Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е   

 

гр. Бургас, 18 март 2008г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ:  Л.А.

***, като разгледа докладваното от съдия Л.А.  адм.д. № 98 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателят Ж.А.Ж. ЕГН ********** *** е оспорил заповед № РД-14-400 от 29.04.2008г. на заместник началника на ДНСК София. Със заповедта е наредено премахване на незаконен строеж “Едноетажна масивна сграда” (под № 20 по съставената от Община Бургас схема на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-канали), изпълнен от жалбоподателя в поземлен имот, представляващ част от отдел 236 от ДГФ, в местността “Ченгене скеле” в землището на гр.Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ДНСК гр.София, чрез процесуалния си, представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна – Държавата, представлявана от председателя на Държавната агенция по горите, не изпращя представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

С Констативен акт № 76/25.06.2004г., въз основа на извършена проверка на строеж под № 20 по схемата на Община Бургас, намиращ се в м.”Ченгене скеле” е установено, че строежа е изграден в терен – Държавен горски фонд, в отдел 236 и е извършен от жалбоподателят. Строежа е описан, като едноетажна масивна сграда със стоманобетонова конструкция с размери на застроителното петно 8,80 на 7,40 м, с височина 5,80 м. Със стени от тухлена зидария, дървена покривна конструкция покрита с керемиди. Строителството е извършено, без строително разрешение, без отстъпено право на строеж върху терен ДГФ и без одобрен проект. Строителството е било завършено през 1998г. Жалбоподателя е присъствал при извършване на проверката и е подал писмени възражения в законоустановения срок.

Жалбоподателят на основание § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е поискал от гл.архитект на Община Бургас да бъде узаконена постройката в м.”Ченгене скеле”. С решение на главния архитект на община Бургас от 24.09.2004г. е отказано издаване на акт за узаконяване на строежа. Отказа е обжалван пред началника на РДНСК гр.Бургас и със заповед №69/12.11.2004г., жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Заповедта е съобщена на жалбоподателят по пощата, чрез известие за доставяне, видно от което е била получена на 28.04.2005г. от дъщеря му и  не е обжалвана(л.34 от делото).

Позовавайки се на тези обстоятелства и след като е приел за установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ заместник началника на ДНСК гр.София издал процесната заповед№ РД-14-400/29.04.2008г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобраз-ността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от зам.началника на ДНСК-София, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от Заповед №РД-13-070/06.03.2007г. на началника на ДНСК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж извършен при влязъл в сила отказ за узаконяване, без строително разрешение, без отстъпено право на строеж върху терен ДГФ и без одобрен ПУП, така и правните основания за издаване – чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

За да намери приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите от нейния фактически състав. Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащият ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай не се спори по делото, че процесния строеж е извършен в имот, находящ се в Държавен горски фонд, без променено предназначение, за който няма изработен подробен устройствен план, без инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е определил като незаконен. Също така, съобразно разпоредбата на § 184, ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, незаконните строежи, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 от ЗУТ. В случая е постановен отказ за узаконяване, като жалбата срещу него е оставена без разглеждане с влязла в сила заповед № 69/12.11.2004г. на началника на РДНСК гр.Бургас, поради което правилно е предприета процедурата по премахване на строежа. В този смисъл неоснователни се явяват наведените в жалбата възражения за наличие на незавършила процедура по узаконяване на строежа. Не могат да бъдат споделени твърденията му, изложени в жалбата, че заповед № 69/12.11.2004г. не му е била съобщена по надлежен ред. Известието за нейното издаване е получено от дъщеря му на 28.04.2005г. на адреса посочен от самия жалбоподател, който адрес и в настоящото производство е посочен от него като съдебен адрес.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както законосъобразно е приел административният орган с издаването на процесната заповед. При този изход на спора и поради направено своевременно искане в полза на административния орган на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаградени в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд  гр.Бургас,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ж.А.Ж. ЕГН ********** *** против Заповед №РД-14-400/29.04.2008г. на зам.началника ДНСК-София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна масивна сграда” (под № 20 по съставената от Община Бургас схема на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-канали), изпълнен от жалбоподателят, попадащ в ПИ, представляващ отдел 236 от Държавен горски фонд, в м.”Ченгене скеле”, землището на гр.Бургас, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж.А.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на ДНСК-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългаря.

 

СЪДИЯ: