Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№778/10.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тони Петрова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 100/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът М.В.В., чрез адвокат И.А., със съдебен адрес ***, е оспорил решение № 469/9.12.2013г., постановено по АНД № 804/2013г. по описа на Районен съд гр.Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 2060/27.06.2013г. в частта, в която за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв., като съдът е намалил размера на наказанието на 500лв. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок 18 месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В частта, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 10лв. наказателното постановление е потвърдено от съда. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователно е възражението на касаторът, че не му е дадена възможност да се запознае с основанията на наказващия орган, преди същия да наложи наказанието, както и да упражни адекватно процесуалните си права на защита. Неоснователни са и възраженията, че съдебния процес е воден без да се изискват обяснения от наказващия орган, който според касатора следва да докаже пред съда своето поведение.

Правото на защита в административнонаказателния процес е гарантирано от спазване на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, уреждащи образуването на производството пред наказващия орган и неговото приключване с издаване на наказателно постановление.

В процесния случай нарушението е констатирано на 18.06.2011г. в 05,20ч. В същия момент е съставен АУАН, с който съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. Този АУАН в съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, посочен в него, съдържа необходимите съобразно чл.42 от ЗАНН реквизити, подписан е от актосъставителя и от един свидетел, посочен в него и е предявен на касатора да се запознае със съдържанието му. Последното се установява от отбелязаното в акта обстоятелство, че същия е връчен на датата на издаването му, на посочения в него М.В., който се е подписал за удостоверяване на това обстоятелство. Касаторът е направил възражение в акта, че служителите констатирали нарушението му поискали пари, но той нямал толкова в себе си и не му дали възможност да се подпише в акта и негов свидетел. С първото изречение от възражението, касаторът твърди извършено от служителите на МВР престъпление, за което няма други данни по преписката и което не е от компетентността на административно-наказващия орган да го разследва и не е от компетентността на настоящия съд. Второто изречение от възражението е неоснователно. В регламентирания в ЗАНН ред за издаване на АУАН не е предвидено в него да се подписват свидетели, различни от тези, които актосъставителя прецени, че имат такова качество. Отделно от това следва да се отбележи, че свидетелите, чрез показанията си, удостоверяват факти от обективната действителност, които лично са възприели, че са се осъществили или знанието за осъществяването на тези факти е достигнало до тях по косвен път. В този смисъл свидетелите могат да бъдат преки и косвени, но в никой случай те не са свидетели на наказващия орган и свидетели на наказаното лице, защото независимо от това чии познати и приятели са лицата, станали свидетели на нарушението, те в качеството на свидетели следва да опишат фактите такива, каквито обективно са се случили, независимо от това в чия полза са тези факти.

По делото липсват данни субекта на нарушение да се е възползвал от предвидената в ЗАНН процесуална възможност в тридневен срок от подписването на АУАН да направи подробни писмени възражения по него – чл.44, ал.1 от ЗАНН. Тази процесуална възможност също е гаранция и способ за осъществяване правото на защита.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в срока предвиден в чл.34, ал.3 от ЗАНН. В него са описани същите нарушения, за които касаторът е обвинен, че е извършил с АУАН. Предвид изложеното, неподкрепени от доказателствата остават касационните възражения за непредоставена възможност на М.В. да се запознае с основанията на наказващия орган преди налагане на наказанието, защото тази възможност обективно е дадена с връчване на акта за установяване на нарушение, в който двете нарушения са описани и са посочени съответните нарушени разпоредби от закона.

Неоснователно е и възражението за нарушения в хода на съдебния процес, свързани с неизискване на обяснения от наказващия орган. Такъв способ за събиране на доказателства не е познат в този процес. Онова, което наказващия орган е искал да каже във връзка с извършените нарушения е длъжен да го стори в наказателното постановление. При оспорване на това постановление по съдебен ред наказващия орган следва да докаже, че нарушенията са извършени. Поради естеството на самите нарушения, те са констатирани по време на проверката извършена от органите на КАТ, което се установява от съдържанието на АУАН и от показанията на свидетеля М. Х. – актосъставител. Същевременно, както в касационната жалба, така и в жалбата пред районния съд, касаторът не твърди факти различни от описаните в АУАН и в наказателното постановление, а навежда единствено възражения за нарушения на чл.6, чл.7 и чл.27 от ЗАНН. В чл.6 от ЗАНН се съдържа легалната дефиниция за административно нарушение, в чл.7 са дефинирани хипотезите на умишлено и непредпазливо деяние. И двете разпоредби с оглед характера и съдържанието си не са нарушени. В чл.27 от ЗАНН е регламентиран начина за определяне на административното наказание. В конкретния случай наложените наказания са определи в съответствие с тази разпоредба, а техния размер, по отношение на едно от нарушенията е намален с обжалваното решение.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469/09.12.2013г., постановено по АНД № 804/2013г. по описа на Районен съд гр.Несебър.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: