Р Е Ш Е Н И Е

 

……                                  Дата  20.11.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                       Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1005 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-14-239/09.04.2008 год., издадена от Заместник-началник на ДНСК – София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ стоманобетонова ограда, облицована с каменна зидария, изпълнен между южния плаж и урбанизираната територия на гр.Несебър. 

Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден от некомпетентен орган, постановен при нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят “Сироко” ЕООД – концесионер на морски плаж “Несебър-юг”, възразява, че процесният обект е изграден в съответствие и в изпълнение на работна програма, одобрена от МРРБ, също така не са налице твърдяните нарушения на ЗУЧК, които счита, че в настоящия случай са неприложими. Като нарушения на административната процедура се сочи нередовното връчване на констативния акт, както и непосочване на неговия адресат. По същество се иска отмяна на заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж.

         В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

         Заинтересованата страна се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Установи се по делото, че жалбоподателят е определен за концесионер на част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж “Несебър-юг”, община Несебър, с Решение № 422/25.06.1999 год. на Министерския съвет.

         Видно от представената по делото Работна програма за  2005 год. на “Сироко” ЕООД, утвърдена от Министър на регионалното развитие и благоустройството, в нейната Част ІІІ – Инвестиционна програма, предвидени са множество инвестиции, една от които е изграждане на подпорна стена между концесионната територия и общинската алея.

         На 29.02.2008 год., при извършена проверка от инспектори при РДНСК - Бургас, бил съставен констативен акт за установен строеж, описан като стоманобетонова ограда с различна височина от 0,60 м. до 3 м., изпълнена на края на морския плаж до урбанизираната територия на гр.Несебър, като на места изпълнява функцията на подпорна стена, дебелината е около 0,30 м., а дължината – около 200 м. Актът е бил връчен по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ.

         Позовавайки се на този констативен акт, административният орган е констатирал, че строежът попада в забраната по чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУЧК, същият е изграден без изискващите се строителни книжа, поради което и в изпълнение разпоредбите на ЗУЧК и чл.225, ал.1 от ЗУТ, издал процесната заповед за премахване на незаконния строеж. В констативния акт и в заповедта е посочен неизвестен извършител, но по делото не се спори и е видно от доказателствата, че обектът е изграден от жалбоподателя-концесионер.

         Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, след направения оглед  на място, описва процесния обект като масивна ограда, с дължина около 200 м., разделяща плажната ивица с урегулираните поземлени имоти. Изпълнена е от стоманобетон с дебелина 20 см., облицована от страната към плажа с обли камъни. Половината от оградата е с височина около 50 см., а останалата част – около 1,20 м. 

         Така изложените фактически обстоятелства мотивират извод за неоснователност на жалбата.

         Със Закона за устройство на черноморското крайбрежие е създадена охранителна зона “А” с режим на особена териториалноустройствена защита. Съгласно чл.10 от закона, зона "А" обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове. Съгласно нормата на чл.10, ал.2, т.2 от с.з. в зона “А” се забраняват строителството на плътни огради.

         Установи се по делото, че се касае за масивна ограда, чиято конструкция е изпълнена от стоманобетон и е изградена на крайбрежната плажна ивица. Изхождайки от тези обективни характеристики, както и от предназначението на обекта – ограда, съдът квалифицира изграденото като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Наличието на строеж изисква съответните строителни книжа, включително разрешение за строеж, за да бъде изграденият обект законен. Жалбоподателят нито твърди за наличието на подобни документи, нито представя такива.

         Тезата на концесионера е, че изградената ограда представлява част от инвестиционната програма на дружеството, съгласно сключения концесионен договор. Това безспорно е така и съдът възприема изграденото като реализиране на част от инвестиционните намерения на дружеството, но това не означава, че обектите по инвестиционната програма не следва да се подчиняват на разрешителния режим за строеж по правилата на ЗУТ. В този смисъл, инвестиционната програма не би могла да замести изискващите се строителни книжа и тя би могла да бъде само основание и предпоставка за провеждане на необходимото административно производство по издаване на строителните книжа, при наличието на материалните основания за това.

Съгласно нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Като е констатирал горните обстоятелства в мотивната част на заповедта, административният орган правилно ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма. Позовал се е и на процедурата по § 5 от специалния закон – ЗУЧК, изискваща незаконно изградените обекти на морските плажове да бъдат премахнати от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизане на закона в сила, считано от 01.01.2008 год., като след изтичането на този срок, обектите се премахват от органите на ДНСК, по реда на ЗУТ.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена от лице, което не е материално компетентно – административният акт е издаден по реда на делегиране на правомощия съгласно представената Заповед № РД-13-070/06.03.2007 год. на Началник ДНСК-София.

Неясни остават и възраженията относно приложението на ЗУЧК – административният орган се е позовал на приложимата в случая норма на чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от с.з. и в този смисъл неясно остава позоваването на жалбоподателя на чл.10, ал.4, т.3 от закона – изграденото не представлява техническа инфраструктура, предназначена за обслужване на преместваемите обекти, в каквато насока са доводите на дружеството.

Не се констатират и нарушения на административнопроизводствената процедура от степен на същественост, достатъчна за да обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт, влияещи по същество. Неоснователни са възраженията за допуснато нарушение във връзка с непосочване адресат на акта – същият може да е неизвестен, но това не означава, че не може да бъде издадена заповед, не означава, че липсва субект.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

На основание изложените по-горе съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, с характеристиките на незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Сироко” ЕООД, съд. рег. по ф.д. № 702/1999 год. на Софийски окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Драгоман, ул.”Георги Димитров” № 3, против Заповед № РД-14-239/09.04.2008 год. на Заместник-началник на ДНСК – София, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ:……………...