Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                          Дата 09.10.2008 год.                       град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 11.09.2008 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: В. Ч.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КНАХ дело 972 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

         Подадена е касационна жалба против Решение № 464/21.05.2008 год. на Районен съд – Бургас, постановено по НАХ дело № 770/08 год. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 1916/07.12.2007 год. на Началник сектор ПП-КАТ при ОДП – Бургас, с което на касатора Д.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. Твърди се, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, излагат се и аргументи във връзка със незаконосъобразността на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

         В съдебно заседание касаторът не се явява.

         Ответната страна също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, съдът преценява като основателна.

         Административният съд, след като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания,  а съобразно правилото на ал.2 на същата норма, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но  постановено в отклонение от нормите на материалния закон.

На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка. Установено е, че на 07.11.2007 год., в с.Ветрен, жалбоподателят е извършвал маневра с т.а. Ивеко, като при потегляне за излизане от реда на паркираните автомобили блъска паркирания пред него л.а. Рено еспейс, който от удара блъска паркираният пред него л.а. Рено, в резултат на което е допуснал ПТП с минимални щети по трите МПС. Разпитаните по делото актосъставители са посочили, че причинените щети са минимални – на едната кола е пукната бронята, а на другата е бил пукнат стопа, като в случая не е била създадена опасност за участниците в движението, просто е допуснато произшествие. За така описаното нарушение бил съставен акт за установяването му, въз основа на който впоследствие било издадено наказателно постановление за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и приложена санкционната норма на чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. 5-то от ЗДвП и наложена глоба в размер на 100 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че от формална страна е осъществен състава на нарушението и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата инстанция счита, че с оглед конкретните обстоятелства, налице е хипотеза на маловажен случай.

В процеса на административното наказване, санкциониращият орган е длъжен да провери налице ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и в случай, че те липсват – пристъпва към издаването на наказателното постановление – чл.53, ал.1 от ЗАНН. В случай, че административният орган не е обсъдил тази възможност в мотивите си, няма пречка това да се извърши от съда в процеса по контрол на наказателното постановление. В случай, че съдът констатира, че извършеното нарушение носи белезите на маловажен случай, няма никаква пречка да приложи последиците на тази хипотеза. Както дейността на административнонаказващият орган, така и тази на съда  по своя характер е правораздавателна, но осъществявана в различни фази, поради което и двата органа разполагат с правомощия да преценяват наличието на маловажен случай и да приложат неговите последици.

Наличието на маловажен случай влече след себе си като последица изключване отговорността на виновното лице. Съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, за изключване на отговорността, както е по смисъла на чл.28 с.з., следва да намерят приложение нормите на Наказателния кодекс, където съгласно чл.93, т.9 “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”. 

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице именно хипотеза на маловажен случай на административно нарушение с оглед незначителността на настъпилите вредни последици – пукната е бронята на единия автомобил, а на другия – неговия стоп, други нанесени щети няма.

Следва първоинстанционното решение да бъде отменено, а по същество – на основание изложението по-горе съображения, издаденото наказателно постановление да бъде отменено, поради наличието на маловажен случай.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 464/21.05.2008 год., постановено по НАХ дело № 770/08 год. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1916/07.12.2007 год., издадено от Началник сектор ПП-КАТ при ОДП – Бургас, с което на  Д.Д.М. ***, адрес ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно.              

                                                              

    

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..

                                                                                                

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1…..……………

 

                                                                                                     2………………..