Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   850                      25 септември 2008  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав,  в публично  заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осма година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор С. Х.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                               

административно дело  номер  966  по описа за  2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 от Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/.

Образувано е по жалба на  Л.К.А. ***, със съдебен адрес- ***- адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № з-110  от 11.07.2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас, издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата- инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка. Представя доказателства.

Ответникът по жалбата - ОДП-Бургас, чрез процесулния си представител, счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Началникът на Второ РПУ на МВР- Бургас, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството е висящо пред Административен съд – Бургас за втори път. Срещу Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № з-110  от 11.07.2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас,  е подадена жалба от  Л.К.А. ***, по която, първоначално се е произнесъл  Бургаския административен съд, който  с решение № 335 от 18. 10. 2007 година, постановено по административно дело № 777/ 2007 година е отменил процесната заповед. Срещу решението на Административен съд- Бургас, ІV – ти състав е подадена касационна жалба, по която, ВАС, с решение № 7162 от 16. 06. 2008 година, постановено  по адм. дело № 12456 / 2007 година, на основание чл. 221, ал.3 АПК, е обезсилил решението на Бургаския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с оглед правилното конституиране на страните, съобразно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срок, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес, съдържа неоходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Съобразявайки отменителното решение на ВАС, съдът счита, че като ответник, наред с полицейския орган, издал заповедта, следва да бъде конституирана и Областна дирекция на полицията – Бургас, а началникът на II-РПУ – Бургас, като заинтересована страна.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

От административната преписка се установява, че на 11.07.2007 година жалбоподателят Л.К.А. *** е задържан за срок до 24 часа, за което е издадена Заповед за задържане на лице, рег. № з-110 от 11.07.2007 година на инспектор Второ РПУ- гр. Бургас, с правно основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е заподозрян в извършване на престъпление по чл.195 от НК. В заповедта е посочен часа на издаване на заповедта 06.00 часа на 11.07.2007 година и часа на освобождаване на лицето – 14.30 часа на 11.07.2007 година. В административната преписка са представени декларация от 11.07.2007 година,  че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита  и желае такава, че няма здравословни проблеми, но желае медицински преглед, както и че иска да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане /л. 8 от делото/,  протокол за личен обиск  от 11. 07. 2007 година / л. 9 от делото/, декларация  по чл. 30, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ от 11.07.2007 / л.10 от делото/, разписка за върнати вещи на задържаното лице от 11.07. 2007 година/ л. 9 от делото, гръб/,  протокол за претърсване   и изземване /л.16 от делото/, медицинско направление, изх.№9810/19078/11.07.2007 година, от което е видно, че здравословното състояние на лицето позволява да бъде задържано / л.31 от делото/, докладна записка  от инспектор при ІІ РПУ- В.Стоянов от 11.07.2007 година, докладна записка за проведени оперативно- издирвателни мероприятия по дознание №239/05.04.2007 година / л. 24 от делото/, както и протокол за разпит на свидетел от 29.06.2007 година/ л.25 от делото/.

Недоволен от заповедта, Л.К.А., в 14- дневния законен срок, я обжалва пред Административен съд- Бургас. Счита същата за незаконосъобразна, тъй като е нарушено правото му на защита,  като не му е била предоставена възможност да се обади и срещне с адвокат. Счита, че след като срещу него е образувано дознание, действията следва да  се предприемат по реда на НПК, а не да му се прилага ПАМ по реда на ЗМВР. Твърди, че не са налице данни, за да му се приложи цитираната ПАМ.

Органът,  издател на административния  акт, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че на А. не му е  било нарушено правото на защита и му е била представена възможност да ангажира адвокат. Позовава се на представените в административната преписка писмени доказателства, в т.ч. и на докладната си записка по повод задържането на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 63 ППЗМВР, при спазване на материалноправните, процесуалноправните разпоредби и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР,  съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка - "задържане за 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може  административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. В този смисъл, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на данни за извършено престъпление, тъй като към момента на издаване на заповедта и  фактическото задържане на лицето, полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, които са го мотивирали да приложи ПАМ, още повече, че обискът на жилището на жалбоподателя се е наложило във връзка с образувано дознание №239/2007 година по описа на Второ РПУ, за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3 от НК.

 В конкретния случай, от представената докладна записка на инспектора при Второ РПУ-Бургас С., който е и издател на заповедта, до началника на същото РПУ, се установява, че на 11.07.2007 година, заедно с колегите си П.-началник на група пи Второ РПУ и  инспектор М.- сектор „КП” при ОДП-Бургас оказвали съдействие на дознател Х. за извършване на обиск в дома на Л.А. във връзка с дознание №239/2007 година по описа на Второ РПУ, образувано за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК срещу неизвестен извършител. Извършването на обиска било наложено от наличие на данни, даващи основание да се предполага, че в дома на жалбоподателя се намират предмети, имащи значение за дознанието. След приключване на обиска, за изясняване на факти и обстоятелства, А. бил отведен във Второ РПУ-Бургас, което дало основание на полицейския орган да му състави заповед за полицейско задържане.

Предвид изложеното, съдът приема, че при наличие на данни за вероятно извършено  от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си задачи, предвидени в разпоредбата на чл. 6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е не  да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

От представените по делото доказателства, съдът приема, че заповедта за задържане на Л.А. е и мотивирана, в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата е попълнена с всички необходими данни както за лицето, издало заповедта, така и за задържаното лице. Още повече, и с оглед трайната практика на ВАС, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в документите към административната преписка.  /арг. ТР № 16 от 31. 03. 1975 година на ОСГК на ВС/.

Неоснователни са и твърденията относно нарушаване правото на защита и извършените в тази връзка действия от административния орган. Тях съдът,  приема като действия, осъществени в изпълнение на заповедта, а не като такива, които могат да бъдат преценявани при проверка на нейната законосъобразност /арг.чл.142 АПК/. Освен това, и от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда, и от докладната записка на издателя на акта, се установява, че жалбоподателят не е бил лишен от възможност да ангажира защитник и такъв е имало във Второ РПУ, където А. е бил отведен и се е намирал по време на фактическото си задържане.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна кражбата е криминализирана по действащото право- чл. 194 и чл.195 НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, е достатъчно основание за налагането й. Следва да се отбележи, че образуваното дознание не е пречка за налагане на процесната ПАМ, тъй като същата следва да се различава от мярката за неотклонение "задържане под стража", приложима в досъдебното наказателно производство при условията и по реда на НПК, поради което възражението на жалбоподателя, че след като е образувано дознание процесуалните действия следва да се извършват по реда само на НПК, е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че така издадената заповед е законосъобразна, а жалбата на Л.А. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на оспорването и предвид направеното искане, следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника- ОДП- Бургас, юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК, Административен съд- Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.А. ***, със съдебен адрес- ***- адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа  с рег. № з-110 от 07.11. 2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас, издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР,  като неоснователна.

ОСЪЖДА Л.К.А. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДП – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         25 септември 2008  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав,  в публично  заседание на седемнадесети септември, две хиляди и  осма година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  966  по описа за  2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 от Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/.

Образувано е по жалба на  Л.К.А. ***, със съдебен адрес- гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов” №5, вх.”А” , ет.1, ап.1- адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № з-110  от 11.07.2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас, издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата- инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка. Представя доказателства.

Ответникът по жалбата - ОДП-Бургас, чрез процесулния си представител, счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Началникът на Второ РПУ на МВР- Бургас, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Срещу Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № з-110  от 11.07.2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас,  е подадена жалба от  Л.К.А. ***, с която, първоначално пак е сезиран  Бургаския административен съд.  Съдът е постановил решение № 335 от 18. 10. 2007 година по административно дело № 777/ 2007 година, с което е отменена процесната заповед. Срещу решението на Административен съд- Бургасу ІV – ти състав е подадена касационна жалба, по която, ВАС, с решение № 7162 от 16. 06. 2008 година, постановено  по адм. дело № 12456 / 2007 година, на основание чл. 221, ал.3 АПК, е обезсилил решението на Бургаския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с оглед правилното конституиране на страните, съобразно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срок, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес, съдържа неоходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

От административната преписка се установява, че на 11.07.2007 година жалбоподателят Л.К.А. *** е задържан за срок до 24 часа, за което е издадена Заповед за задържане на лице, рег. № з-110 от 11.07.2007 година на инспектор Второ РПУ- гр. Бургас, с правно основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е заподозрян в извършване на престъпление по чл.195 от НК. В заповедта е посочен часа на издаване на заповедта 06.00 часа на 11.07.2007 година и часа на освобождаване на лицето – 14.30 часа на 11.07.2007 година. В административната преписка са представени декларация от 11.07.2007 година,  че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита  и желае такава, че няма здравословни проблеми, но желае медицински преглед, както и че иска да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане /л. 8 от делото/,  протокол за личен обиск  от 11. 07. 2007 година / л. 9 от делото/, декларация  по чл. 30, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ от 11.07.2007 / л.10 от делото/, разписка за върнати вещи на задържаното лице от 11.07. 2007 година/ л. 9 от делото, гръб/,  протокол за претърсване   и изземване /л.16 от делото/, медицинско направление, изх.№9810/19078/11.07.2007 година, от което е видно, че здравословното състояние на лицето позволява същото да бъде задържано / л.31 от делото/, докладна записка  от инспектор при ІІ РПУ- В.Стоянов от 11.07.2007 година, докладна записка за проведени оперативно- издирвателни мероприятия по дознание №239/05.04.2007 година / л. 24 от делото/, както и протокол за разпит на свидетел от 29.06.2007 година/ л.25 от делото/.

Недоволен от заповедта, Л.К.А., в 14- дневния законен срок, я обжалва пред Административен съд- Бургас. Счита същата за незаконосъобразна, тъй като е нарушено правото му на защита,  като не му е била предоставена възможност да се обади и срещне с адвокат. Счита, че след като срещу него е образувано дознание, действията следва да  се предприемат по реда на НПК, а не да му се прилага ПАМ по реда на ЗМВР. Твърди, че не са налице данни, за да му се приложи цитираната ПАМ.

Органът,  издател на административния  акт, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че на А. не му е  било нарушено правото на защита и му е била представена възможност да ангажира адвокат. Позовава се на представените в административната преписка писмени доказателства, в т.ч. и на докладната си записка по повод задържането на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 63 ППЗМВР, при спазване на материалноправните, процесуалноправните разпоредби и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР,  съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка - "задържане за 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може  административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. В този смисъл, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на данни за извършено престъпление, тъй като към момента на издаване на заповедта и  фактическото задържане на лицето, полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, които са го мотивирали да приложи ПАМ, още повече, че обискът на жилището на жалбоподателя се е наложило във връзка с образувано, на основание чл.195, ал.1, т.3 от НК дознание №239/2007 година по описа на Второ РПУ.

 В конкретния случай, от представената докладна записка на инспектора при Второ РПУ-Бургас Стоянов  до началника на същото РПУ, който е и  автора на заповедта, се установява, че на 11.07.2007 година, заедно с колегите си Петков-началник на група пи Второ РПУ и  инспектор Момчилов- сектор „КП” при ОДП-Бургас оказвали съдействие на дознател Ханджиев за извършване на обиск в дома на Л.А. във връзка с дознание №239/2007 година по описа на Второ РПУ, образувано за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК срещу неизвестен извършител. Извършването на обиска било наложено от наличие на данни, даващи основание да се предполага, че в дома на жалбоподателя се намират предмети, имащи значение за дознанието. След приключване на обиска, за изясняване на факти и обстоятелства, А. бил отведен във Второ РПУ-Бургас, което дало основание на полицейския орган да му състави заповед за полицейско задържане.

Предвид изложеното, съдът приема, че при наличие на данни за вероятно извършено  от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си задачи, предвидени в разпоредбата на чл. 6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е не  да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

От представените по делото доказателства, съдът приема, че заповедта за задържане на Л.А. е и мотивирана, в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата е бланкова и е попълнена с всички необходими данни както за лицето, издало същата, така и за задържаното лице. Още повече, и с оглед трайната практика на ВАС, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в документите към административната преписка.  /арг. ТР № 16 от 31. 03. 1975 година на ОСГК на ВС/.

Неоснователни са и твърденията му относно нарушаване правото на защита и извършените в тази връзка действия от административния орган. Тях съдът,  приема като действия, осъществени в изпълнение на заповедта, а не като такива, които могат да бъдат преценявани при проверка на нейната законосъобразност /арг.чл.142 АПК/. Освен това, и от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда, и от докладната записка на издателя на акта, се установява, че жалбоподателят не е бил лишен от възможност да ангажира защитник и такъв е такъв е имало във Второ РПУ, където е А. е бил отведен и се е намирал по време на фактическото си задържане.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна кражбата е криминализирана по действащото право- чл. 194 и чл.195 НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, е достатъчно основание за налагането й. Следва да се отбележи, че образуваното дознание не е пречка за налагане на процесната ПАМ, тъй като същата следва да се различава от мярката за неотклонение "задържане под стража", приложима в досъдебното наказателно производство при условията и по реда на НПК, поради което възражението на жалбоподателя, че след като е образувано дознание процесуалните действия следва да се извършват по реда само на НПК, е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че така издадената заповед е законосъобразна, а жалбата на Л.А. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на оспорването и предвид направеното искане, следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника- ОДП- Бургас, юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК, Административен съд- Бургас

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.А. ***, със съдебен адрес- гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов” №5, вх.”А”, ет.1, ап.1- адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа  с рег. № з-110 от 07.11. 2007 година на инспектор при Второ РПУ на МВР- Бургас, издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР,  като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                            23 АПРИЛ  2007  Година                   Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ състав,  в публично  заседание на девети април, две хиляди и осма година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  1391   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за министерство на вътрешните работи / ЗМВР/.

Образувано е по жалба на  Кристина Анастасова Георгиева от гр. Бургас, к-с”Меден Рудник”, бл.482, вх.1, ет.6, ЕГН**********,***-адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № 61 от 01.11.2007 година на инспектор Стойчо Диханов Симеонов, разузнавач „КП” при РПУ-Царево, издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Не представя доказателства. Претендира направените по делото разноски. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата- Инспектор Стойчо Диханов Симеонов, разузнавач „КП” при РПУ-Царево, редовно призован, се явява в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Заинтересованата страна-ОДП-Бургас, чрез процесуалния си представител, счита, че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

За заинтересованата страна- Дирекция „Социално подпомагане” се явява представител, на основание чл.21, ал.2 във връзка с чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас, дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срок, от името на  непълнолетната Кристина Георгиева, която е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, но е подписана само от  адв. С.К., без да е положен подпис на жалбоподателката и съгласие на неин родител. По делото е представено адвокатско пълномощно на адв. С.К., което е подписано от непълнолетната Кристина, което не съдържа съгласие на родител. Предвид нормата на чл.25, ал.1 от ГПК / отм./, приложима на основание § 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съобразно която, съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото, на жалбоподателя е дадено указание за отстраняване на недостатъка, а именно да се представи по делото надлежно оформено адвокатско пълномощно, съдържащо съгласие на родител и изявление на родителя за потвърждаване на всички извършени процесуални действия. Недостатъкът е отстранен / виж. л.127 и 129 от делото/, поради което  съдът приема, че е процесуално  допустима.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

От административната преписка се установява, че на 01. 11. 2007 година жалбоподателката Кристина Анастасова Георгиева е задържана за срок до 24 часа, за което  е издадена Заповед за задържане на лице, рег. № 61 от 01.11.2007 година на инспектор Стойчо Диханов Симеонов, разузнавач при РПУ-Царево, с правно основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Като фактическо основание за задържането е посочено, че същото е извършено във връзка с проверка по ПД – 289/2007г. на РПУ-Царево за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от  Наказателния кодекс / НК /. В заповедта е посочен часа на издаването й - 18.20 часа на 01. 11. 2007 година и часа на освобождаване на лицето- 18. 20 часа на 02.11.2007 година. В административната преписка са представени декларация  от 01.11. 2007 година, съставена в 20.30 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита и желае такава, че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед,  желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане, както и че няма нужда от специален хранителен режим /л. 9 от делото /,   протокол за личен обиск  от 01.11. 2007 година / л. 8 от делото/, разписка за получени вещи и пари от задържаното лице от 01.11.2007 година, разписка за върнати вещи и пари от 02.11.2007 година / л.10 от делото/, както и докладна записка  от инспектор Стойчо Диханов Симеонов./ л.5 от делото/.

Недоволна от заповедта Кристина Анастасова Георгиева, чрез адвокат С.К., за чиито действия по подаване на жалбата впоследствие е дадено съгласие от законния представител - майка на непълнолетната /л.129 от делото/, в  14- дневния законен срок, я обжалва пред Административен съд- Бургас. Представителят по пълномощие счита същата за незаконосъобразна, тъй като са предприети действия спрямо непълнолетно лице, без да са налице предвидените в ЗМВР предпоставки. Счита също, че Георгиева е задържана без правно основание и е  нарушено   правото й на защита, тъй като спрямо нея са предприети  фактически действия по задържането  при липса на каквито и да е противообществени прояви, както и че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Процесуалният представител на непълнолетната Кристина Георгиева, представя писмени бележки, в които доразвива доводите за незаконосъобразност на оспорваната заповед. Моли съда за отмяната й и претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Органът,  издател на административния  акт, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че на непълнолетната Георгиева не е  било нарушено правото на защита и й е била представена възможност да ангажира адвокат.Не ангажира допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК.

Предвид разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 63 ППЗМВР, при спазване на материалноправните, процесуалноправните разпоредби и целта, предвидена в закона.

Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Вярно е, че не е посочена точната хипотеза от осемте, съдържащи се в чл.63, ал.1, т.1 до т.8 от ЗМВР, в какъвто смисъл е и направеното от процесуалния представител на жалбоподателя, възражение, но с оглед  посоченото фактическо основание, съдът приема, че същата е издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е  принудителна административна мярка - "задържане за 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно,  административният орган, при условията на оперативна самостоятелност,  да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. В конкретния случай, е извършена проверка по полицейско дознание №289 от 2007 година по описа на РПУ-Царево за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3  НК. Само по този начин,  при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си задачи, предвидени в разпоредбата на чл. 6 ЗМВР.

В конкретния случай, от представената докладна записка на инспектор Стойчо Диханов Симеонов до началника на РПУ-Царево, се установява, че във връзка с извършване на ОИМ по разкриване извършителя на престъпление по ПД-289/2007 година по описа на РПУ-Царев, по разпореждане  на началника на същото, е било необходимо да се задържи лицето Кристина Георгиева. Било установено, че същата е задържана в І-во РПУ-Бургас на 01.11.2007 година и ще бъде освободена около 18.00 часа на същия ден, поради което, съвместно с полицай Милев, Диханов пристигнал в І-во РПУ-Бургас, където му била предадена непълнолетната Кристина Георгиева, на която разяснил, че ще бъде задържана за извършване на проверка във връзка с извършена на 29.10.2007 година кражба в търговски обект в с. Кости. На задържаното лице била предоставена възможност да се обади на адвокат още в І-во РПУ-Бургас. На изхода на  І-во РПУ, се явил адв.С.К., който се противопоставил на задържането на Георгиева, като заявил, че същата не може да бъде задържана, тъй като не е издадена заповед за задържане. Диханов обяснил, че такава ще се издаде в РПУ-Царево като за час на  задържане ще се посочи този, в който е отведена от І-во РПУ-Бургас, т.е. ще бъде спазен 24-часовия престой  за полицейско задържане при преместване от едно структурно звено на МВР, в случая от І РПУ-Бургас в РПУ-Царево. След като я отвели в РПУ-Царево, била съставена процесната заповед. От Георгиева били взети дактилоскопни отпечатъци и след като не били установени уличаващи данни, на 02.11.2007 година, в 18.20 часа, била освободена.

От представените по делото доказателства, съдът приема, че заповедта за задържане на Кристина Георгиева е мотивирана, тъй като е достатъчно да се посочи фактическото и правното основание за издаването й. В конкретния случай се касае за задържане на непълнолетно лице,  на основание чл. 63, ал. 1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представляващо по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Задържаното лице, по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е дете, тъй като не е навършило 18 години. Ето защо, съдът, в производството пред настоящата инстанция, по реда на чл.15, ал.6 от ЗЗД, е уведомил Дирекция  "Социално подпомагане", която е осигурила представител, съгласно чл.21, ал.2 от с.з. В съдебно заседание е изслушано „детето”, в конкретния случай жалбоподател и е призована и разпитана като свидетел майка й Атанаска Георгиева.

Вярно е, че наложената ПАМ засяга правата и законните интереси на непълнолетната Кристина Георгиева. В ЗМВР обаче не се съдържа възрастово ограничение на лицата, спрямо които може да се наложи мярката по чл.63 от ЗМВР. При положение, че по смисъла на чл.32,ал.2 от НК непълнолетните са наказателно отговорни лица ако могат да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си, т.е спрямо тях могат да се предприемат мерки на процесуална принуда, то няма законова пречка да се наложи и по-леката принудителна административна мярка по чл.63 от ЗМВР. Вярно е също, че в производството пред административния орган, не е уведомена Дирекция „Социално подпомагане” и не е осигурен представител за участие в административното производство, каквото възражение прави при изслушването в съдебно заседание жалбоподателката Георгиева. Разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД има предвид обаче "всяко дело", а не всяко административно производство, поради което съдът приема, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на процесната заповед.

Представената и приета като доказателство по делото епикриза, от която е видно, че жалбоподателката е бременна, съдът намира за неотносима в производството по контрол за законосъобразност на заповедта за задържане.

С оглед изложеното, съдът приема, възражението, че заповедта е немотивирана, за  неоснователно. Още повече, и с оглед трайната практика на ВАС, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в документите към административната преписка.  /арг. ТР № 16 от 31. 03. 1975 година на ОСГК на ВС/.

Неоснователни са и твърденията й относно нарушване правото на защита и извършените в тази връзка действия от административния орган. Тях съдът,  приема като действия, осъществени в изпълнение на заповедта, а не като такива, които могат да бъдат преценявани при проверка на нейната законосъобразност /арг.чл.142 АПК/. Освен това, и от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда,  и от изложението на жалбоподателката в съдебно заседание, се установява, че същата  не е бил лишена от възможност да ангажира защитник.

Осъществяването на административна принуда, в настоящия случай, е била необходима, тъй като от една страна кражбата е криминализирана по действащото право- чл. 194 и чл.195 НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, е достатъчно основание за налагането й. Косвено доказателство в тази насока е представеното по делото сведение от Кристина Георгиева / л.92 от делото/, за съучастие в престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

Ето защо, съдът намира, че така издадената заповед е законосъобразна, а жалбата на Кристина Георгиева като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на оспорването,  не следва да се присъждат претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК Административен съд- Бургас

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кристина Анастасова Георгиева от гр. Бургас, к-с „Меден Рудник”, бл.482, вх.2, ет.6, непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Атанаска Кръстева Георгиева, против Заповед за полицейско задържане  с рег. № 61  от 01.11.2007 година на инспектор Стойчо Диханов Симеонов, разузнавач „КП” при РПУ-Царево, издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                        21 ДЕКЕМВРИ  2007  Година                   Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ състав,  в публично  заседание на двадесет и осми ноември , две хиляди и седма година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор Валентина Чакърова

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  734   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

  

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 269, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи / ЗМВР/.

Образувано е по жалба на  Стоян Димитров Дидов от гр. Бургас, к-с „Изгрев”, бл. 32, вх.2, ет. 4, ап. десен, със съдебен адрес- гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов” №5, вх.”А” , ет.1, ап.1- Адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа с рег. № 3-44  от 11. 07.2007 година на помощник оперативен работник Анастас Славов Стефанов при РПУ- гр. Поморие, издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Не представя доказателства. Претендира направените по делото разноски. Представя писмена защита.

  Ответникът по жалбата- Помощник оперативен работник Анастас Славов Стефанов при РПУ- гр. Поморие, редовно призован, се явява в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

       Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

      Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено следното :

      Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срок, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес, поради което  е процесуално допустима.

      Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

        От административната преписка се установява, че на 11. 07. 2007 година жалбоподателят Стоян Димитров Дидов от гр. Бургас е задържан за срок до 24 часа, за което  е издадена Заповед за задържане на лице, рег. № 3-44 от 11. 07. 2007 година на помощник оперативен работник при РПУ- Поморие, с правно основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Като фактическо основание за задържането е посочено, че същото е извършено във връзка с престъпление по чл. 195 Наказателния кодекс / НК /. В заповедта е посочен часа на издаване на заповедта 01.15 часа на 11. 07. 2007 година и часа на освобождаван на лицето- 13. 30 часа. В административната преписка са представени декларация  от 11. 07. 2007 година, съставена в 6.15 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита  и желае такава,че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед, както и че желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане /л. 11 от делото/,  протокол за личен обиск  от 11. 07. 2007 година, съставен в 6.50 часа / л. 12 от делото/,   постановление от 10. 07. 2007 година на дознател при РПУ- Поморие по образувано досъдебно производство № 268 от 2007 година по описа на РПУ-Поморие срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 4 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК /л. 14 от делото /, както и призовка  за свидетел по преписка Д-268 / 2007 година на Дидов.

           Недоволен от заповедта, Стоян Димитров Дидов, в 14- дневния законен срок, я обжалва пред Административен съд- Бургас. Счита същата за незаконосъобразна и немотивирана, тъй като не е посочено точно правното основание за издаването й, както и че е нарушено правото му на защита,  като му бил отнет мобилния телефон и не му е била предоставена възможност да се срещне с адвокат. Не ангажира допълнителни доказателства.

         Органът,  издател на административния  акт, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че на Дидов не му е  било нарушено правото на защита и му е била представена възможност да ангажира адвокат.Не ангажира допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК.

Предвид разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 63 ППЗМВР, при спазване на материалноправните, процесуалноправните разпоредби и целта на закона. 

Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР. Вярно е, че не е посочена точната хипотеза от осемте, съдържащи се в чл.63, ал.1, т.1 до т.8 от ЗМВР, в какъвто смисъл е и направеното от процесуалния представител на жалбоподателя, възражение, но с оглед  посоченото фактическо основание, съдът приема, че същата е издадена на основание чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е  принудителна административна мярка - "задържане за 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно,  административният орган, при условията на оперативна самостоятелност,  да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. В конкретния случай, е образувано досъдебно наказателно производство № 268 от 2007 година по описа на РПУ-Поморие срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 4 във връзка с чл. 194, ал.1  НК. Само по този начин,  при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си задачи, предвидени в разпоредбата на чл. 6 ЗМВР.

Съдът е задължил  административния орган да  представи надлежно заверени копия от материалите от досъдебното производство, отнасящи се до задържането на Дидов, като с писмо, рег. № 6139 от 25. 10. 2007 година, е уведомен, че в ДП №  286 / 2007 година, не се съдържат такива, освен представеното на л.14 постановление на дознател от РПУ-Поморие по ДП 286/2007г. за извършване на оперативно издирвателни мероприятия по установяване извършителя на разследваното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194,ал.1 от НК.  Дори и от така представените по делото доказателства, съдът намира, че заповедта за задържане на Стоян Дидов  е мотивирана, тъй като е достатъчно да се посочи фактическото  и правното основание. В този смисъл, съдът счита възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана за неоснователно. Неоснователни са и твърденията му относно нарушеното му право на защита и извършените в тази връзка действия от административния орган. Тях съдът,  приема като действия, осъществени в изпълнение на заповедта, а не като такива, които могат да бъдат преценявани при проверка на нейната законосъобразност./ арг.чл.142 АПК/. Освен това, видно от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда, същата е изготвена по време, когато жалбоподателят все още е бил задържан и е подписана от него, като е посочен съдебен адрес на адвокат, т.е. била му е осигурена възможност да ангажира защитник.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е необходима, тъй като от една страна кражбата е криминализирана по действащото право- чл. 194 и чл.195 НК, а от друга страна, независимо, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, е достатъчно основание за налагането й.

Ето защо съдът намира, че така издадената заповед е законосъобразна, а жалбата на Стоян Дидов като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на оспорването,  не следва да се присъждат претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК във връзка с чл. 269 ЗМВР, Административен съд- Бургас

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стоян Димитров Дидов от гр. Бургас, к-с „Изгрев”, бл. 32, вх.2, ет. 4, ап. десен, със съдебен адрес- гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов” №5, вх.”А” , ет.1, ап.1- Адв. С.К. против Заповед за полицейско задържане  с рег. № 3-44  от 11. 07. 2007 година на помощник оперативен работник Анастас Славов Стефанов при РПУ-  Поморие, издадена на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                  СЪДИЯ: