Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:1606                                          28.09.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                   VІІ-ми състав

На осемнадесети септември                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1010 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.С.Д., ЕГН-**********,***, против заповед № РД-272/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат, за премахване на незаконен строеж: „Метална гаражна клетка“, разположена в южната част на УПИ ХV, кв.14, по плана на гр.Карнобат.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необоснована, като се иска нейната отмяна. Счита се, че липсват фактически и правни основания за издаването й, тъй като обект на заповедта е метална гаражна клетка, която не представлява строеж и за нея не важат плавилата и нормите на ЗУТ, относими за строежите. Освен това адресат на заповедта е жалбоподателят като ползвател на гаражната клетка, но чл.225а, ал.5 от ЗУТ предвижда принудителното премахване на незаконния строеж да стане за сметка на извършителя на строежа. В заповедта не се съдържат констатации за това кой е извършител на строежа и няма правна норма която възлага отговорност на ползвателя на незаконния строеж. Счита също, че дори да се приеме, че процесната гаражна клетка е строеж, тя не може да бъде индивидуализирана, тъй като в имота са разположени около 19 бр. такива гаражи, поставени в периода 1995-2004г. Последните следва да се квалифицират като търпими строежи съгласно ДР на ЗУТ, тъй като са допустими по действащия подробен устройствен план (ПУП) и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, поради което не подлежат на премахване. Жалбоподателят намира оспорената заповед за немотивирана, тъй като не е посочена категорията на строежа с оглед преценката за компетентността на кмета на общината. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адвокат Ж.А. ***, която поддържа жалбата и уточнява, че жалбоподателя не е поставил процесната гаражна клетка, а е придобил имота през 2008г. Доразвива тезите си в представената писмена защита.

Ответната страна – кмет на Община Карнобат, чрез процесуалния си представител адвокат Е. М., в две нарочни писмени становища оспорва жалбата. Счита, че заповедта е мотивирана, жалбоподателят освен ползвател е и извършител на строежа, негов възложител и съсобственик на терена, поради което правилно е определен като адресат на заповедта. Заявява, че процесният строеж, макар наименован гаражна клетка, попада по своето предназначение и начин на закрепване, в обхвата на понятието строеж по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Той не е предвиден в ПУП-ПРЗ и за изграждането му е следвало да бъдат издадени строителни книжа, каквито липсват. По негово искане е извършена съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно производство е започнало с извършена на 13.11.2017г. проверка от служители в администрацията на Община Карнобат: инж.З. Д., директор на дирекция „УТ” и Д. П. С., главен специалист „Контрол по строителството”, на строеж, представляващ: един брой метална гаражна клетка, попадаща в УПИ ХV от кв.14 по плана на гр.Карнобат. За проверката  бил съставен констативен акт (л.20), в който е посочено, че поземленият имот е съсобственост между Община Карнобат съгласно акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6028 от 19.05.2010г., притежаваща 1,458 кв.м./ид.части и живущите в жилищната сграда, които притежават останалите 711 кв.м./ид.части. Установено е също, че ползвател на металната гаражна клетка е жалбоподателят С.С.Д., с адрес: ***. Проверката била извършена в негово отсъствие и жалбоподателят бил посочен за възложител на строителството, като негов ползвател, без данни за строител и строителен надзор. Изложено е, че за обекта няма одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части от проекта, съгласуване с контролните органи. Не са представени също разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за откриване на строителна линия и нива и заповедна книга. Строежът е описан като: един брой метална гаражна клетка, с размери 3,00/5,00 м., разположена в южната част на УПИ ХV в кв.14 по плана на гр.Карнобат. Констатирано е, че жалбоподателят е разположил гаражната клетка без изработен и одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, което е квалифицирано като нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С констативния акт е направено предложение за издаване на заповед за премахване на строежа по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт бил изпратен за връчване на С.Д. с писмо изх.№ 94-00-7468/22.11.2017г., чрез пощенския оператор „Български пощи“ЕАД, но пратката не била връчена поради непотърсването й от получателя (вж. известието и разписката на л.18). В тази връзка и на основание чл.63, ал.3 от АПК, вр. § 4 от ДР на ЗУТ, уведомление за съставения констативен акт било поставено на 10.01.2018г. на таблото за обявления на Община Карнобат, сайта на общината, както и на строежа, като била указана възможността за подаване на възражения. Поставянето на уведомлението и свалянето му от информационното табло на 17.01.2018г. е удостоверено по надлежния ред с подписите на две длъжностни лица. (л.15)

На 16.01.2018г. постъпило възражение от С.Д. срещу констативния акт, в което той посочил, че УПИ ХV-793 в кв.14 на гр.Карнобат не е общинска собственост, съгласно чл.2, ал.3 от ЗОС (съкр. Закона за общинската собственост) от 1996г. и ако общината неправилно е актувала и преактувала имота с АЧОС № 6028 от 19.05.2010г., това не е по негова вина.

На 19.01.2018г. работна група, определена със заповед № РД-1091/29.12.2017г. на кмета на Община Карнобат, разгледала подаденото възражение и приела становище за неговата неоснователност, тъй като не касае строежа за който не са били представени строителни книжа, а оспорване законността на документ за собственост следва да се извърши по съдебен ред. Работната група  обективирала становището си в нарочен протокол, съставен на същата дата.

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно производство заповед № РД-272/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат, която била връчена на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 04.04.2018г.  Жалбата срещу нея е подадена на 17.04.2018г., т.е. в предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея заключение на вещото лице С.Р. се възприема от съда като обективно и безпристрастно. В.л.Р. е посочила место-нахождението и размерите на процесната гаражна клетка, съвпадащи с описанието им в оспорената заповед и констативния акт. В съдебно заседание уточни, че е идентифицирала ползвания от жалбоподателя гараж по изготвена схема от Община Карнобат, като същият й бил показан и от съпругата на жалбоподателя, която й се представила. Изработването на ръчна схема от контролните органи, в която са показани всички гаражи в поземления имот, в това число и точното местоположение на процесния гараж, е посочено и в заключението. Вещото лице е установило при проверката на място, че конструкцията на гаража е метална, сглобяема, подовата настилка е базалтови плочи и бетонова настилка (вж. снимките на л.49). За УПИ ХV в кв.14 по плана на гр.Карнобат с площ от 2204 кв.м. е изработен ПУП-ПРЗ, одобрен през 2004г., с отреждане на имота за „Обществено застрояване“ – „Жилищно строителство и обслужване“, с показатели на застрояване: височина на сградата Н-20м.; етажност-6; плътност на застрояване -до 60%; интензивност на застрояване -до 2,25; минимална озеленена площ -30%, начин на застрояване -свободно. Вещото лице не е открило документи от които да е видно предвиждане на допълващо застрояване поземления имот, а в общината не са били намерени строителни книжа за процесния гараж. Предвид горното вещото лице е направило заключение, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ, за УПИ ХV в кв.14 по плана на гр.Карнобат, процесният гараж не е предвиден за застрояване в поземления имот. Гаражът е строеж, пета категория, съгласно чл.10, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Жалбоподателят представи в хода на съдебното производство нотариален акт № 164, т.ІХ, рег.№ 6929, д.№ 1266/17.06.2008г. на нотариус рег.№ 323, с който е получил по дарение от своите родители апартамент №29 във вх.Б, на четвърти етаж в жилищна сграда на ул.Кирил и Методий №50 в гр.Карнобат, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинското дворно място.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения:

Заповед № РД-272/19.03.2018г. е издадена от компетентен орган – кмета на Община Карнобат, в съответствие с нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях. Макар в процесната заповед и констативния акт да не е посочено изрично, от описанието на строежа следва, че той се квалифицира като V-та категория, съгласно чл.10 ал.1 т.5, предл.2 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137 ал.1 т.5, б.“в“ от ЗУТ, а това е установено и от вещото лице. При това положение законосъобразно процесната заповед е издадена от кмета на общината. Непосочването на категорията на строежа в заповедта не е съществено процесуално нарушение. Категория е от значение при определяне компетентността на административния орган да издаде заповед за премахването на строежа. Когато обаче реално установената категория на строежа – в случая V-та, не е в противоречие с нормите определящи компетентност на издателя на заповедта за премахване – в случая чл.225а, ал.1 от ЗУТ, непосочването на категорията не е съществено нарушение, защото дори да не беше допуснато, не би довело до необходимост от издаване на заповедта от друг орган, респ. издаване на заповед с различно съдържание. Ето защо като не е посочил категорията на строежа, административният орган не е допуснал административно-производствено нарушение от категорията на съществените. (Вж. решение № 12565 от 22.10.2014г. на ВАС по адм.д.№ 6188/2014г., II о., докладчик председателят Г. К.).

При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в Община Карнобат които са овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно, като последният се е възползвал от правото си да възрази срещу него.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието премахване е разпоредено, няма характеристиките на строеж, съгласно легалното определение на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и същият не попада в никой от изчерпателно изброените в точката видове. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Обектът е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, защото представлява постройка, за която вещото лице е установило, че макар да е със сглобяема конструкция, е с бетонова настилка, т.е. не може да бъде отделена от земята без разрушаването на последната.

Съдът не споделя и направеното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като в нея не е индивидуализиран в достатъчна степен незаконния строеж – металната гаражна клетка. В обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат достатъчно индивидуализиращи признаци по отношение на процесния гараж, а именно: вид на конструкцията, размери, местоположение и ползвател. От проведеното административно производство се установява, че за жалбоподателят не е съществувала неопределеност и липса на възможност да определи предмета на извършената проверка, респективно на издадената заповед № РД-272/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат и за същия не е имало съмнение, че става въпрос за ползвания от него гараж. Същият без съмнение е бил индивидуализиран от вещото лице, показан от съпругата на жалбоподателя.

По смисъла на чл.42, ал.2 и чл.43 ал.3 от ЗУТ гаражите са обект на допълващо застрояване, които съгласно чл.137, ал.1, т.5, б“в“ и ал.3 от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.5 от Наредба №1 представляват строежи V-та категория. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че процесният обект съставлява преместваем такъв по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ, поради което по отношение на него са неприложими нормите на ЗУТ относими за строежи. Съгласно тази разпоредба, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за ел.превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане. Съгласно § 5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място, със  същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта върху който се поставя или отделя. Следователно не е достатъчно да съществува възможност обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място. Другото кумулативно условие е той да обслужва обществени потребности. Гаражът не е предназначен за цели на търговията или други обществени дейности, поради което не може да бъде квалифициран като преместваем обект, независимо от конструкцията, вида и материалите от които е изграден. Отделно, както вече се посочи, процесният гараж е трайно прикрепен към земята, тъй като е с бетонова настилка.

На следващо място, за да постанови своята заповед административният орган е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, тъй като е изграден в несъответствие на действащия ПУП, без инвестиционен проект и без разрешение за строеж – нарушения на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Възприетата в заповедта фактическа обстановка и изведените правни изводи кореспондират изцяло със събраните доказателства. Съгласно заключението на в.л.Р.,*** за УПИ ХV в кв.14 е отреден за „Обществено застрояване“ – „Жилищно строителство и обслужване“, без да е предвидено допълващо застрояване.

Безспорно установено е по делото, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, че за гаража липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези фактически основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ, на който се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че обектът е реализиран без строителни книжа и без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. По тази причина следва да се приеме, че като е разпоредил премахването на строежа, кметът на Община Карнобат е приложил правилно материалния закон, като в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Съдът намира, че процесният строеж не може да се третира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Както се посочи жалбоподателят твърди в жалбата си, че гаражът заедно с другите такива в имота, са изградени в периода 1995-2004г. При това положение следва да се прецени приложима ли е разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Условията разписани в тази разпоредба и касаещи търпимостта на строежа са: същият да е допустим по нормите и строителните правила действали към момента на строителството, респ. към момента на констатиране на незаконното строителство и строежът да е бил деклариран от собственика до 31.12.1998г. пред съответните компетентни одобряващи органи.Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно. По делото не се установи наличието на нито една от предпоставките и жалбоподателят не ангажира доказателства за наличието на такива положителни факти, а и вещото лице не установи съществуването им. От друга страна разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ изисква търпимият строеж да е изграден до 31.03.2001г., но отново същият да е бил допустим по правилата които са действали към момента на изграждането му или съобразно към момента на констатирането му, правила. Както се посочи по-горе допълващо застрояване за имота не е предвидено по ПУП на Община Карнобат. По делото липсват доказателства за отстъпено право на строеж на жалбоподателя от останалите съсобственици на терена, както изисква разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗТСУ (отм.).

Като неоснователно съдът преценява възражението на жалбоподателя, че адресат на заповедта следва да е извършителя на строежа. В чл.225а, ал.5 от ЗУТ са посочени лицата отговорни за премахването на незаконен строеж, като съгласно ал.6 от същия член тяхната отговорност е солидарна. Измежду тези лица са както извършителя на строежа, така и възложителя. Възложителите са определени в чл.161, ал.1 от ЗУТ – собственикът, лицето на което е учредено право на строеж, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закона. Въпросът кой е надлежния адресат на заповедите за премахване на незаконен строеж е уреден и в §3 ал.1 ДР на Наредба №13/2001г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. От анализа на горните разпоредби следва извода, че нареждането за премахване на незаконния строеж винаги е относимо към собственика, тъй като той е носител на права и задължения. При това положение кой е извършител на строежа е без правно значение в случая.

Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.

В този ред на правните съждения се налага извода, че обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, следва да се приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата на С.Д. против нея да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, ответникът по жалбата има право на разноски, с оглед изразеното изрично негово желание и обстоятелството, че беше представляван по делото от редовно упълномощен адвокат с представен в последното съдебно заседание договор за правна помощ и доказано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720,00лв. с ДДС, което не може да бъде счетено за прекомерно поради значителния брой възражения на жалбоподателя. Ответникът е заплатил и депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300,00лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д., ЕГН-**********,***, против заповед № РД-272/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат, за премахване на незаконен строеж: „Метална гаражна клетка“, разположена в южната част на УПИ ХV, кв.14, по плана на гр.Карнобат.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН-********** *** разноски в размер на 1020,00лв. (хиляда и двадесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: