РЕШЕНИЕ

 

№………….                   дата 17 юни 2010 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 31 май 2010  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: С.Х.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1009 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.49, ал.2 от ЗКИР.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-18-51/24.08.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК – София, с която, на основание на чл.49, ал.1 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Резово, община Царево, област Бургас.

         Заповедта се оспорва от М.П. *** и Х.П.К. ***, в частта, в която е отразен притежавания от тях поземлен имот с идентификатор 62459.15.3, с нанесена площ от 2599 кв.м. вместо действителната му площ от 3045 кв.м.  Жалбоподателите твърдят, че границата на имота е неправилно отразена, в резултат на което се засяга площта на техния имот, който съобразно титулът им за собственост е на площ от 3045 кв.м., а в одобрената кадастрална карта е записан с площ от 2599 кв.м. Считат, че е налице драстично нарушаване на закона, водещо до нищожност на акта в оспорената част, поради което се иска обявяване на административния акт за нищожен в частта относно отразяването на собствения им поземлен имот с идентификатор 62459.15.3 с площ от 2599 кв.м. вместо действителната му площ от 3045 кв.м. и връщане на преписката на административния орган със задължение да отрази имота в границите и размерите, съобразно титула за собственост.

         В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично, представляват се и от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените основания, ангажират допълнителни доказателства.

         Ответникът – началник на АГКК – София не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗКИР - Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Община Царево,  Регионална дирекция по горите гр. Бургас, К.В.Л., П.В.Т., не се явяват и не се представляват.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от заинтересовани страни, засегнати от действието на административния акт. Предвид обстоятелството, че заповедта се оспорва само като нищожна, жалбата против нея на това основание може да бъде подадена без ограничение във времето – чл.149, ал.5 от АПК.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото, че жалбоподателите са собственици на недвижим имот, с площ от 3,045 дка, пета категория, находящ се в местността “Силистар”, землище на с.Резово, представляващ парцел № 3 от масив № 15 по плана на земеразделяне землището на с.Резово, придобит чрез дарение от тяхната майка М.С. П. с НА № 186, том І, дело № 390/1999 год. по описа на Службата по вписванията – гр.Царево.

         Имотът на жалбоподателите граничи на изток с крайбрежната плажна ивица, отразена в кадастралната карта като имот с идентификатор 62459.15.15 и записан собственик – РБългария, съобразно АИДС № 456/22.03.1999 год. 

         При одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри с процесната заповед № РД-18-51/24.08.2006 год. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, имотът на жалбоподателите е нанесен с площ от 2599 кв.м.

         Установява се в хода на съдебното производство посредством назначената съдебно-техническа експертиза, че в одобряваната кадастрална карта границата на морския плаж “Силистар” е нанесена съобразно АИДС № 456/22.03.1999 год., като тя не съвпада с границата, нанесена в картата на землището по ЗСПЗЗ. В КК имотът на жалбоподателите е обозначен с идентификатор 62459.15.3 и нанесен с площ от 2599 кв.м., вместо възстановената площ от 3045 кв.м. – заключение на в.л. М.Г.. При изслушване в съдебно заседание посочва, че имотът на жалбоподателите застъпва част от крайбрежната ивица и това е всъщност спорната, отразена в по-малко площ от 446 кв.м., с оглед на което, границата на имота на жалбоподателите е нанесена в КК до точките на това застъпване, вследствие на което  се намалява и площта на имота. По делото беше изслушана и експертиза, изготвена от в.л. геодезист Д.С., която посочва, че при нанасяне върху извадка от цифровия модел на КК, координатите на чупките на граничните точки на имота с идентификатор 62459.15.15 съобразно АИДС № 456/22.03.1999 год., границите на имота съвпадат точно с тези, отразени в кадастралната карта. По отношение на АИДС, вещото лице посочва, че в него са неправилно вписани първите две цифри на Х-координатата, а именно – цифрата 46, която не отговаря на фактическото местоположение на имота. Направено е сравнение с концесионния договор, видно от който (л.130), Х-координатата на концесионната територия на морски плаж “Силистар” започва с цифрата 45, както и е направено сравнение с Х-координатата на имота на жалбоподателите, който също започва с цифрата 45, като вещото лице дава заключение, че именно това е вярната координата, отговаряща на фактическото положение на имота, защото, ако вярната Х-координата би била 46, така както е посочена в АИДС, тогава имотът би бил изместен в отклонение от порядъка на 100 км. в северна посока. В този смисъла експертът посочва, че погрешно посочената в АИДС Х-координата 46 е груба грешка, която вероятно е техническа грешка при изписването или допусната по друг начин.

         При така установените по делото факти, не са налице основания, обосноваващи извод за нищожност на издадената заповед.

         В административното правораздаване, преценката за незаконосъобразност, в смисъл на унищожаемост и преценката за нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на акта, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост, достатъчна, за да обоснове извод за неговата нищожност.

В настоящия случай, сочените основания за нищожност са грубо погазване на правото на собственост на жалбоподателите и драстично нарушаване на закона. Наведените доводи могат да бъдат отнесени преди всичко до евентуална незаконосъобразност на административния акт, схващана като унищожаемост, тъй като по същество касаят твърдяно неправилно нанасяне на границите на собствения и/или на съседен имот, което води до нарушаване целостта на имота на жалбоподателите, което се възприема от тях като грубо погазване на правото им на собственост и драстично нарушение на закона. Тук следва да се уточни, че изхождайки само от преценката за нищожност на акта, съдът не следва да разглежда спора по същество, тъй като съдебният контрол за нищожност на акта изключва преценката за неговата законосъобразност по същество. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи следното във връзка с изслушаните експертизи и поддържаното възражение за погрешно вписване на Х-координатата в АИДС, с което жалбоподателите обвързват доводите си за нищожност на заповедта: констатираните от вещото лице – геодезист несъответствия и неточности при изписване на Х-координатата на имота в АИДС засягат първите две цифри, които носят информация за местоположението на имота, но в много по-голям мащаб. В случая спорът би бил за конкретната граница на имота, поради което от значение са не първите цифри на координатата, а най-много последните три цифри преди точката, които показват конкретното местоположение на имота в стотици, десетки и единични метри, а цифрите след точката – в сантиметри. Първите цифри на Х-координата биха имали значение, ако имаше спор за областта,  землището, за населеното място, в което се намира имотът и именно в този смисъл първите цифри на координатата носят тази по-мащабна информация. Отделно от това, видно е, че административният орган не е взел предвид тази грешка в АИДС и имотът е нанесен именно в землището на с.Резово, т.е. грешната Х-координата не е фактически приложена. Също така, посочването от вещото лице на тази грешка като груба такава не следва да се схваща в контекста на грубо нарушение по смисъла на административнопроизводствените правила, а следва да се разбира в контекста на геодезическото заснемане, при което грешката може да бъде груба, систематична или случайна.    

В конкретния случай, оспорената заповед би била нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по същество), само ако подобен акт е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, т.е. акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Подобна хипотеза в случая не е налице. Актът е издаден при наличието на нормативно регламентираните предпоставки по реда на чл.49, ал.1 от ЗКИР.

Липсват основания за нищожност, свързани с материална или друга  некомпетентност на административния орган – заповедта е издадена от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, който разполага с правомощията за издаване на този вид административен акт.

Липсват основания за нищожност, свързани с формата на акта – волеизявлението е изрично обективирано в нужната писмена форма.

Липсват основания за нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила, като за този порок, в случай, че същия се констатира, необходимо е не просто да е нарушена процедурата, но това нарушение да е достатъчно съществено, за да повлияе върху крайния акт по същество. В случая, процедурата е законосъобразно проведена и данни за нейното нарушаване не са налице.

         Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П. *** и Х.П.К. *** за обявяване на нищожността на Заповед № РД-18-51/24.08.2006 год. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра – София, в ЧАСТТА относно отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Резово, община Царево, местност “Силистар” на поземлен имот с идентификатор 62459.15.3 с площ от 2599 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              СЪДИЯ: