Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:1611                28.09.2018г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                   VІІ-ми състав

На осемнадесети септември                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1004 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Х.С.Х., ЕГН-**********,***, против заповед № 152/06.03.2018г. на кмета на Община Приморско, за премахване на незаконен строеж: „Допълващо застрояване – лятна кухня“, с приблизителни размери 6,00м./6,30м., изграден в северозападната част на УПИ VІІІ, кв.19, по плана на гр.Приморско, с идентификатор  58356.506.196 по кадастралната карта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, като се иска нейната отмяна. Заявява се, че при извършването на проверката и издаването на акта не са били уведомени всички собственици на имота, което жалбоподателката счита за задължително. Намира за неясно как органите са преценили, че именно единият собственик е извършил нарушението, а не съвместно или самостоятелно другия собственик, който е нейната майка. Освен това счита, че процесният обект не е строеж по смисъла на ЗУТ, като той е поставен през 2000г., което не е било проверено от органите. Заявява, че обектът не е извършен от нея, независимо, че и тя го ползва, а не само нейната майка.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от редовно упълномощения адвокат А.П., която поддържа жалбата. По нейно искане съдът извърши съдебно-техническа експертиза.

Ответната страна – кмет на Община Приморско, в съпроводителното писмо с което жалбата е изпратена на съда иска потвърждаване на оспорената заповед. Заявява, че като съсобственик в поземления имот жалбоподателката е инициирала процедура по изменение на ПУП/ПРЗ с цел предвиждане на едноетажно допълващо застрояване на имотната граница и са били представени декларации от съсобствениците с които те дават съгласието си на жалбоподателката за това допълващо застрояване. От горното се прави извод, че за построяването на допълващото застрояване не е внесен инвестиционен проект и няма издадено разрешение за строеж, защото това би било допустимо след влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП/ПРЗ. Заповедта за изменение на плана и предвиждането на едноетажно допълващо застрояване е издадена през 2017г. по подадено заявление от Х. през същата година. По тази причина процедурата по премахване на незаконния строеж е проведена срещу извършителя му, а не срещу собственика на имота. Оспорва се и твърдението на жалбоподателката, че постройката е било изградена преди 2000г., тъй като кадастралната карта на гр.Приморско е одобрена през 2008г. и в нея същата не е заснета, т.е. не е била построена до 2008г. За поземления имот е издадена виза за проектиране през 2017г. по искане на Х., която важи за изготвяне на проект за допълващо застрояване в северозападната част на имота.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно производство е започнало във връзка подадена жалба на 17.10.2017г. (л.42), с която лицето К. С. В. е уведомила кмета на Община Приморско за извършено незаконно строителство на масивна сграда от Х.Х. в УПИ VІІІ, кв.19, по плана на гр.Приморско. По повод тази жалба, на 26.10.2017г. Х. била уведомена в 7-дн. срок да се яви в сградата на общината за изразяване на становище.

Жалбоподателката подала на 30.10.2017г. заявление до главния архитект на общината в отговор на горната жалбата, към което приложила нотариален акт № 54, т.ІІІ, рег.№ 3167, д.№ 392/2015г., с който е закупила от съсобственика си П.Д.К. 590/640 кв.м. ид.части от УПИ VІІІ, кв.19, по плана на гр.Приморско, целия с площ от 640кв.м.; нотариален акт № 53, т.ІІІ, рег.№ 3164, д.№ 391/2015г., с който П.Д.К., като нейна майка, й е дарила 2,50/640кв.м./ид.части от същия имот; нотариален акт № 13, т.VІІ, рег.№ 4536, д.№ 1119/2003г., с който П.Д.К. била призната за собственик на първи жилищен етаж от двуетажна сграда в УПИ VІІІ-284, кв.19, заедно с 3/4  ид.части от дворното място; договор за продажба на имот частна общинска собственост, с който П.Д.К. и лицето М.Я.Я.са закупили от общината 110/620 кв.м. ид.части от УПИ VІІІ, кв.19; комбинирана скица за пълната идентичност между УПИ VІІІ, кв.19 и имот с идентификатор  58356.506.196 по кадастралната карта; скица на последния. Представени са декларация и пълномощни с нотариални заверки на подписите на П.Д.К. и М.Я.Я.от 04.08.2008г. (в декларацията е допусната грешка за номера и датата на пълномощното, като са посочени такива на личната карта от 2000г.), с които те са оправомощили и са дали съгласие на жалбоподателката Х. да построи лятна кухня в собствения им УПИ VІІІ-284, кв.19. Представено е и удостоверение за наследници на М.Я.Я., починала на 28.02.2014г., като неин единствен наследник е сестра й П.Д.К..

На 12.01.2018г. било връчено ново писмо до Х. с искане на 15.01.2018г. да осигури достъп и присъствие в УПИ VІІІ, кв.19, на служители на общината за извършване на проверка на обстоятелствата по жалбата на К. С. В..

Проверката на място била извършена на 15.01.2018г. от служители в администрацията на Община Приморско: М. П., специалист контрол-строителство, Ж. Т., мл.експерт контрол-строителство и С. Д., старши юрисконсулт, на обект, представляващ: „Допълващо застрояване – лятна кухня“, с приблизителни размери 6,00м./6,30м., находящ се в северозападната част на УПИ VІІІ, кв.19, по плана на гр.Приморско, с идентификатор  58356.506.196 по кадастралната карта, който бил в завършен вид. За проверката  бил съставен констативен акт №1 (л.11), в който е посочено, че поземленият имот УПИ VІІІ, кв.19 е собственост на Х.Х. и П. К., съгласно описаните по-горе нотариални актове и договор. Проверката била извършена в присъствието на Х.. Последната била извършител на строителството и строител на обекта, предвид представената декларация за съгласие от П.К.. Нямало строителен надзор и представени строителни книжа и документи. Изпълнението на строежа, така както е описан по-горе, било без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти, съгласно чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Строежът бил V-та категория, съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Като установени нарушения в констативния акт е посочено, че строежът е изграден без издадено разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, без одобрени инвестиционни проекти съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, като тези две правни норми са посочени и като нарушени. Предвид установеното е посочено, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – за премахване. Констативният акт бил връчен на Х. на 30.01.2018г.

Междувременно на 18.01.2018г. Х.Х. подала жалба до кмета на общината за друг незаконен строеж в УПИ VІІІ, кв.19, представляващ дървено бунгало в дъното на парцела и дървен материал на границата със съседите, с извършител К.С. В.. За тази жалба К.В. била уведомена от общинската администрация на 26.01.2018г., като на 31.01.2018г. същата подала молба до кмета на общината, за да й бъде отреден едномесечен срок за премахването на незаконно поставеното бунгало.

На 15.02.2018г. бил съставен акт за постъпили възражения, при което било констатирано, че в законоустановения срок от съобщаването на констативния акт не са постъпили възражения срещу него.

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 152/06.03.2018г. на кмета на Община Приморско, която била връчена на жалбоподателката по пощата с известие за доставяне на 09.03.2018г.  Жалбата срещу нея е подадена на 23.03.2018г., т.е. в предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея заключение на вещото лице С.И. се възприема от съда като обективно и безпристрастно. В.л.И. е направил оглед на място, при който е установил, че процесният застроен обем в северозападната част на УПИ VІІІ, кв.19, на границата със съседните имоти, представлява едноетажна постройка, представляваща дървена конструкция с ограждащи тухлени зидове. Тя е долепена от две страни – запад и север, до зидове на сгради, допълващи постройки в съседните имоти, от изток и юг е от новоизградени зидове – 12 см. От тези две страни постройката има прозорци, алуминиева дограма и метална входна врата. Размерите й са: 5,87м. х 6,35м., с едноскатен дървен покрив, покрит с ондулин с Н1=2,70м. и Н2=2,20м. Подът е с теракот, таванът представлява окачена конструкция от гипскартон, а стените са боядисани с латекс. Има обособено помещение за WC с баня, с фаянс/теракот и санитарен фаянс. Конструкцията е изградена върху бетонова настилка, в която за замонолитени метални планки с анкерни болтове, върху които са насадени дървени колони. Върху колоните лягат дървени греди, а върху тях ребра и обшивка от дъски, като се завършва с хидроизолационно покритие. От изток и юг конструкцията е вградена в новоизградените тухлени стени, зидове 12 см. Има електричество и вода. Начинът по който е изработена процесната постройка не позволява технологично тя да бъде демонтирана и преместена на друго място, без да бъде нарушена целостта й. Със заповед № 603/21.06.2107г. на кмета на общината е одобрено изменение на ПУ-ПЗ за УПИ VІІІ и съседните му, с цел предвиждане на едноетажно допълващо застрояване на общата им имотна граница. За имота е издадена на Х.Х. виза за проектиране на 17.07.2017г. за допълващо застрояване в северозападната част на имота. Вещото лице е дало заключение, че процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ЗУТ. За нея не са открити инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, няма и одобрени книжа за поставянето й. Постройката отговаря на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, съгласно изменението му с цитираната заповед № 603/21.06.2107г.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения:

Заповед № 152/06.03.2018г. е издадена от компетентен орган – кмета на Община Приморско, в съответствие с нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях. В процесната заповед и констативния акт е посочено изрично, а и от описанието на строежа следва, че той се квалифицира като V-та категория, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137 ал.1 т.5, б.“в“, вр. чл.54, ал.1 и 4 и чл.147  от ЗУТ. При това положение законосъобразно процесната заповед е издадена от кмета на общината.

При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в Община Приморско които са овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателката надлежно, като последната не се е възползвала от правото си да възрази срещу него.

Неоснователно е възражението на Х., че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието премахване е разпоредено, няма характеристиките на строеж. Обектът е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, защото представлява постройка, за която вещото лице е установило, че не може да бъде отделена от земята без разрушаването й.

Безспорно установено е по делото, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, че за процесната постройка липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези фактически основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ, на който се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че обектът е реализиран без строителни книжа и без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. По тази причина следва да се приеме, че като е разпоредил премахването на строежа, кметът на Община Приморско е приложил правилно материалния закон, като в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Съдът намира, че процесният строеж не може да се третира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Жалбоподателката твърди в жалбата си, че постройката е изградена преди 2000г., макар да не ангажира доказателства в тази насока. Дори и да се приеме, че нейното твърдение отговаря на обективната истина въпреки недоказването му, при това положение следва да се прецени приложима ли е разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Условията разписани в тази разпоредба и касаещи търпимостта на строежа са: същият да е допустим по нормите и строителните правила действали към момента на строителството, респ. към момента на констатиране на незаконното строителство и строежът да е бил деклариран от собственика до 31.12.1998г. пред съответните компетентни одобряващи органи. Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно. По делото не се установи наличието на нито една от предпоставките и жалбоподателката не ангажира доказателства за наличието на такива положителни факти, а и вещото лице не установи съществуването им. От друга страна разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ изисква търпимият строеж да е изграден до 31.03.2001г., но отново същият да е бил допустим по правилата които са действали към момента на изграждането му или съобразно към момента на констатирането му, правила. Както се посочи по-горе допълващо застрояване за имота е предвидено по ПУП на Община Приморско едва с изменението на плана от 2017г., т.е. към момента на процесния незаконен строеж, той е вече допустим по действащия ПУП, но липсват доказателства да е изграден преди 31.03.2001г., т.е. не е налице първата предпоставка. Друг е въпросът доколко изменението на ПУП от 2017г. е допустимо при действието на нормата на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ, забраняваща влезли в сила подробни устройствени планове да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

Като неоснователно съдът преценява възражението на жалбоподателката, че адресат на заповедта следва да бъде и другият съсобственик на поземления имот – нейната майка. В чл.225а, ал.5 от ЗУТ са посочени лицата отговорни за премахването на незаконен строеж, като съгласно ал.6 от същия член тяхната отговорност е солидарна. Измежду тези лица са както извършителя на строежа, така и възложителя. Възложителите са определени в чл.161, ал.1 от ЗУТ – собственикът, лицето на което е учредено право на строеж, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закона. Въпросът кой е надлежния адресат на заповедите за премахване на незаконен строеж е уреден и в §3 ал.1 ДР на Наредба №13/2001г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. От анализа на горните разпоредби следва извода, че нареждането за премахване на незаконния строеж винаги е относимо към собственика, тъй като той е носител на права и задължения, а жалбоподателката безспорно е собственик, като самата тя не отрича, че ползва процесната постройка. Освен това правилно е становището на административния орган, че като съсобственик в поземления имот жалбоподателката е инициирала процедура по изменение на ПУП/ПРЗ с цел предвиждане на едноетажно допълващо застрояване на имотната граница и са били представени декларации от съсобствениците с които те дават съгласието си именно жалбоподателката да извърши това допълващо застрояване. С това тя е манифестирала пред общинската администрация намерението си да свои допълващото застрояване и законосъобразно констатацията за неговата незаконност е насочена срещу нея.

Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.

В този ред на правните съждения се налага извода, че обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, следва да се приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата на Х.Х. против нея да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Х., ЕГН-**********,***, против заповед № 152/06.03.2018г. на кмета на Община Приморско, за премахване на незаконен строеж: „Допълващо застрояване – лятна кухня“, с приблизителни размери 6,00м./6,30м., изграден в северозападната част на УПИ VІІІ, кв.19, по плана на гр.Приморско, с идентификатор  58356.506.196 по кадастралната карта.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: