Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                      955/24.10.2008г.                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и пети септември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:  Т.Е.

        Членове: 1. З.Б.

                          2. Д.Д.

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор В. Ч. като разгледа докладваното от съдия Е. касационно наказателно административен характер дело номер 994 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. в качеството му на представляващ ОД „Полиция”, сектор „ПП-КАТ” против решение № 543/28.05.2008г., постановено по НАХД № 1119/2008г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 5036/17.04.2008г. и наложените на М.К.М.,  *** адрес *** административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията си касаторът не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – М.К.М. не се явява в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователно оспорване.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за законосъобразно постановено решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството пред Бургаски районен съд е образувано по жалба на ответника по касация против наказателно постановление № 5036/17.04.2008г., издадено от началника на сектор ПП КАТ при ОДП – Бургас, упълномощен със заповед № МЗ Іа-189/08.02.2007г., с което са му наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, наказателен състав на Бургаски районен съд отменя атакуваното постановление. Приема за установено, че на 12.04.2008г. около 14,54 часа жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег.№ А 19 68 КВ по улица „Димитър Димов” в близост до блок 27 със скорост от 91 км/час при максимално допустима 60 км/час. Съставени са акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, в които деликтът и правната му квалификация са възпроизведени идентично. Въз основа на тези данни, които се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, съдът формира извод за несъставомерност на деянието по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

            Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Наведените в касационното оспорване доводи са бланкетни и неоснователни. Съдът е изложил обстойни мотиви защо приема, че не e осъществена хипотезата на чл.182, ал.1, т.4, респ. т.5 от ЗДвП. Задълбочено е изследвал релевантните за спорното правоотношение факти и изводът му, че превишаването на допустимата скорост с 41 км. не е съставомерно деяние е обоснован. С разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДвП в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.51/2007г. е предвидено наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, както следа: от 31 до 40 км/час - глоба от 150 лева и един месец лишаване от право да се управлява МПС; над 41 км/час. - глоба от 200 лева и два месеца лишаване от право да се управлява МПС. При тази законодателна уредба превишаването на скоростта с 41 км/час не попада в нито една от двете алтернативно предвидени хипотези и изводите на съда, че непрецизната законодателна техника следва да се тълкува в полза на жалбоподателя е правилен.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН). Произнесено е при липсата на процесуални пречки и в отговор на надлежно упражнено субективно право на жалба. Поради това следва да се остави в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 543 от 28.05.2008г., постановено по НАХД № 1119/2008г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 5036/ 17.04.2008г., издадено от началника на сектор ПП КАТ при ОДП – гр.Бургас.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………                         ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

 

 

                                                                                                                 2……………………...