Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1714        Година 11.10.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1009 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.П.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** - адв.Ж.А. против заповед № РД-270/19.03.2018г. на кмета на община Карнобат. Със заповедта е разпоредено на жалбоподателя в тридесетдневен срок да премахне установения незаконен строеж, наименуван „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат, както и да почисти терена след премахването на металната гаражна клетка. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като неправилна и  незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована и да му се присъдят направените в хода на производството разноски.

Ответникът – Кмет на Община Карбонат, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените в хода на производството разноски.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

На 13.11.2017г. е съставен констативен акт (л.20-21 от делото) за извършена проверка от работна група от служители на Община Карнобат на строеж, представляващ един брой бетонна гаражна клетка, попадаща в УПИ ХV от кв.14 по плана на гр.Карнобат. При проверката е установено, че гаража е извършен в имот съсобствен между Община Карнобат и живущите в жилищната сграда, като се ползва от К.К.. За строежа няма одобрен проект и разрешение за строеж, като той представлява един брой бетонна гаражна клетка, с размери 3,00/5,00м., разположена в югоизточната част на имота. Прието е, че К. /ползвател/ е разположил гаража, без разработен и одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, с което е нарушил чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че предвид установените нарушения, констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.

Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя.

Констативния акт е връчен по реда на §4 от ЗУТ, след като жалбоподателя не е открит на адреса, за което е съставен констативен протокол от 10.01.2018г. (л.16 от делото).

Срещу констативния акт са постъпили писмени възражения с вх.№ 94-00-7498(2)/15.01.2018г. (л.15 от делото) от К.К. и Р. Вълчева Петрова, в които се сочи, че имота не е общинска собственост и неправилно е актуван. Възраженията са разгледани на 19.01.2018г. от работна група, назначена със заповед № РД-1091/29.12.2017г. на кмета на община Карнобат (л.13 от делото) и са приети за неоснователни, видно от съставения протокол (л.12 от делото).

Със заповед № РД-270/19.03.2018г. на кмета на община Карнобат е разпоредено на жалбоподателя в тридесетдневен срок да премахне установения незаконен строеж, наименуван „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат, както и да почисти терена след премахването на металната гаражна клетка. В мотивите на заповедта е прието, че строежа представлява един брой метална гаражна клетка с размери 3,00/5,00м., разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат, който имот е съсобствен между община Карнобат и живущите в жилищната сграда. Посочено е, че гаражната клетка се ползва от К.К. и е без строителни книжа, в нарушение на действащия ПУП и нормите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, което го квалифицира, като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена по пощата с писмо изх.№ 94-00-7498(3)/20.03.2018г. на 10.04.2018г., видно от оформеното известие за доставяне (л.8-9 от делото).

Заповедта е обжалвана с жалба вх.№ 94-00-7498(4)/17.04.2018г.(л.4-7 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. 

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетелка С. Георгиева, която е съсед на майката на жалбоподателя и живее на адреса от 2006г.. Свидетелката сочи, че познава майката на жалбоподателя – Р., като той живее в гр.Първомай, не го е виждала, само го е чувала по име. Не знае Р. да има гаража, като сочи, че тя е възрастна жена и не кара кола.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице в своето заключение сочи, че процесния гараж е идентифициран по ръчна схема представена от служители на Община Карнобат. Той представлява стоманобетонова, едропанелна гаражна клетка с размери 3,40/5,50м. и е с метална врата, поставен е върху трошенокаменна настилка. Строежът не е предвиден по ПУП-ПРЗ, като в УПИ не е предвидено допълващо застрояване. Жалбоподателят няма отстъпено право на строеж, липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, като строежа не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г.   

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № РД-270/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма.

При издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е констативен акт за извършена проверка на 13.11.2017г. на „един брой бетонна гаражна клетка“, разположен в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат с размери 3,00/5,00м., с ползвател К.К., но обжалваната заповед е издадена за премахване на строеж представляващ „метална гаражна клетка“, с посочените размери. Това несъответствие е съществено, тъй като е безспорно и от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че в имота са разположени множество гаражи, а материала от които е изграден всеки един от тях е от основните му признаци посредством които се индивидуализира. В този смисъл следва да се има в предвид и че вещото лице, при извършения оглед на място е установило, че процесния гараж е с размери различни от посочените, а именно 3,40/5,50м.. В случая не би могло да се приеме, че това разминаване в площта е минимално, тъй като то води до разлика в площта на гаража с 3,70 кв.м., което представлява площ с около 25 % повече от описаната. След като в случая, описаният в заповедта гараж не съответства на този описан в констативния акт и на място, както по материали от които е изграден, така и по размери, същият не е надлежно индивидуализиран и заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че заповедта фактически не би могла да се изпълни, тъй като въз основа на нея следва да се премахне метален гараж с размери 3,00/5,00м., какъвто не съществува на място и не би могла да послужи като правно основание за премахване на съществуващия панелен гараж с размери 3,40/5,00м..

На следващо място, неправилно жалбоподателят е определен като адресат на заповедта, като негов ползвател. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и възложителя на строежа, като не е предвидено участието на ползвателя на строежа. В случая, в обжалваната заповед не се твърди, че жалбоподателят е възложител на строежа, а се сочи че е негов ползвател, поради което неправилно е определен като адресат на заповедта.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателя да е възложител на строежа. Съгласно нормата на чл.161 от ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От представените по делото доказателства не се установява, че именно К.К. е възложител на процесния строеж по смисъла на посочената правна норма, тъй като на него не му е учредено право на строеж и няма право да строи в имота по силата на закон. Строежът е разположен в имот съсобственост между община Карнобат и физически лица живущи в жилищната сграда, като по делото се съдържа нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том ІV, рег.№ 2976, дело № 545/01.07.2010г., с който К.К. и съпругата му са дарили на Р. Петрова притежавания от тях апартамент и таванско помещение в жилищната сграда разположена в имота и идеалните части от него. С оглед така представения нотариален акт, следва да се приеме, че жалбоподателят няма собственост в този имот и няма правото да строи в него, поради което не би могъл да се определи като възложител на строежа.

Неизясненото в административното производство обстоятелство, относно извършителя на строителството, представлява съществено процесуално нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административния орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахването на незаконния строеж. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила води и до противоречие на издадената заповед с чл.225а, ал.6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от извършителите им.

С оглед на изложеното обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените в хода на производството разноски в размер на 10,00 лева, платена държавна такса.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-270/19.03.2018г. на кмета на Община Карнобат.

ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати в полза на К.П.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 10,00 лева (десет лева).  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: