Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1352

 

гр. Бургас,   06.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 971/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Б. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв. М.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0769-000851/10.04.2018 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният  представител на жалбоподателя – адв. М.С. ***  поддържа заявените в жалбата доводи, не ангажира допълнителни доказателства. Пледира  оспорената заповед да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява. В писмо рег. № 4754/25.04.2018 год., с което е изпратена жалбата, ведно с оспорения административен акт и преписката по постановяването му, е изразено становище за неоснователност на жалбата, като е формулирано искане за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по мотиви различни от тези изложени в жалбата.

От фактическа страна по делото е установено, че срещу жалбоподателя Д.Б.Б. е постановена ЗППАМ №18-0769-000851/10.04.2018 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на постановената заповед е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления (НП), както следва: НП № 1336/01.08.2005г. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 18.08.2005г., с което му се отнемат 10 контролни точки, НП № 73788/21.07.2005г. на отдел ПП-СДВР, влязло в сила на 14.10.2005г., с което му се отнемат 10 контролни точки, НП №13302/04.12.2006г.   на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 23.12.2006г., с което му се отнемат 16 контролни точки, НП №17451/10.11.2008г. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 19.12.2008г., с което му се отнемат 15 контролни точки, НП №4515/14.08.2009г. на РУ Несебър, влязло в сила на 26.09.2009г., с което му се отнемат 3 контролни точки, НП №2428/30.03.2010г. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 25.05.2010г., с което му се отнемат  4 контролни точки.

В Справка за водач,  издадена по отношение на  жалбоподателя  Д.Б., са отразени съставените срещу оспорващия АУАН  за нарушения по ЗДвП,  издадените въз основа на тях НП и отнетите със същите контролни точки.

По отношение на непредставеното по делото, но описано в обжалваната заповед Наказателно постановление № 73788/2005г., в справката за нарушител е  отразено, че е издадено на 19.06.2005г.  от сектор ПП  СДВР, като в писмо, находящо се на л.30 от делото е посочено, че наказателното постановление не може да бъде представено, тъй като е унищожено.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване  административен акт,  от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения: 

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП  принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по  същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед   №251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Бургас, за упълномощаване на определена категория  длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, между които   и  Началник  група “Пътна полиция“. Следователно към датата на  издаване на  обжалваната заповед  административният орган  е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. 

 Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е  обективирана в  писмена форма  и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. 

             Относно съответствието на оспорената заповед с  материалния закон, съдът намира следното:

            Оспорената заповед  е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Последната норма, от своя страна,   предвижда  водачите на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава  да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС,  на същото  да  са отнети максималният брой контролни точки и  то  да не е върнало валидното си  свидетелство си за управление в съответната служба на  МВР.

            Видно от  приложената по делото справка  за водач (л.25-26),  жалбоподателят е придобил правоспособност за водач на МПС, като на 18.02.2008 г. му е било издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство(СУМПС) с валидност до 18.02.2018г.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства   се установява  по несъмнен начин, че   към датата на издаване на оспореният акт всички контролни точки на жалбоподателя са били отнети.

Съгласно чл. 2, ал.1 от  Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.  при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2  от същата наредба  контролните точки се отнемат на  въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г.  е издадена на база чл. 157, ал.3 от ЗДвП. В пар. 2 от Наредбата е посочено, че същата отменя  Наредба № Iз-1959 от 2007 г., а  в пар. 3 че броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба (4.02.2013 г.) се запазва.

Идентични разпоредби по отношение общия брой контролни точки първоначално получавани от притежател на СУМПС и относно начина на  отнемането им се съдържат и в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. в сила от 15.02.2008г. и действащата до приемането й  Наредба № I-139 от 16.IХ.2002 г.  

По делото, като писмени доказателства без оспорване по реда на чл.193 от ГПК от страните,  са приети наказателните постановления, цитирани в оспорената заповед. Посоченото в заповедта наказателно постановление – НП №73788/2005г.  не е било представено по делото, предвид унищожаването му. Неоспорена по реда на чл. 193 от ГПК от жалбоподателя е и приетата  с оглед  установяване притежаваното от жалбоподателя СУМПС, издадени НП, наложени с тях административни наказания и дата на влизане в сила на същите и представена  от ответника справка за водач. Съгласно чл. 25, ал.2  Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Следователно  същата, представлява годно доказателствено средство - официален удостоверителен документ.  Жалбоподателят    не твърди да е оспорвал цитираните в процесната заповед наказателни постановления, нито представя доказателства в тази насока, още по-малко доказателства те да са отменени по съответния ред. След като няма данни, че тези постановления са обжалвани или отменени по съответния процесуален ред (което е в доказателствена тежест на жалбоподателя с оглед чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК), то следва да се приеме, че наказателните постановления  са влезли в сила, както е посочено в тях и в справката за нарушител. Това е така,  тъй като не само цитираната справка, но и  наказателните постановления представляват годно доказателствено средство – официални  удостоверителни документи  и се ползват с материална доказателствена сила (В тази насока Решение № 8872/14.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 8521/2015г. и др.) Предвид това, нормата на чл. 179, ал.1 от ГПК  задължава съда да приеме за доказани  фактите удостоверени със същите, вкл. касаещите отнемането на съответния брой контролни точки, връчването и влизането в сила на НП, описани в  обжалваната  заповед.  Общият брой на отнетите контролни точки на жалбоподателя, посочени в  санкционните актове, изцяло съвпадат с тези посочени в заповедта и  безспорно  надвишават максимално допустимия брой от 39 точки. Предвид факта, че посочените официални удостоверителни документи не са били оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, то в настоящото производство не е допустимо, а и необходимо изследването на въпроса за законосъобразното приложение на процедурата  надлежно ли са връчени те , доколкото както вече бе посочено съдът е обвързан от отразеното в официалните документи. От гореизложеното  може да се обоснове извода, че  към датата на влизане в сила на посочените в заповедта наказателни постановления, с изключение на наказателно постановление № 73788/2005г., което е унищожено, на жалбоподателя са отнети  всички контролни точки   и същият е загубил правоспособността си да управлява МПС.

За пълнота на изложението и с оглед твърденията на страната на жалбоподателя,  съдът намира за уместно да посочи, че   от представените по делото три наказателни постановления   описани в оспорената заповед  е видно, че са връчени лично на оспорващия.  

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съгласно чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност.

По силата на чл. 24, ал.1,т.3 от  Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина,  след  успешно полагане на проверовъчен изпит  иззетото по реда на чл.171,т.4  от ЗДвП свидетелство следва да се върне на същия. Т.е. независимо, че  с отнемането на всички 39 к.т. водача е изгубил правоспособността си   да управлява  моторно превозно средство, валидно издаденото  СУМПС не се отменя ex lege по силата на закона и загубва автоматично качеството си на документ удостоверяващ правоспособността. Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е документ удостоверяващ, а не пораждащ  правоспособността на водачите на  моторни превозни средства. Целта на мярката по чл.171,т.4 от ЗДвП е временно изземвайки документа удостоверяващ тази правоспособност, предвид факта, че с отнемането на всички контролни точки от талона съответният водач на МПС  е вече неправоспособен такъв, да се  осигури  безопасността на движението по пътищата,   с оглед преустановяване   възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. 

За да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството за управление на МПС,  което временно се отнема, да е валидно.  В противен случай се обезмисля прилагането на ПАМ, тъй като невалидното свидетелство,т.е. такова с изтекъл срок не произвежда правно действие, съответно  не удостоверява правоспособността на водача  и следва да бъде подменено. В този смисъл Решение №7071  от 27.05.2014г. по адм. дело №337/2014г. В случая безспорно от представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност към  10.04.2018г.,  респ. е  невалидно и   съответно не поражда удостоверително действие. Предвид това с изземването на същото не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка.  Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на валидност, което не се оспорва от жалбоподателя, в случая може да е основание за  ангажиране  на административно наказателна- отговорност, но не и издаване на заповед за прилагане на  ПАМ.    

 Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед макар и издадена от  компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съблюдаване на съществените административнопроизводствени правила, поради наличието на основанията, визирани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.  

С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите  са в размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева   внесена държавна такса  и 500.00 лева заплатени разноски за възнаграждение на един адвокат съгласно Договор за правна защита  и съдействие

   Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК,  съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 18-0769-000851/10.04.2018 год., издадена от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас.

  ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д.Б. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: