Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1274                                27.06.2018г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                          VІІ-ми състав

на дванадесети юни                                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

    Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1002 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н.С.З.,***, против заповед № 4064з-453/27.03.2018г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“-Аерогари (РДГПА), с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че цялата проверка е извършена в нарушение на  Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкцията). Сочи се, че при налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил цялостното поведение на З. като служител. Иска се от съда да отмени оспорената заповед поради това, че е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С.И. ***, който поддържа жалбата на основания, посочени в нея и претендира разноски по представен списък. Представя писмена защита.

Ответникът – началник на РДГПА, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, подадено чрез пълномощника юрисконсулт Георги М., в което оспорва жалбата и прави искане за присъждане на разноски.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С жалба вх.№ 251000-26959/22.11.2017г. (л.87) Ж. Ц. М. от гр.Бургас сезирала директора на ОДМВР-Бургас с искане за разглеждане на поведението на Н.С.З., като е описала обстоятелства, за които счита, че същият не се е държал адекватно като полицейски служител. М. сочи, че З. е присъствал на нанасяне на побой на нея и на друго лице, но не е взел мерки да прекрати деянието, извършено от съпругът й А. М., с който са в развод. Първоначално жалбата е изпратена с писмо УРИ 251р-36552/27.11.2017г. (л.93), подписано от началник сектор „КАПО“ при ОДМВР Бургас до началника на ГПУ-Летище Бургас. Жалбата е препратена служебно с писмо УРИ 4068р-18934/29.11.2017г. (л.86) до Началника на РДГПА като е регистрирана с вх. №812102-2875/ 30.11.2017г. в деловодството на РДГП (л.87).

Със заповед №4064р-1030/30.11.2017г. (л.84) директорът на РДГПА е разпоредил извършването на проверка по жалбата на М., която е възприета като сигнал. Целта на проверката е изясняване на предварителни данни по сигнала, като е определен персоналния състав на тричленна комисия и срок за извършване. З. е запознат със заповедта на 04.12.2017г. (л.85). В хода на проверката е изпратено писмо до началника на „Районен център 112 – Бургас“ (л.110), като от отговора се установява, че на 19.11.2017г. в 19,02ч. е регистрирано повикване от телефонен номер 0889492236 от лице, което не се е представило.

От обяснението на Ж. Ц. М. (л.97), дадени на 07.12.2017г. се установява, че около 19,00 часа на 19.11.2017г. същата е претърпяла побой от съпруга си А. М., с който са в процес на развод, и който е бил придружаван от З.. А М. е нанесъл побой и на неин гост. В обяснението се проследяват хронологично действията на М., а също и на З.. М. сочи, че е помолила З. да повика полиция и "Бърза помощ", като последният се е обадил само на "112", но не и на полицията. При посещението на медицинският екип нейният гост си е тръгнал. Тя и съпругът й са останали в апартамента, а З. се е прибрал в неговия апартамент, разположен отсреща на същия етаж. Впоследствие, на 13.12.2017г.  М. е допълнила обясненията си (л.99), като е посочила, че името на нейният гост е Д. П.. На л.96 от делото е представена Докладна записка относно обясненията, които Ж. Ц. М. е предоставила пред комисията след призоваването й на 07.12.2017г.

От обяснението на А. Д. М. от 08.12.2017 г. (л.106), се установява, че същият е поканил З. да се почерпят, като са се срещнали пред входа (вероятно на блока), качили са се до семейното жилище около 19,00 ч.; съпругата му отворила. При влизането в апартамента М. заварил непознат мъж, попитал го какво прави при семейството му и след като не получил отговор, го помолил да напусне жилището. Непознатият изведнъж се почувствал зле, поради което се наложило З. да звъни на 112 и да повика спешна помощ. Към 19,10ч. е пристигнал медицински екип, който придружил лицето до линейката. В обяснението се сочи, че З. е кум на М., като нито един от тях двамата не е предприел никакви физически действия спрямо съпругата му и непознатия мъж. Сочи, че след извеждането на непознатия З. се е прибрал в неговото жилище, което се намира на същия етаж, а М. и съпругата му са останали в апартамента. Тези обяснения са представени на председателя на комисията за проверка с докладна записка вх.№5353р.20055/11.12.2017г. М. е представил допълнително обяснение на 14.12.2017г. (л.107), в което твърди, че на 19.11.2017г. е съжителствал със съпругата си и не е бил във фактическа раздяла с нея. На 19.11.2017г. съпругата му е отворила входната врата и се е държала мило и любезно в присъствието на З.. Твърди, че не е употребил физическа сила спрямо нея при влизането, напротив, тя любезно ги е поканила да влязат. М. влязъл в хола, видял непознато за него лице и го помолил да напусне. Твърди, че на лицето му е прилошало в коридора, докато си е обувало обувките, при което З. бил близо до А. М. и се обадил на 112 и повикал линейка. Сочи, че не е упражнил физическо насилие спрямо непознатия и спрямо съпругата си. При влизането в апартамента Н. и Ж. са се поздравили, след което А. М. не е чул размяна на реплики между тях.

На 08.12.2017г. З. представя обяснение (л.108) относно развилите се събития на 19.11.2017г. – получил покана от А. М. за почерпка в семейното му жилище, тъй като същият се бил върнал от корабоплаване, която покана З. приел; срещнали се пред входа на блока и заедно се качили до апартамента на А. М.. Твърди, че А. е позвънил, а Ж. е отворила вратата; влезли са в апартамента, където са заварили непознат мъж. Антон попитал непознатия какво прави в жилището, но не получил отговор, поради което го помолил да напусне. З. пояснява, че именно в този момент на непознатия му е прилошало, поради което е позвънил от личния си телефонен номер на спешен номер 112; обяснил е в какво състояние е непознатия (имената му научил от Ж.) и след около 10 минути е слязъл пред блока за да отвори вратата на медицинското лице. За времето на изпушване на една цигара и около 2 минути след това медицинската сестра е слязла заедно с господина, който отказал нейната покана да си направи изследвания и тръгнал в неизвестна посока. З. след това се прибрал в неговото семейно жилище, което се намирало на същия етаж. Направил е категорично заявление, че не е присъствал на физическо насилие, извършено от А. М. срещу съпругата му и непознатия мъж. В допълнително обяснение (л.109), дадено на 13.12.2017 г., З. сочи, че на 19.11.2017г., след като са се качили на етажа, той е стоял пред входната врата, а на звънеца е позвънено от М. Ж. М отворила вратата и любезно ги поканила да влязат, като разположената отсреща всекидневна е била със затворена врата. З. посочва още, че когато двамата са влезли във всекидневната, обстановката е била спокойна, не е имало караници, обидни думи и физическа саморазправа от страна на А. към Ж. и непознатия мъж. З. категорично заявява, че не е изричал думите „Вашите проблеми не ме засягат“ към никого от присъстващите и за първи път тогава е видял непознатия мъж. З. е представил и обяснение на 15.12.2017г. (л.80), което е напълно идентично като съдържание с това, представено на 08.12.2017г. (л.108).

По делото е приложена и обяснение на Д. П. П. (л.100), снето на 13.12.2017г., който твърди, че на процесната дата 19.11.2017г. е гостувал на Ж. М. и около 19,05 часа, след позвъняване, на входната врата се е появил З. (работещ в РД „Гранична полиция“) и съпругът на Ж.. Съпругът е връхлетял върху Ж., блъснал я силно, в резултат на което тя залитнала, ударила си главата в стената на всекидневната и се строполила на земята. М. процедил през зъби „Ти да не мърдаш оттук!“ и отправил заканителни жестове. След това А. М. нахлул във всекидневната и се нахвърлил върху П., на когото нанесъл шамар и юмрук в главата, блъснал го и го съборил на земята. П. твърди, че в резултат на нанесените удари  получил кръвонасядания и спукано тъпанче. Тъй като се почувствал много зле била извикана „Бърза помощ“. П. твърди, че З. е бил свидетел на побоя, но не е предприел никакви мерки и си е заминал с думите „Вашите проблеми не ме интересуват“. Сочи, че с поведението си З. е спомогнал А. М. да нахлуе в апартамента и така е допринесъл за инцидента, а впоследствие не е предприел никакви мерки за възпирането на Антон М. и дори не е сигнализирал компетентните органи за случая.

От кореспонденция (л.113 и л.114), проведена с началника на 05 РУП  Бургас се установява, че в посоченото полицейско управление са заведени жалба вх. №338800-3036/21.11.2017г. от А. М. срещу Д. П. и жалба №251000-26959/17.11.2017г. от Ж. М. срещу Н.З. в качеството му на служител на ГПУ – Летище Бургас.

С писмо рег. №5393р-20216/15.12.2017г. (л.113) началникът на ГПУ-Летище Бургас е отправил запитване до 05 РУП Бургас дали е постъпила жалба или сигнал от Д. П. против А. М. и в случай на положителен отговор на какъв етап е проверката. В отговор (л.114) началникът на полицейското управление е посочил, че в 05 РУП Бургас са постъпили и заведени жалби вх. 0338800-3036/21.11.2017г. от А. М. против Д. П. и жалба №251000-26959/27.11.2017г. от Ж. М. срещу Н.З..

Представени са сведение (л.78) на Д. П. до 05 РУП Бургас от 08.12.2017г., в което П. твърди, че не е заплашвал нито А. М., нито семейството му, нито детето. Прави изявление, че той е потърпевш от действията (нанесен побой) на М. и сочи, че притежава съдебномедицинско удостоверение в тази връзка.

Ж. М. е представила сведение пред 05 РУП Бургас на 30.01.2018г., в което сочи, че след позвъняване на входната врата на апартамента й, през шпионката е видяла Н.З.. След отваряне на вратата, видяла съпругът си А. М., който според нея се е криел зад З., връхлетял върху нея, блъснал я, тя си ударила главата в стената на всекидневната и се строполила на земята. Като последица е получила отток на меките тъкани и подутина от 3,5 см в задната тилна половина на главата. Съпругът й заповядал да не мърда от мястото на което е. След това А. М. нахлул във всекидневната и се нахвърлил върху нейния гостенин Д. П., ударил му шамар и юмрук в главата, блъснал го и го съборил на земята. Именно за това била повикана „Бърза помощ“. Впоследствие било установено, че П. е с кръвонасядания и спукано тъпанче. Сочи, че след инцидента, тя и съпругът й останали сами в апартамента, като последният я заплашвал. М. е взела детето, което е било в другата стая и се прибрала в апартамента на родителите си, защото се страхувала да остане у дома си. Твърди, че между съпругът й и Д. П. не е имало предишни конфликти. Посочва, че има съдебна заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие срещу А. М..

Като доказателства са приложени още:

         - Формуляр У.Ф.257 № 482017/19.11.2017г. (л.81), издаден от Център за спешна медицинска помощ за посещение на място на адрес гр.****, ж.к.“****“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Установява се, че повода за повикване е заболяване, характера на повикването е спешно – отнася се за Д. П., който е колабирал. Сигналът е получен в 19,05ч; екипът е пристигнал в 19,10ч и в 19,19ч е приключил, като подателят се е отказал от помощ.

         - Съдебномедицинско удостоверение №256/20.11.2017г. (л.102) на Д. П. П., издадено от д-р Г.М., Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД, в което е записано, че при прегледа на лицето са установени кръвонасядания по лицето и тялото, руптура на лява тъпанчева ципа, които увреждания е възможно да са получени по време и начин както се съобщава от удар с отворена ръка (шамар) и твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, с последващо падане на неравен терен. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         - Съдебномедицинско удостоверение №255/20.11.2017г. (л.104) на Ж. Ц. М., издадено от д-р Г.М., Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД, в което е записано, че при прегледа на лицето са установени оток и подутина в областта на тилната част на главата с диаметър 3,5см, които увреждания е възможно да са получени при блъскане на тялото и удар на главата в широка повърхност (възможно е стена, врата, мебели, намиращи се в стаята), като травмите са довели до болка.

         - Съдебна заповед за незабавна защита на М. от 28.11.2017г. срещу А. М. (л.52), издадена на основание Определение от 28.11.2017 г. (л.54) по гр.д. №8940/2017 на Районен съд – Бургас.

         - Протокол от открито съдебно заседание на 16.01.2018г. по гр.д.№ 8940/2017г. на РС Бургас, в който З. като свидетел твърди, че към 19.11.2017г. е получил обаждане от А. М. да се видят и пият „по ракия", тъй като М. се прибрал от рейс, като срещата е уговорена пред входа на блока. На въпрос на съда допълва, че А. и Ж. са били съпрузи към посочената дата, живеели са заедно и не са били във фактическа раздяла. Антон е имал багаж в апартамента и се обадил на Н. да му помогне с багажа. З. твърди, че след като са се качили на седмия етаж, А. не можал да отключи входната врата, защото отвътре имало ключ; А. е позвънил и Ж. е отворила. Последната била изненадана, че А. се прибирал, тъй като явно не й се бил обадил. При влизането във всекидневната видял непознато лице, след което (З. предполага, че е от тяхното присъствие) на непознатия му прилошало и по молба на Ж. той позвънил на тел.112. Дошъл медицински екип, но непознатия отказал преглед и си тръгнал с тях. Според З., след 10-15 мин Ж. си е взела багаж, дрехи и заедно със сина си напуснала жилището, а З. се прибрал. Сочи, че не е имало удари, физическа саморазправа и заплахи и не е чул закани срещу М..

За извършената проверка във връзка с постъпил сигнал №812102-2875/ 30.11.2017г. от Ж. М. назначената комисия представила на директора на РДГПА справка рег. №5393р-20251/15.12.2017г. (л.90), в която подробно са анализирани събраните обяснения от заинтересованите лица и от различни институции. Комисията е достигнала до извод, че не е налице неправомерно поведение от страна на З. и той действал адекватно след като Д. П. се почувствал зле. Комисията достигнала до извода, че преписката заедно със събраните материали да бъде приложена към дело като неоснователна и тъжителката М. да бъде уведомена писмено за резултата от извършената проверка.

Началник сектор „Човешки ресурси“ към РДГПА е сезирал директора на РДГПА с докладна записка №4064р-1970/15.02.2018г. (л.40), във връзка с факта, че е уведомила Ж. Ц. М. от необходимостта от извършване на допълнителни проверки във връзка с подадения от нея сигнал.

Със заповед №4064з-251/15.02.2018г. (л.37) директорът на РДГПА е разпоредил извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства, изнесени в сигнал №812102-2875/30.11.2017г. и извършване на анализ относно работата на комисията, назначена със заповед № 4064з-1030/30.11.2017г. за проверка на случая. С тази заповед е определен състав на комисията; изрично е указано същата да спазва разпоредбите на административното право и вътрешните нормативни документи и е определен срок за изготвяне на справка до 26.02.2018г. Заповедта е издадена на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР; чл.114 от АПК и чл.14 от Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите. З. се е запознал със заповедта на 20.02.2018 г. (л. 39).

Във връзка с проверката е изискана информация от Районна прокуратура- Бургас (л.43), като с писмо изх. №А-215/19.02.2018г. са предоставени в отговор Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 12.01.2018г. по преписка вх. №12141/17г. на РП Бургас (преписка №3388000-3063/2017г. на 05 РУП Бургас) по заявление на А. Д. М. срещу Д. П. П. (л.76) и обяснения на лицата по преписката, а също и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.2018г. по преписка вх. №12140/17г. на РП Бургас (преписка №251000-26959/2017г. на 05 РУП Бургас) по жалба на Ж. Ц. М. срещу А. Д. М. (л.71).

Назначената комисия се срещнала с Ж. М. на 19.02.2018г. и  последната е дала саморъчно написано сведение, в което посочва, че поддържа изнесеното в жалбата срещу Н.С.З., както и в дадените от нея обяснения на 07.12.2017г. и на 13.12.2017г. на Летище Бургас. Уточнила е, че както към момента на инцидента, така и към момента на даване на тези сведения разводът й с А. М. не е приключил, но има съдебна заповед за незабавна защита срещу него, издадена по Закона за защита от домашно насилие. Твърди, че З. (въпреки твърденията му за обратното, отразени в протокол от съдебно заседание на Районен съд – Бургас) е присъствал на упражненото над нея и нейния гостенин Д. П. физическо насилие на 19.11.2017г. и не е направил нищо, за да го прекрати. Сочи, че понеже не е имала в нея телефон и М. й наредил да не мърда, е молила З. да се обади за помощ и да извика полиция. От факта, че е пристигнал само екип на Спешна помощ, М. прави извод, че Н.З. не се е обадил на полицията. Тя е представила две съдебни заповеди за незабавна защита – от 28.11.2017г. (л.52) и от 22.01.2018г.(л.53); определение на РС-Бургас от 28.11.2017г. (л.54) и протокол от съдебно заседание от 16.01.2018 г. (л.60) (всички по гр.д. №8490/2017г.).

Комисията е снела сведение (саморъчно написано) от Д. П. на 19.02.2018г. (л.46). Според твърденията на П., А. М. му е нанесъл около десетина удара с юмруци и шамари в жилището на Ж. М.. П. посочва, че Ж. и А. са в процес на развод вследствие на около 2-годишно несъжителство, но са в съпружески отношения. Ударите са му нанасяни в продължение на около 20-30 минути, като е имало заплахи, насочени към него и Ж.. Твърди, че през цялото време на разправията и побоя е присъствал и Н.З., граничен полицай, който бил кум на Ж.. Сочи, че Ж. няколко пъти е молила З. да извика полиция и да помогне, но Н. не е предприел действия в тази насока. П. посочва, че вследствие побоя е изпаднал в безпомощно състояние – не можел да стане, имал спукано тъпанче и др., но не е губил съзнание. Според П., именно в този момент З. се е уплашил и извикал спешна медицинска помощ. Изложени са и коментари за поведението на З. в описаната ситуация и моралните му качества като полицейски служител.

С писмо изх. №УРИ 406400-2060/16.02.2018г. на директора на РДГПА е изискана информация от Центъра за спешна медицинска  помощ – Бургас, като е поискана среща с медицинския екип, посетил сигнал за лицето Д. П. на 19.11.2017г. около 19.05ч. На л.64 от преписката е представено саморъчно написано сведение от М. Т. М. на длъжност медицински фелдшер относно извършеното посещение на посочения адрес. Според сведението, М. била посрещната на процесния адрес пред входа от мъж, който й е казал да се качи на седмия етаж. В апартамента заварила двама мъже и една жена. Поискала да прегледа мъжа, който се държал за корема, но той се изправил. Съпругът на жената (вероятно става въпрос за А. М.) казал, че трябва да напуснат жилището. Въпреки репликата на М., че трябва да прегледа човека някъде, последният (П.) се изправил и тръгнал с нея. Пред блока мъжът (П.) казал на М., че е бит, като лицето, което му е нанесло побоя е съпругът на жената (А. М.). Според М. лицето явно е изпитвало болки, но е отказало да му бъде извършен преглед, подписало е документите и е се е насочило към автомобила си, като казал, че отива в шокова зала. М. посочва, че не е успяла да прегледа лицето тъй като веднага със слизането им при линейката  то е тръгнало да си ходи. М. сочи, че е имало размяна на реплики между съпруга на жената и самата жена, като жената е казала, че иска да извика полиция, а той й отговорил, че те били женени, при което тя му каза че били в развод, а мъжът й отговорил, че още не били разведени. Поради това М. направила за себе си извод, че става въпрос за семеен скандал, като посочва, че не познава лицата и няма роднински връзки пред тях. Обяснението носи дата 20.02.2018г., като е дадено в присъствие на членовете на комисията – П, К. и М.. Печатния препис на това сведение (л.63) е с дата 24.01.2018г.

Назначената комисия по заповедта на директора на РДГПА от 15.02.2018г. е снела саморъчни писмени обяснения на 20.02.2018г. и от Н.С.З. (л.66). На зададени въпроси на комисията З. е посочил, че категорично А. М. не е нанасял побой над Д. П. и не е отправял заплахи към П. и Ж. М.. Посочва, че на 19.11.2017г. е отишъл в семейното жилище на А. М. да се почерпят „по ракия" по повод завръщането му в гр.*** след морско пътуване. З. твърди, че от него не е искано да се обади в полицията, а да се обади на тел. 112, за да се извика спешен медицински екип за влошеното състояние на Д. П.. Не е докладвал на началника си за инцидента нито устно, нито писмено.

Със справка №4064р-2386/26.02.2018г. (л.29), комисията, назначена със заповед №4064з-251/15.02.2018г. докладвала на Директора на РДГПА за резултатите от извършената проверка. В справката е описана подробно установената фактическа обстановка вследствие на извършените процесуални действия от комисията, както и предприетите действия за събиране на всички допустими доказателства във връзка с постъпилия сигнал. Комисията достигнала до извода, че данните изложени в сигнала се потвърждават и сигнала е основателен, тъй като е установено, че младши разузнавач З. на 19.11.2017г. за времето от 19,05ч. до 19,30ч. е присъствал на инцидент, при който е възприел упражняването на физическо насилие от А. М. спрямо съпругата му Ж. М. и Д. П., като в разрез с дължимото му поведение на служител на МВР, бездействал е и не е изпълнил задължението си да подаде адекватен и ясен сигнал на тел. 112, с оглед изпращането на дежурен екип от компетентното по случая 05 РУП Бургас за осъществяване на правомощията им по ЗМВР. В справката е направен анализ и на действията на комисията, назначена със заповед №4064з-1030/30.11.2017г. Комисията счита, че материалите от проверката следва да се изпратят на Районна прокуратура - Бургас, както и че на З. следва да се наложи наказание порицание за срок от шест месеца до една година.

На основание чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.1 от ЗМВР на З. е връчена Покана за запознаване със справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, в която покана са указани място, дата и час на явяване. В поканата е посочено, че в срок 24 часа след запознаването със справката Н.С.З. има право да даде допълнителни обяснения или възражения  относно посочените в справката фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. Поканата е връчена на 13.03.2018г. в 16,20ч. Видно от справката (л.29) З. е запознат със съдържанието на същата и с правото да даде допълнителни обяснения и възражения в 24-часов срок след запознаването.

В определения му срок З. е представил възражение рег. №5393р-3361/14.03.2018г. (л.25) в което сочи, че е изпълнил задължението си като гражданин да позвъни на тел.112 за медицинска помощ. Изрично уточнява, че е бил на мястото на инцидента като гражданин, който работи като държавен служител в МВР, но не представлява полицейски орган по чл.67 от ЗМВР. Твърди, че не е станал свидетел на престъпление или на нарушение на обществения ред. Сочи, че макар да е дошъл медицински екип, преглед на П. не е извършен, тъй като последният изрично е отказал. Коментира сведенията, дадени от медицинският фелдшер М., като твърди, че същата не е констатирала наранявания и тя е „посредствен свидетел“ на събитията, както и отговорността й да съобщи за установени данни за престъпление. В справката не било посочено на кои точно събития М. е била свидетел.  З. възразява, че в изготвената справка е даден превес на сведенията, дадени от П. и М. и комисията не е изразила отношение по сведенията, дадени от А. М.. Задава риторичен въпрос защо потърпевшите не са потърсили съдействието на полицейските органи след инцидента. Иска от дисциплинарно наказващият орган да не взема предвид изводите, направени от комисията на вторичната проверка, тъй като счита, че същата не разполага с доказателства за вината му или за бездействието му. Върху възраженията на 16.03.2018г. е положена резолюция на директора на РДГПА за приемането на възраженията.

Представена е и Справка за служебната дисциплина – награди и наказания – по време на държавната служба в МВР (л.24) рег. № 4064р-3225/19.03.2018г., от която се установява, че З. е награждаван с „Писмена похвала“ седем пъти за периода 2005г. – 2016г., като за същия период не са му налагани дисциплинарни наказания.

По делото е представена заповед №3282з-539/24.02.2017г. (л.115) на директора на ГДГП при МВР относно утвърждаване на специфични длъжностни характеристики за длъжността младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ от Гранично полицейско управление при РДГП към ГДГП – формуляр рег.№3282р-5254/23.02.2017г. (л.116). Представен е протокол №5393р-3180/08.03.2017г., от който се установява, че на 08.03.2017г. Н.С.З. се е запознал със специфичната длъжностна характеристика за длъжността младши разузнавач, която заема.

В резултат на проведеното дисциплинарно производство, директорът на РДГПА е издал заповед №4064з-453/27.03.2018г., с която на младши експерт Н.С.З. – младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ от Гранично полицейско управление – Летище Бургас към РДГПА при ГДГП – МВР, в качеството си на полицейски орган, извън зоната му на отговорност и извън редовното работно време, на 19.11.2017г. за времето от 19.05ч. до около 19,30ч. е извършил нарушение на служебната дисциплина, като подробно е описано в какво се изразява нарушението и кои правни норми с деянието си З. при форма на вина умисъл е нарушил. В заповедта е описана както фактическата обстановка, така и действията, които дисциплинарно наказващият орган е предприел във връзка с установяване на нарушението. С деянието си, според дисциплинарнонаказващият орган З. при форма на вина умисъл, не е изпълнил правомощията си по чл. 67 от ЗМВР; нарушил е т.30, т.76, буква "а" и т.83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР (ЕКПДС МВР); както и тире 15 от Длъжностната характеристика №3282з-539/24.02.2017г., утвърдена със заповед на Директора на ГДГП-МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, т.З и т.4 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР, за което на Н.С.З. е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта наказаният служител е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Със сезиращата съда жалба, която по своя характер е от категорията на бланкетните, жалбоподателят иска отмяна на оспорената заповед №4064з-453/27.03.2017г. на директора на РДГПА и присъждане на разноски.

В писмената защита (л.165) процесуалният представител на жалбоподателя излага подробно мотиви във връзка с незаконосъобразността на процесната заповед, като се твърдят допуснати нарушения на проведената процедура за установяване на дисциплинарни нарушения, регламентирана в Инструкцията. Възразява се, че издаването на втора заповед за проверка е правно необосновано, както и срокът за удължаване на проверката, поради което е било налице изтичане на сроковете за образуване на дисциплинарно производство, регламентирани в чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Изрично се сочи, че са нарушени изискванията на чл.121 от АПК. Пояснява се още, че вмененото на оспорващия З. нарушение на служебната дисциплина не е установено по безспорен и категоричен начин. Дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител, не приел надлежно обясненията му и не е съобразил изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Оспорва се компетентността на дисциплинарнонаказващият орган и се излагат съображения за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните правни съображения:

Съдът, като съобрази нормата на чл.168, ал.1 от АПК, извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед №4064з-453/27.03.2017г. на началника на РДГПА е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР. В този смисъл оплакването в писмените бележки за некомпетентност на органа, издал заповедта, са неоснователни, тъй като за същият е посочено на какво основание има право да издаде оспорената заповед и е посочена заповедта за заместване.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Според правилото на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай са посочени правилата и законовите норми, които са нарушени, за да се приеме, че на жалбоподателя е вменено конкретно задължение, което той не е изпълнил. Подробно и ясно е описано в какво се изразява изпълнителното деяние, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина.

В писмените бележки на жалбоподателя се сочат нарушения на процедурата, предвидена в Инструкцията, относно провеждането на дисциплинарното производство.

На първо място се сочи, че съгласно чл.16, изречение второ от Инструкцията, държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта за извършване на проверка, което обстоятелство удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, като в настоящия случай за Заповед №4064р-1030/30.11.2017г. З. се е подписал, че е запознат на 04.12.2017г., но не е отбелязан час, в който това запознаване се е реализирало. Съдът намира посоченото нарушение за несъществено и невлияещо върху крайния изход на спора – З. е имал възможност многократно да представи обяснения във връзка с инцидента на 19.11.2017г. и нито веднъж не е протестирал срещу неотбелязването на този час. Отделно от това, отбелязването би следвало да бъде извършено именно от самия жалбоподател с оглед защитата на процесуалните му права, но последният не е сторил това. Посоченото нарушение не може да бъде от категорията на съществените и не обуславя отмяната на атакувания административен акт.

На следващо място се твърди, че З. е бил лишен от възможността да се запознае с резултатите от извършената проверка по тази заповед, в нарушение на изискванията на чл. 18 от Инструкцията (неправилно посочено в писмените бележки като наредба). Видно от съдържанието на вече посочената заповед №4064р-1030/30.11.2017г., тази проверка се извършва с цел изясняване на предварителни данни, поради което изготвената справка не носи характера на тази категория документи, предвидена в чл.18 от Инструкцията, макар да е наименована по този начин и да има направени изводи. В нея не се съдържат предложения за последващи мерки и действия.

Неоснователно е и следващото оплакване в писмените бележки – относно липсата на правно основание за издаване на втора (според жалбоподателя) заповед за проверка №4064з-251/15.02.2018г. Видно от мотивите за издаването на така посочената заповед, целта е изясняване на постъпили данни от сигнала на  Ж. М. от 30.11.2017г. и данни, постъпили от справка №5393р-2051/ 15.12.2017г. от приключила проверка, разпоредена със заповед №4064р-1030/ 30.11.2017г. (в текста на заповедта е допусната техническа грешка при изписването на нейния номер). Обратно на твърденията на жалбоподателя, издателят на заповедта не е посочил като мотив удължаване на срока на проверката, а е започнал същинска проверка на сигнала и следователно не е налице „удължаване на срока, каквото се имитира с тази заповед и докладна записка“. Съгласно чл.110, ал.1 от АПК организацията на работата с предложенията и сигналите се определя от устройствените правилници на органите по чл.107, ал.1 - административни органи и други органи, които осъществяват публичноправни функции. Според чл.109, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, организацията на работа с предложенията и сигналите в МВР се определя с вътрешни правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. По делото са представени Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите (л.120), утвърдени със заповед №8121з-1432/25.11.2015г. Съдът намира, че срокът по чл.121 от АПК е инструктивен и най-важното задължение на административният орган, който е сезиран със сигнал е да изясни съществуват ли данни за извършено нарушение/престъпление. В този смисъл в чисто житейски план уведомяването на жалбоподателката с докладната записка на л.40 от делото (а не както се сочи в писмените бележки на л.110) е дало възможност на М.а да узнае, че върху подадения от нея сигнал се работи и фактическата обстановка по случая се изяснява, което не може да представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по разглеждане на сигнала. Именно по този повод, впоследствие с писмо рег.№406400-861/19.03.2018г. (л.22) М. е уведомена за извършената проверка и констатираните нарушения. Също така трябва да се посочи, че в справка №4064р-2386/26.02.2018г. (л.29) се съдържа анализ на действията на комисията по заповед №4064р-1030/30.11.2017г. и предложения за допълнително обучение на персоналния състав на комисията във връзка с реализирането на процедури по дисциплинарна отговорност, което отново навежда на мисълта, че проверката по тази заповед е предварителна.

Съдът приема, че липсва удължаване на срока по заповедта, издадена на 30.11.2017г. от директора на РДГПА, тъй като проверката, разпоредена с нея е приключила и на база събраните доказателства след това е започнала същинската проверка. Извод в тази насока е и т.2 от диспозитива, в който се разпорежда извършването на анализ относно работата на комисията, назначена със Заповед №4064р-1030/30.11.2017г. за извършване на проверка по случая. В този смисъл ирелевантни са разсъжденията на жалбоподателя относно приложението на чл.121 от АПК, тъй като същият ще започне да тече от 15.02.2018г. При липса на удължаване на срока не е необходим акт на по-горестоящ орган.

Напълно необосновано в писмените бележки се прави опит да се смесят два вида срокове: първия вид – срока, в който компетентния административен орган следва да вземе решение относно сигнала, с който е сезиран и втория вид – срока за образуване на дисциплинарно производство, респ. прекратяване на образувано такова, предвиден в чл.209 от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че е налице хипотезата на чл.209, ал.3 от МВР тъй като са изтекли сроковете по чл.195, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не може да се приеме за основателно твърдението, че срокът за налагане на наказание на З. е изтекъл на 30.01.2018г., тъй като към този момент все още не е установено дали З. е извършил нарушение и административният орган е събирал доказателства в тази насока. Затова не е налице и хипотезата на ал.2 от чл.209 от ЗМВР, която визира случаите, в които не са събрани достатъчно доказатества. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР според която дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал. 2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган – в случая със справка №4064р-2386/26.02.2018г. (л.29), т.е от 226.02.2018г.

На следващо място, в писмените бележки се сочи, че "допълнителната" проверка е проведена в абсолютно нарушение на разпоредбите на раздел ІІ от Инструкцията. Отново се сочи нарушение на чл.16, че З. не е запознат със заповедта, но ответникът е представил доказателство, което оборва това твърдение (л.39). Сочи се, че "липсва завеждане в деловодството на материалите от проверката" - въпреки че подобно изискване липсва в Инструкцията, съдът установи, че писмените доказателства, на база които проверяващата комисия е обосновала своите изводи в справката, са надлежно регистрирани и съдът ги е цитирал при описанието на фактическата обстановка по казуса. Не се дава пример кой точно от материалите не е регистриран деловодно. Направено е възражение, че липсва приемане на обясненията на З. с резолюция на дисциплинарнонаказващия орган и съответното им регистриране в деловодството, което е нарушение на изискването на чл.27 от Инструкцията След запознаване със справката по проверка №4064з-251/15.02.2018г. и предвид систематичното място на нормата на чл. 27 от Инструкцията, вероятно се има предвид възраженията на З. (л.25), дадени на 14.03.2018г. и регистрирани деловодно в ГПУ - Летище Бургас под рег. №5393р-3361. Съдът установи, че дисциплинарнонаказващият орган е положил резолюция "Приемам писмените възражения на служителя"; посочил е длъжността си – директор на РДГПА, комисар; изписал е името си и дата 16.03.2018г. и се е подписал; т.е. спазени са всички изисквания на чл.27 от Инструкцията. В тази връзка необосновано е въведеното възражение, че правото на защита на жалбоподателя е съществено нарушено, тъй като той не е изслушан от дисциплинарнонаказващият орган. Това му право е гарантирано от нормите на чл.206, ал.1 от ЗМВР (Дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснени.) и чл.26 от Инструкцията (Дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.) След като по делото се доказа, че директорът на РДГПА по надлежен ред е приел възраженията на З., оплакването в жалбата се оказва несъстоятелно.

 Според жалбоподателя поради неприлагане на доказателства за посочените от него нарушения на Инструкцията е налице нарушение на чл.205, ал.3 от ЗМВР, съгласно който държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Твърдението е невярно поради факта, че наличието на подобни доказателства безспорно се установи от съдържанието на административната преписка.

Прави се възражение, че в справката не се съдържат данни относно формата на вината на З.. Съгласно чл. 18 от Инструкцията (приложима редакция ДВ, бр. 25 от 2017 г. , в сила от 24.03.2017 г.) проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. Според ал. 2 от същата правна норма (нова – ДВ, бр. 25 от 2017 г. , в сила от 24.03.2017 г.) когато в справката по ал. 1 се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, дисциплинарно наказващият орган извършва действията по чл. 206, ал.1–4 от ЗМВР. Следователно, липсва нормативно изискване относно съдържанието на справката по раздел ІІ от Инструкцията, тъй като между страните не се спори, че деянието, извършено от З. не представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1 от ЗМВР, за което в Инструкцията е предвидена специална процедура, по която се реализира дисциплинарното производство.

Във вече цитираните писмени бележки на жалбоподателя се прави възражение за нарушение на чл.206, ал.3 от ЗМВР, според разпоредбата на който  за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона. Според изложените доводи дисциплинарно наказващият орган е кредитирал само твърденията на М. и П., но не и тези на А. М., с които се доказва невинността на З.. Според настоящият съдебен състав директорът на РДГПА е спазил напълно изискването, заложено в ал. 4 на същата правна норма,  а именно – наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Съдът намира за необходимо отново да посочи, че З. е наказан заради бездействието си по време на инцидента на 19.11.2017г. – същият не е изпълнил задължението си да се намеси в защита на постарадалите (на които е нанесен побой), да окаже помощ на същите и да защити личността им, както и да подаде адекватен и ясен сигна на тел.112 с оглед уведомяване на компетентни полицейски органи за осъществяване на правомощията им по ЗМВР, предотвратяване, пресичане и разкриване на правонарушението и не е докладвал по установения ред за случая на ръководителите си, при наличие на опасност от уронване на авторитета на службата. Съдът напълно споделя извода на дисциплинарнонаказващият орган, че с поведението си З. е съдействал на лицето А. М. в опит да прикрие негативните за него обстоятелства по повод инцидента.

         Във връзка с участието на З. в процесния инцидент на 19.11.2017 г., съдът намира за необходимо да посочи следното: От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че служителят е присъствал на инцидент, при който две лица са били подложени на физически тормоз, при това в жалбоподателят е присъствал именно в качеството си на полицейски орган. Във възраженията от 14.03.2018г. (л.25) същият изрично заявява, че е бил в апартамента на М. "като гражданин, който работи като държавен служител в МВР, но не представлява полицейски оган по чл.67 от ЗМВР." Твърдението буди недоумение. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 - 3, 7 и 8. Според чл.6, ал.1 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления;... ; 7. контролна; 8. превантивна;... Не е спорно по делото, че държавният служител З. е младши експерт, младши разузнавач в група"Оперативно-издирвателна дейност". Нормата на чл.67 от ЗМВР въвежда императивно задължение за полицейските органи да предотвратяват, да пресичат, да разкриват и да разследват престъпления. Следователно, на който и инцидент З. да присъства, независимо, че е извън зоната му на отговорност и извън редовното му работно мреме, същият винаги е в качеството си на полицейски орган и има всички права и особено задължения, регулирани от ЗМВР.

Показанията на З. и М. правилно не са кредитирани от органа, издал оспорената заповед. Същите са вътрешнопротиворечиви, неподкепени от обикновената житейска логика и от събраните по делото доказателства. Житейски необосновано е срещата на двамата пред входа на блока, при условие, че същите живеят в един и същи жилищен блок, в един и същи вход и най-вече на един и същи етаж (седми). В показанията на З. *** се сочи, че М. имал багаж в апартамента на Ж. М., поради което е поискал помощ от З.. Ако М. е живеел в този апартамент, то житейски погледнато нямало да бъде необходимо изнасянето на багажа му. На следващо място, от издадените от Районен съд-Бургас заповеди за съдебна защита в полза на М. се установява, че съпругът й А.М. е регистриран на адреси в с. ******, обл. *** и в гр.****, обл.****, а не на адреса в ж.к."***", където се е развило процесното събитие, за което на З. е наложено наказание. Следва да се отбележи същественото разминаване в обясненията, респ. показанията които З. и М. дават относно момента, в който на П. му прилошава и по тази причина се е наложило да се потърси спешна медицинска помощ. В обясненията си от 08.12.2017г. (л.108) З. твърди, че П. се е почувствал зле когато А. го е помолил да напусне апартамента, докато в свидетелските си показания пред  Районен съд-Бургас само прави предположение, че прилошаването е вследствие на тяхното (на З. и на М.) присъствие. В обяснението на М. от 08.12.2017г. (л.106) се сочи, че прилошаването е станало изведнъж, а в това от 14.12.2017г. (л.107) – прилошаването се е случило в коридора, до входната врата, когато П. си е обувал обувките. Видно от Постановление от 06.02.2018г. (л.72) на Районна прокуратура-Бургас, М. е дал друго обяснение за този момент – посочва, че след отправената молба за напускане, мъжът силно се притеснил, легнал на пода и започнал да стене. Не се спори между страните относно факта на обаждането на З. на тел.112 – спори се, че същият при обаждането не се е представил за полицейски служител и освен медицинска помощ не е поискал изпращането на полицейски екип на мястото на произшествието (нещо, което Ж. М. е настоявала да направи, като показанията й се потвърждават от П. и индиректно от медицинския фелдшер М.). Нормалната житейска логика сочи, че при подобни инциденти обикновено едновременно се заявява както медицинска, така и полицейска помощ. З. не просто не е изпълнил молбата на М. да повика полиция (същата не е разполагала с телефон и е изпълнявала заплахата на съпруга си М. да стои на мястото си), но той не е изпълнил вменените му задължения в т.30 от ЕКПДС МВР, съгласно която държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации. С това си поведение З. е нарушил и задължението си по т.76, буква А от ЕКПДС МВР - да осигури необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като се намеси  в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента или произшествието.

Противоречиви са твърденията на З. и относно момента, в който вече не присъства на мястото на инцидента. Същият в многобройните си обяснения твърди, че е слязъл да посрещне медицинския екип пред входа на блока (факт, потвърден от сведението на медицинския фелдшер М.), не е присъствал на срещата на този екип с П. и след като медицинската сестра и П. са слезли долу и са си тръгнали, той се е прибрал в собствения си апартамент. Тези обяснения обаче категорично портиворечат на показанията на З. *** (л.61), според които „Бях помолен от Ж. да се обадя на 112 около 19,00 часа се обадих на 112, след което дойде медицински екип. Като дойде медицинският екип, господинът отказа прегледа и си тръгна с тях. След 10-15 минути Ж. си взе багаж дрехи и със сина си напуснаха жилището. След което аз се прибрах.“ Трябва да се отбележи, че протоколът от заседанието на Районен съд-Бургас е приет като писмено доказателство по делото и не е оспорен от жалбоподателя.

Съдът намира за най-важен проблемът с упражненото физическо насилие от М. върху Ж. М. и върху Д. П., за което и М., и З. отричат и на което жалбоподателят е присъствал. Нито М., нито З. сочат как са получени нараняванията, които М. и П. са имали и които са установени по официален ред от компетентен орган, като данните за тези наранявания са обективирани в официални документи, неоспорени от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Във възраженията си от 14.03.2018г. З. задава риторичен въпрос защо медицинският екип не е установил наранявания в момента на посещението. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е без значение, но отделно от това трябва да се напомни, че по сведение на М. (медицинския фелдшер), А. М. е отказал прегледа да бъде извършен в апартамента. Впоследствие, при напускането на входа, П. е отказъл въобще да бъде прегледан, но това не означава, че не му е нанесен побой. В показанията на З. не се коментира травмата, която М. е получила по време на инцидента, а изцяло и само се акцентира върху поведението на П.. В мотивната част на представените по делото постановления на Районна прокуратура-Бургас изрично се излагат съждения в тази насока. Преписката по оплакването на М. срещу А. М. е прекратена поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер – леката телесна повреда, нанесена от М. на П. е престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като съгласно чл.161, ал.1 от НК това престъпление се преследва по реда на частното обвинение, с тъжба на пострадалия до съда, поради което прокуратурата не е компетентна да образува и води наказателно производство. По жалбата на А. М. не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК досъдебно производство срещу Д. П. не е образувано. Именно по тази причина е без значение дали пострадалите М. и П. са предприели действия по ангажиране на наказателната отговорност на М. за нанесения им побой чрез подаване на тъжба. Това са действия, които биха се реализирали след инцидента, докато предмет на оспорената заповед е поведението, изразено чрез бездействие на младши разузнавач Н.З. по време на инцидента на 19.11.2017г.

Като се е опитал да прикрие неправомерното поведение на А. М., З. в качеството си на държавен служител е нарушил и задължението си по т.83 от ЕКПДС МВР  -  да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване.

Видно от обяснението на З. от 20.02.2018г. (л.68) същият не е докладвал за възникналият инцидент на началника си нито устно, нито писмено, с което е нарушил тире 15 от длъжностната си характеристика.

Така изложените мотиви безспорно обосновават извода, че дисциплинарно наказващият орган е обсъдил и ценил в съвкупност всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, който извод е в противовес на твърдението на жалбоподателя за преимуществено ценене само на информацията, предоставена от потърпевшите М. и П..

         В писмените бележки на жалбоподателя се сочи, че при налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил с нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Сочи, че нито едно от тези обстоятелства не е обсъдено от органа в своята конкретика, поради което не може да се прецени степента на виновност на служителя. Съдът намира оплакването за неоснователно. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Безспорно, в мотивната част на оспорената заповед е посочено, че органа се е съобразил както със справка рег. № 4064р-2386/26.02.2018г. за извършената проверка (в която са изложени детайлизирано установените нарушения, извършени от З. и доказателствата във връзка с тях), така и със справка за служебната дисциплина – награди и наказания – по време на държавната служба в МВР (л.24) рег. № 4064р-3225/19.03.2018г. Исканията на жалбоподателя да бъдат изложени мотиви защо и как е определен минимум на наложеното му наказание противоречи на ноторността на правната норма на чл.200, ал.2 от ЗМВР, която изрично определя минимума на наказанието от 6 месеца. Директорът на РДГПА е съобразил установените факти и обстоятелства и е достигнал до извода, че с налагането на наказание в минимален размер целта на наказанието – индивидуална и генерална превенция ще бъдат постигнати. Предвид факта, че деянието, извършено от З. се определя като нарушение на чл. 67 от ЗМВР; на т.30, т.76, буква "а" и т.83 от ЕКПДС МВР; както и тире 15 от длъжностната му характеристика, то съгласно чл.200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР определеното наказание е порицание и то не може да бъде друго по вид. Жалбоподателят претендира, че предвид наличието на множество смекчаващи обстоятелства (непосочени кои и неустановени от съда да има подобни), е било възможно да му бъде наложено наказание писмено предупреждение по смисъла на  чл.199, ал.3 (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед) и ал.4 (неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица) от ЗМВР. Съдът вече изложи коментар относно извършеното деяние от З., поради което счита, че не са налице условия за налагане на по-леко наказание на З., както и счита, че дисциплинарнонаказващият орган правилно е определил наказанието по вид и размер.

Според жалбоподателя с наложеното му наказание не се постига целта на закона, което е основание за отмяна на обжалваната заповед. В писмените му бележки изложени са теоретични съждения, които обаче не са свързани с това твърдение. Настоящият съдебен състав категорично счита, че с наложеното наказание се постига целта на закона, отразена в чл.6 от Инструкцията - дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства: 1. на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения; 2. възпитателно и превантивно върху останалите служители.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Претенцията на жалбоподателят за присъждане на 10 лева държавна такса и 400 лева възнаграждение за един адвокат не следва да бъде уважавана. Ответникът претендира присъждане на 450 лева юрисконсултско възнаграждение без да обоснове надлежно как е формирал подобен размер на същото. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Главна дирекция „Гранична полиция“ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.З.,***, против заповед №4064з-453/27.03.2018г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“-Аерогари, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Н.С.З., ЕГН-********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: