Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                        Дата  25.09.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 септември 2008  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1008 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на съдебен контрол е Решение № 33/16.06.2008 год. на Директор на Районно управление “Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 1721/20.05.2008 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ “СО” – Бургас, с което, на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено събиране на сумата от 3 195,22 лв. от осигурителя “Ерма” ЕООД – Бургас.

         Жалбоподателят счита, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, като излага подробни съображения за това. Счита за неправилно становището на административния орган, че за да възникне право на обезщетение, е било необходимо преди това работникът да има действително отработени дни. Възразява, че в случая това не е било необходимо, тъй като към момента на преназначаването и разрешаване ползването на полагащият се отпуск, майката е била осигурена за всички осигурителни случаи и е имала право да получи полагащото й се обезщетение за времето на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Излагат се и допълнителни аргументи. Иска се отмяна на административния акт и присъждане на разноските. 

         В съдебно заседание чрез своя пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа становището, че за лицето-работник не е възникнало валидно осигурително правоотношение.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Делото е безспорно откъм фактическа страна и страните не спорят относно фактите и обстоятелствата, които най-общо могат да бъдат описани така:

         Лицето Р. А. М. първоначално е била наета като работник по трудов договор от 01.12.2004 год., за неопределен срок, с работодател ЕТ “Стоник – С. С.”. В рамките на това трудово правоотношение е подала молба за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за роденото от нея на 05.07.2005 год. дете Б., който е бил разрешен от работодателя.

         На 01.04.2006 год. е прекратен горния договор и Р. А. М. е сключила нов трудов договор, за неопределен срок, с работодател търговското дружество “Ерма” ЕООД – Бургас, чийто собственик е също С. С. Считано от същата дата е подала молба да продължи ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, която е била удовлетворена от работодателя. Практически, по този трудов договор работникът не е осъществявал трудова дейност, а е продължил ефективното ползване на разрешения отпуск.

         За периода на получаваните обезщетения, считано от сключването на втория трудов договор – 01.04.2006 год. до крайната дата – навършване на 2-годишна възраст на детето – 05.07.2007 год., на майката са били изплатени обезщетения в общ размер от 2 384,54 лв., върху които е начислена лихва в размер на 810,68 лв., с крайна дата – 15.05.2008 год., когато е бил съставен ревизионен акт за начет. Административният орган е приел, че инкасираното от държавното обществено осигуряване и изплатено на Р. М. обезщетение по чл. 52а от КСО е било неправомерно изплатено, защото тя не е работила по новия трудов договор и поради това не са й били начислявани и превеждани осигурителни вноски, в резултат на което работникът не е имала качеството на осигурено лице, респ. не е имала право на обезщетение по чл. 52а КСО.

         Спорът между страните е правен и се свежда до това – дали със сключването на втория трудов договор е възникнало валидно осигурително правоотношение, респ. дали лицето, в чиято полза са изплащани обезщетенията, е придобило качеството на осигурено лице.

         Тезата на административния орган е, че по втория сключен трудов договор, лицето не е придобило качеството на осигурено, предвид обстоятелството, че при този работодател няма реално отработени дни.   

         Тезата на жалбоподателя е, че неговият работник има качеството на осигурено лице, предвид обстоятелството, че към момента на втория трудов договор лицето вече се е намирало в отпуск за отглеждане на малко дете и на това основание следва да се счита, че осигуряването не е било прекъсвано, внасяни са само дължимите здравни вноски, като се позовава и на чл.9, ал.2 от КСО.     

         Съдът не споделя доводите на жалбоподателя.

         В Кодекса за социалното осигуряване не се съдържа легална дефиниция на осигуреното лице, но чл. 4 от КСО е наименован "осигурени лица" (въпреки че в него са изброени различни категории задължително осигурени лица) и в т. 1 на неговата ал. 1 е посочено, че наетите на работа за повече от 5 работни дни работници или служители са задължително осигурени лица. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО обаче трябва да бъде прочетена, включително и в контекста на чл. 10 и чл. 6, ал. 3 от КСО. В резултат на този съвместен прочит следва да се направи изводът, че работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, са задължително осигурени лица, чието осигуряване възниква от деня, в който започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до нейното прекратяване, поради което осигурителните вноски за тях се дължат върху получените или върху начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Следователно, работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й - чл. 10 КСО. С прекратяването на трудовото правоотношение на Р. М. и работодателя ЕТ "Стоник – С. С." е преустановена и трудовата й дейност. Следователно по силата на посоченото правило е прекратено и осигуряването по това правоотношение, независимо че при това прекратяване Р. М. е била вече в отпуск за отглеждане на малко дете. По новия трудов договор тя не е започнала да упражнява трудова дейност, не е постъпила на работа, респ. не е получавала трудово възнаграждение, върху което да са били начислявани и внесени осигурителни вноски, поради което не е възникнало ново осигуряване - аргумент от чл. 10 от КСО. Този извод не се влияе и не се променя от факта, че ползването на този отпуск се зачита за осигурителен стаж, в каквато насока са част от доводите на жалбоподателя, нито е от значение факта, че собственик и на едноличния търговец и на търговското дружество е едно и също лице, не се влияе и от това, че в един и същи ден е прекратен единия и е сключен другия договор. Сам по себе си ползването на този отпуск не представлява правопораждащ осигуряването, респ. правото на обезщетение, факт. По своята същност възникналото обществено осигуряване е породено от юридическия факт "започване на трудова дейност" - чл. 10, ал. 1 от КСО и съществува до настъпването на правопрекратяващия юридически факт "прекратяване на трудовата дейност".

         Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал., предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЕРМА” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Патриарх Евтимий” № 79, партер, против Решение № 33/16.06.2008 год. на Директор на Районно управление “Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1721/20.05.2008 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ “СО” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ:………………