Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         634                              03.04.2015г.                                   гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети март                                         две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 100 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция на Природен парк „Странджа“, гр.Малко Търново (ДПП-Странджа), против решение № 43 от 19.12.2014г., по НАХД № 223 по описа за 2014 година на Районен съд Малко Търново, с което е изменено наказателно постановление № 11-01-1017/24.09.2014г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова помощ гр.София (АДФИ), с което на ДПП-Странджа, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.132, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП, в частта, относно размера на имуществената санкция, като за това нарушение на основание чл.133 ал.2 от ЗОП, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и е потвърдено в останалата му част. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличие на предпоставки за това. В съдебно заседание касаторът се представлява редовно упълномощен ю.к.Г., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – директор на АДФИ, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител, не ангажира доказателства и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което пледира за отхвърлянето й, с оставяне в сила на решението на Районен съд Малко Търново като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд Малко Търново е образувано по жалба на ДПП-Странджа против наказателно постановление № 11-01-1017/24.09.2014г., издадено от директора на АДФИ, с което на дирекцията е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.132, ал.1 от ЗОП, за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на районния съд е изменил наказателното постановление като е определил нов, по-нисък размер на наложената санкция от 500 лева, като е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.133, ал.2 от ЗОП. Изложил е съображения за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдът намира оплакването на касатора относно наличието на съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение за недоказано и неоснователно. Въвеждайки подобно твърдение на практика касаторът излага съображения относно действията на административнонаказващият орган, а не подобни на районният съд. Настоящият състав обаче не счита, че неизлагането на доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, тъй като видно от събраните доказателства процесният казус не е такъв. На следващо място, установеното нарушение на чл.52 за непроизнасяне в срок от наказващият орган е несъществено, тъй като срокът е инструктивен.

Основното оплакване в касационната жалба е, че първата инстанция е отказала да признае наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, въпреки че на друго правно основание е намалила размера на санкцията. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на районния съд относно липсата на маловажност, поради което не намира за необходимо да излага същите отново. Нарушението е формално и именно като такова законодателят е предвидил санкция за него, не е необходимо да са налице вредоносни последици и ирелевантни са причините, довели до неговото извършване.

Съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в частта с която е изменен размерът на наложеното наказание, при приложение на нормата на чл.133 ал.2 ЗОП, районният съд неправилно е приложил закона. Това е така защото, нормата на чл.133 ал.2 от ЗОП е привилегирован състав, съотнесен към основния по чл.132 ал.1 от ЗОП. За пръв път, в хода на съдебното производство по проверка законосъобразността на наказателното постановление, е недопустимо съдът да преквалифицира нарушението, прилагайки друга санкционна норма, дори тя да е привилегирована. Тази незаконосъобразност настоящият състав не може да отстрани с акта си, предвид общия за съдебния процес принцип за невлошаване положението на обжалващия (чл.271, ал.1 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК). Касационното производство е образувано въз основа на жалба на санкционираното лице, а отстраняването на допуснатата от първоинстанционния съд незаконо-съобразност би довела до влошаване на положението му, което е недопустимо. Поради това, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,  

  

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 19.12.2014г., по НАХД № 223 по описа за 2014 година на Районен съд Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                         2.