РЕШЕНИЕ

 

№………….                 Дата 10 април 2009 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 март 2009  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 100 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.129, ал.2 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е мотивирано Решение № АА-01-126/13.10.2008 год. на кмета на община Царево, с което е отказано да се допусне изработване на проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с идентификатор 10094.501.223, по кадастралната карта на с.Варвара.

         Жалбоподателката Н.Х.Г. *** оспорва решението, като дава обяснения във връзка с различията в квадратурата на имота, което е основният мотив на административния орган да постанови изричния си отказ да уважи направеното искане за изработване проект на за ПУП-ПРЗ. Конкретни основания за незаконосъобразност на акта не се сочат, но предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен да проведе пълен съдебен контрол за законосъобразност. Петитумът на жалбата е непрецизно формулиран, но по тълкувателен път може да бъде изведена волята на жалбоподателката за отмяна на оспорения акт.

         В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.

         Кметът на община Царево се представлява от пълномощници, които оспорват основателността на жалбата, представят административната преписка.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес от оспорването, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Жалбоподателката Г. е собственик на недвижим имот, придобит по реда на § 4, ал.5 от ЗСПЗЗ, съгласно договор за покупко-продажба с община Царево от 05.10.1993 год., в който, имотът е описан като земеделски имот с площ от 500 кв.м., находящ се в зоната за земеделско ползване, в землището на с.Варвара.

         С молба вх. № МЖ-01-2064/05.09.2008 год. до кмета на община Царево, жалбоподателката е поискала да бъде променен статута на земята и да се изготви проект за ПУП в обхвата на имота, с посочен от нея идентификатор на имота 10094.501.223 по кадастралния план. Към молбата е приложена скица на имота, видно от която, целият имот е с площ от 841 кв.м., а като собственици са записани Н.Г. *** правото на собственост. При обсъждане на заседание на ОЕСУТ - Царево, е дадено положително становище по молбата. 

         След преценяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, кметът на община Царево е установил, че жалбоподателката се легитимира като собственик не на целия имот, а на идеална част от него, поради което е направил извод, че е налице съсобственост с друго лице. Констатирал е също така, че от представените документи не може да се направи категоричен извод за идентичност между имота по договора за покупко-продажба и имота по представената скица. При тези фактически доводи е постановил процесното решение, с което е отказал да допусне изработване на проект за ПУП-ПРЗ за процесния имот, като е дал указания да се представят доказателства за идентичност, данни за другия съсобственик и евентуално съгласие от негова страна за изработване на ПУП-ПРЗ за имота.

         Заповедта е законосъобразна, но в тази връзка се налагат известни уточнения. Следва да се отбележи, че указанията на административния орган е следвало да бъдат дадени в хода на административната процедура, именно за изясняване на фактите от значение за случая – арг. чл.35, чл.36 от АПК, като е безспорно, че факти от значение за случая са именно идентичността на имота и данни за друг съсобственик. В този смисъл указанията са правилни, но е следвало да бъдат дадени предварително, а не да служат като последващ мотив за отказ. Независимо от това, отказът е законосъобразен, тъй като видно от доказателствата, а и от обясненията на самата жалбоподателка, нейното право на собственост се ограничава до 500 кв.м. от имота, като разликата до пълния му размер е възможна или поради наличие на друг собственик или поради неправилно нанесени граници, в какъвто смисъл са обясненията на лицето. Едва след изясняването на тези обстоятелства би могло да се процедира по направената молба. В случай, че е налице друг съсобственик, необходимо е да се уредят отношенията между тях, а в случай, че е налице погрешно отразяване на границите на имота, което да води до промяна на неговата квадратура, необходимо е да се проведе друга административна процедура, по реда на ЗКИР и в зависимост от нейния изход, да се разгледа и настоящото искане. След изясняване на тези обстоятелства, няма пречка искането на жалбоподателката да бъде отново депозирано пред кмета на общината за разглеждане.

Като е съобразил, че в случая не са изпълнени всички материални предпоставки на закона за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по отношение на притежавания от жалбоподателката имот, кметът на община Царево е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата, насочена срещу него, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. 

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.Г. *** против Решение № АА-01-126/13.10.2008 год. на кмета на община Царево, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ:………………