Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  847

 

гр. Бургас, 23 май 2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 100/2012 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, представлявана от директора П. В., против Решение № 2566/05.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3466 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е изменено Наказателно постановление № 02-0201833/22.08.2011 година, издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “ЕП Комерс” ООД в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като иска оспореният съдебен акт да бъде отменен поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.414, ал.2 от КТ и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не взема становище по нея. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за законосъобразно, а касационната жалба за основателна единствено относно претенцията за увеличаване размера на наложеното наказание.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал всички възможни доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено, че на 16.05.2011г. при проверка, извършена в склад за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас и стопанисван от дружеството-ответник по касационната жалба се установило, че е допуснато до работа на длъжността „работник склад" лицето А.С.В.. На 25.05.2011г. е извършена проверка по представени документи, в т.ч. протокол № 1146/25.05.2011г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.4 от КТ от ТД на НАП от 19.05.2011г., справка по чл.402 от КТ от А.С.В. и трудов договор от 19.05.2011г. на същия с „ЕП КОМЕРС" ООД. Въз основа на констатациите от проверката е установено, че „ЕП КОМЕРС" ООД в качеството си на работодател на 16.05.2011г. е допуснало до работа А.В. без сключен трудов договор в писмена форма в нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Този факт е бил установен и от проверяващите лица след лично посещение в заведението и отразяване на възприятията им в протокол № 1146/25.05.2011г., надлежно изготвен и подписан и справка за приети уведомления по чл.62, ал.4 от КТ от ТД на НАП, справка по чл.402 от КТ и трудов договор, от 19.06.2011г. Въз основа на правилно установените факти, Съдът е достигнал и до правилни правни изводи. Относно качеството “работодател” на ответника по касация, изпълняването на трудови функции от А.В. към момента на проверката, липсата на сключен трудов договор в писмена форма, както и обстоятелството, че такъв е бил сключен в същата работна седмица 19.05.2011г. По така установените факти страните не спорят.

Липсва спор и относно обстоятелството, че с бездействието си работодателят е допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.

Налице е правен спор относно приложимостта на разпоредбата на чл.415в КТ, касаеща маловажни нарушения на трудовите правила. Съгласно същата разпоредба в по-благоприятната редакция, действала към момента на установяване на административното нарушение, “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Налице са изискуеми от законодателя обективни критерии, постановени при условията на кумулативност, обосноваващи приложение на разпоредбата. Касае се за възможност за отстраняване на нарушението веднага след установяването му и едновременно с това за изискване да не са произтекли вредни последици за работници или служители. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в денят следващ този на проверката писмен трудов договор, сключен между работодателя и работника е бил регистриран, което свидетелства за незабавното му сключване.

Що се отнася до предпоставката за липсата на вредни последици Съдът не приема налична. Касае се за бездействие лишаващо работника от пропуснат да бъде регистриран трудов и осигурителен стаж за отминал към датата на отстраняване на нарушението момент, което говори за произтекли за трудещия се вредни последици.

При липса на една от двете кумулативни предпоставки по чл.415в КТ, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод за маловажност на допуснатото от работодателя нарушение, като е определил и незаконосъобразно наказание, за така извършеното нарушение.

Като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, но е приложил разпоредбата на чл.415в в констатираното нарушение първоинстанционният съд неправилно е изменил издаденото наказателно постановление и затова постановеният съдебен акт следва да бъде отменен.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, включително. При издаване на наказателното постановление административния орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на наложеното наказание – 3 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 500 до 15 000 лева. Настоящия съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен размер към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – 1 500 лева, който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

 

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2566/05.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3466 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас, и вместо него постанови,

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0201833/22.08.2011г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ на “ЕП Комерс” ООД с ЕИК 104681488 със седалище и адрес на управление гр. *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди лева/, като намаля размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

              

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                               2.