Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1203                      от 19.06.2018 г.         град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1003 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „ВИЖЪН ТРАНС“ ООД с ЕИК 175204726, представлявано от управителя Ж.Д.Д. с адрес за съобщения гр. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000212/13.04.2018 год., издадена от А.Г.А. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо Ж.Д.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на 2 бр. рег. табели с рег. № СВ *** АХ и СРМПС № 8005187562. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. В.В. ***, поддържа заявените в жалбата твърдения, не ангажира допълнителни доказателства, като формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по представен на основание чл. 80 от ГПК списък.

Ответникът по оспорване - А.Г.А. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър редовно призован се явява лично, като заявява твърдение за неоснователност на подадената жалба и формулира искане за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че дружеството „ВИЖЪН ТРАНС“ ООД се явява надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, доколкото от доказателството по делото безспорно се установява, че товарния автомобил, чиято регистрация временно се прекратява е собственост на това дружество, поради което постановената заповед безспорно засяга правата, както и поражда задължения за дружеството, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Сезиращата съда жалба е изготвена в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 13.04.2018 год. около 14.45 часа в с. Тънково по ул. „Атанас Манчев“ в посока от път, клас 3 № 9061 към ул. „Н. Лъсков“, товарен автомобил „МАН 41.464 ВФ“ с рег. № СВ *** АХ, собственост на „ВИЖЪН ТРАНС“ ООД, с представител Ж.Д.Д. се управлява от В.П.К. ЕГН **********, като при проверката е установено, че СУ на МПС на водача е отнето на 08.04.2018 год. с АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Във връзка с така посочената фактическа обстановка, А.Г.А. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър е постановил оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000212/13.04.2018 год., издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП против Ж.Д.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на 2 бр. рег. табели с рег. № СВ *** АХ и СРМПС № 8005187562.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, като издадена при липса на материална компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Заявено е, че заповедта е издадена от лице, което не разполага с предвидената от закона компетентност, а също така, че длъжностното лице не е мотивирало решението си да наложи ПАМ. Твърди се също, че не е посочено основанието, въз основа на което се прилага ПАМ, а по същество не са налице основанията за налагане на такава мярка. В заключение е заявено, че мярката е приложена спрямо лице, което не е собственик на автомобила.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушаване на административно производствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в относимата редакция, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заявените в жалбата твърдения, относно компетентността на органа, който е постановил оспорения акт са неоснователни, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик е фактът на предоставяне управлението на МПС на водач, за който са налице посочените обстоятелства, в конкретния случай - лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, принудителната административна мярка е приложена по отношение на лице, което не е собственик на управляваното МПС. От представените доказателства, както от процесуалния представител на дружеството жалбоподател, така и от ответния административен орган, безспорно се установява, че товарен автомобил „МАН 41.464 ВФ“ с рег. № СВ *** АХ е собственост на „ВИЖЪН ТРАНС“ ООД, с представител Ж.Д.Д.. От друга страна, с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка против физическото лице Ж.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***. По същество, ПАМ е приложена против лице, което не притежава качеството на собственик по смисъла на цитираната по-горе норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Прилагането на ПАМ против ненадлежен субект съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива и обосновава незаконосъобразност на оспорения акт на собствено основание, без необходимост от разглеждане на спора по същество.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.

По делото, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на дружеството жалбоподател следва да се присъди сумата от 50 лева държавна такса.

Мотивиран от това, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000212/13.04.2018 год., издадена от А.Г.А. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на „ВИЖЪН ТРАНС“ ООД с ЕИК 175204726, представлявано от управителя Ж.Д.Д. с адрес за съобщения гр. *** сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: