О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 744

 

гр.Бургас 03.05.2017г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, ІІІ състав, в закрито заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                          СЪДИЯ:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                         

като разгледа адм.д. №1004 по описа на АС-Бургас за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Производството по делото е образувано по жалба на М.Д.Д. с ЕГН ********* с адрес ***, против писмо на Председателя на Районен съд Бургас, изх. № 2428/06.03.2017г., с което същият е бил уведомен, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата.

Първоначално по жалбата е образувано адм.д.№ 3591/2017г по описа на Върховен Административен съд, което с определение № 4719/ 18.04.2017г е прекратено като местно неподсъдно на този съд на основание чл.135, ал.1 и ал.2 АПК и изпратено на Административен съд Бургас по подсъдност. В мотивите не е изложено становище относно това защо оспореното писмо на председателя на Районен съд Бургас е прието за административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а единствено е посочено, че същото е извън изброените в чл.132, ал.2 АПК. Коментирано е единствено обстоятелството, че възстановяването на изгубено дело или документ по дело се извършва въз основа на заповед, издадена от административния ръководител на съда. Прието е въз основа на външния белег – наименованието на акта „заповед“, че същият, както и отказът такава да бъде издаден представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а образуваното дело е административно и доколкото администрацията на Районен съд няма териториална структура в гр. София е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас.

Административен съд Бургас намира, че на първо място, че делото не е административно по смисъла на чл.132, ал.1 АПК и на следващо място това, че като такова без белезите на административно, същото е следвало да бъде прекратено от съда пред който е образувано на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК по следните аргументи:

         Предмет на жалбата е практически, макар и необективиран в надлежен „акт“ на компетентен орган на администрацията на БОС по смисъла на чл.90, ал.1, вр. ал.4, вр. ал.5 от Правилника за администрацията в съдилищата отказ да бъде проведено производство по възстановяване на сочени за изгубени или унищожени книжа (2бр. пълномощни), претендирани като приложени по гр.д. №4196/2011г. по описа на районен съд Бургас.

Производството по възстановяване на изгубени или унищожени дела, респ книжа е уредено в споменатия по-горе Правилник за администрацията в съдилищата и касае вид дейност на същата тази администрация (Правилника). Доказателство за това е обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от Правилника, за възстановяване на дело, респ книжа по дело „…се съставя акт от съдебния администратор или административния секретар“. В същият смисъл е употребен и терминът „акт“ в разпоредбата на чл.90, ал.4 от Правилника. Съгласно  ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2/2014, постановено на 19 май 2015 год. от Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд

„Съгласно чл.117 ал.1 от Конституцията на Република България съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Предназначението на съдебната администрация е да подпомага съдебната власт именно в тази дейност.

Специфичните белези на основната, изпълнявана от администрацията дейност, определена от законодателя като подпомагаща, не дават възможност тя да бъде квалифицирана като изпълнителна /административна/ дейност, а като техническа /състои се в издаване на документи и удостоверения, заверка на книжа, извършване на текущи действия, вписване в регистри, снабдяване с преписи, архивиране, даване на информация и др./ и материална /подпомага по необходимост нормалното и редовно функциониране на всички служби и звена/.

Сама по себе си администрацията на органите на съдебната власт не осъществява властнически правомощия, няма решаващи и управленски функции. Тя не осъществява нито една от функциите на държавно управление като особена държавна дейност по осъществяване на изпълнителна власт – ръководство, организация и контрол, за които държавата носи отговорност за причинени вреди по реда на чл.1 ЗОДОВ. Организационната, възпитателната и материално-техническата дейност на администрацията са извън приложното поле на чл.1 ЗОДОВ.

Съдебните служители не са част от държавната администрация, не осъществяват административно обслужване и не извършват административни услуги по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Те не са служители на административен орган по смисъла на §1, т.1 ДР на АПК. Изрично предвиденият за тях отделен, съобразен със спецификата на дейността им статут, уреден в отличие от служителите в държавната администрация, е допълнителен довод в подкрепа на тезата, че изпълняваната от тях дейност не е административна.“

Поради изложеното, бидейки еманация на една административна дейност или на отказ да бъде осъществена такава, писмо на Председателя на Районен съд Бургас, изх. № 2428/06.03.2017г. не представлява административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а образуваното дело не е „административно“ по смисъла на чл.132, ал.1 АПК. То не подлежи на обжалване пред административните съдилища, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че в Правилника изобщо не е предвидена възможност да се оспори отказ да бъде издаден акт за установяване изгубването или унищожаването на дело или книжа от дело, респ. отказ да бъде проведено производство по възстановяването им. По тази причина, при наличие на претенции за причинени имуществени и неимуществени вреди от процесния отказ, респ. бездействие на администрацията на Бургаски окръжен съд или на Районен съд Бургас, според цитираното по-горе тълкувателно постановление №2/2014 на гражданска колегия на ВКС и на първо и второ отделение на ВАС „ … отговорността за причинените вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт следва да се реализира по общите правила на ЗЗД. Неизпълнението на служебните задължения на съдебния служител, изразяващо се в негови незаконосъобразни действия и бездействия, ангажира гаранционната отговорност на възложителя на работата при и по повод, на която е станало увреждането.“ Става ясно, че претенциите на жалбоподателя относно неприсъдения адвокатски хонорар следва да се преценят по същество в самостоятелно исково производство, без да се атакува постановения изричен, респ. мълчалив отказ.

В тази връзка, в дискрецията на състава на ВАС е било или да прекрати делото, като остави жалбата без разглеждане, или в случай, че прецени, че същата има характера на искова молба по смисъла на т.2 от цитираното по-горе тълкувателно постановление, да прекрати производството по делото и го изпрати на компетентния граждански съд. В нито една от двете хипотези обаче компетентен да разгледа делото е Административен съд Бургас.

При изчерпана процесуалната възможност за изпращане на жалбата по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния съд между Административен съд Бургас и Върховния Административен съд, респ. компетентния граждански съд.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал.6 във връзка с ал.3 и ал.4 от АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1004/2017г по описа на Административен съд Бургас.

 

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Бургас и Върховния Административен съд, респ компетентния граждански съд по жалбата на М.Д.Д. с ЕГН ********* с адрес ***, против писмо на Председателя на Районен съд Бургас, изх. № 2428/06.03.2017г., с което същият е бил уведомен, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата.

 

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: