договор в писмена форма, подписан от двете страни.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен правилно.

Пред първоинстанционния съд ответникът по касационната жалба е представил списък на работещите на обекта, на който е била извършена проверка, в който списък Махрем С. сам е посочил длъжността, която заема и е положил подпис, удостоверяващ истинността на вписването. Отделно от това е представена и молба от М.С.С., подадена до санкционираното дружество на 17.04.2012 г., с която молба се иска да бъде назначен в дружеството, като строителен работник и с която са приложени копия от документ за самоличност и трудова книжка.

При това положение, съдът намира, че след като на 17.04.2012 г. С. е заявил желанието си да бъде назначен като работник в „СТРОНИК” ЕООД на трудов договор, а по време на извършената проверка на 21.04.2012 г. е извършвал дейност като строителен работник на обект на дружеството, то без съмнение последната дейност е извършвана по силата на фактически възникнали трудови правоотношения. Затова, неоснователно и недоказано е възражението на санкционираното дружество, че не е възлагало на С. извършването на каквито и да било дейности на процесния обект и същият не е бил нает на работа. Обратно на заявените факти е декларирал С., с попълване на справката, представена от наказващия орган. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че на 07.05.2012 г. самият касатор е декларирал, че на 21.04.2012 г. с този работник е бил сключен трудов договор така, както изискват разпоредбите на Кодекса на труда.

Неоснователно е и възражението за допуснато в хода на съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в накърняване правото на защита на жалбоподателя. Последният твърди, че за проведеното на 15.11.2012 г. съдебно заседание е представил болнични листове, с които е удостоверил обективната си невъзможност да се яви и е поискал отлагане на делото. Това му искане не е било уважено и по този начин е била преклудирана възможността му да представи доказателства в подкрепа на позицията си.

Настоящият състав на съда установи, че за 15.11.2012 г. касаторът е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание. С молба от 14.011.2012 г. същият е поискал отлагане на делото, като е представил болничен лист. В съответствие с изискването на закона, съдът е намерил липса на обективна пречка за явяване на касатора в съдебно заседание. Позовал се е на изрична забележка в болничния лист, че „състоянието не позволява явяване пред съдебните власти” и е посочил, че за да бъде прието като окончателно това становище на медицинското лице, издало болничния лист, то следва да бъде обективирано в медицинско удостоверение по образец, съответно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Такова удостоверение не е било представено, поради което правилно съдебното заседание е било проведено в отсъствие на касатора, поради липса на препятствие за даване ход на делото.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 АПК, ХІІІ състав на Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №428/27.11.2012 година, постановено по н.а.х.д. №852 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: