Р Е Ш Е Н И Е

 

           Номер              870/09.10.2008г.              град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на единадесети септември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Т.Е.

        Членове:   1. П.С.

                            2. Ю.Р.

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор В. Ч. като разгледа докладваното от съдия Е. касационно наказателно административен характер дело номер 961 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ – гр.Бургас, ул. „Перущица” № 67, представлявано от директора доц. д-р С. Я. С. против Решение № 66/ 07.05.2008г., постановено по НАХД № 389/2007г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 129/07.11.2007г. и наложеното на И.Я.Я. *** административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.116, ал.2, т.5 от Закона за управление на отпадъците. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доказателства по делото не са ангажирани.

Ответникът по касационната жалба – И.Я.Я. се представлява в съдебно заседание от адвокат П. от БАК, който изразява аргументирано становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас счита жалбата за неоснователна.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството пред Районен съд – гр.Несебър е образувано по жалба на И.Я.Я. *** против наказателно постановление № 129/07.11.2007г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.116, ал.2, т.5 от ЗУО му е наложена глоба в размер на 1500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, районният съд отменя атакуваното постановление. Приема за установено от фактическа страна, че на 19.10.2007г. служители на РИОСВ – Бургас извършват проверка за замърсяване с отпадъци на територията на Община Несебър и констатират следните наличности: отпадъци от строителство и земни маси от изкопи срещу входа на „Аквапарк” в с.Равда; смесени отпадъци от бита и строителството, разпилени вдясно от главен път „Бургас – Варна”, в района на бетонов възел, разположен непосредствено след разклон за село Тънково. Фактическата установеност се подкрепя от показанията на свидетелите К. и Д., събрани в хода на съдебното следствие и от приложените към административната преписка писмени доказателства. При извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, районният съд констатира, че в производството по реализиране на административнонаказателна отговорност не е установена датата на нарушението и периода, в който санкционираното лице изпълнява длъжността кмет на Община Несебър, което го мотивира да отмени наложената глоба.

Така постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Разпоредбата на чл.16, ал.3, т.8 от ЗУО задължава кмета на общината да предотвратява изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Санкцията за неизпълнение на цитираната норма e регламентира в чл.116, ал.2, т.5 от ЗУО. В настоящия случай ответникът по касация е привлечен към административнонаказателна отговорност за допустителство на нарушение, което е квалифицирано по първата алтернативна хипотеза. Изводът на НРС, че не съществува яснота относно това дали към момента на изхвърляне на отпадъците жалбоподателят е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.116, ал.2, т.5 от ЗУО е правилен и се споделя изцяло от сезирания касационен състав. В хода на административното и първоинстанционно съдебно производство не са ангажирани доказателства, които да установят по безспорен начин датата на извършване на нарушението, която в конкретния казус се явява съставомерен признак поради срочността на изпълняваната от Я. функция. От събраните по делото доказателства неопровержимо се установява само факта, че към момента на проверката – 19.10.2007г. отпадъците са били ситуирани на проверените места. В преписката не се съдържат данни за датата на извършване на деликта и съвпадането му с времевия отрязък, през който ответникът по касация е изпълнявал длъжността кмет на Община Несебър. Поради това допустителството по чл.116, ал.2, т.5 от ЗУО не може да му се вмени в нарушение.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН). Произнесено е при липсата на процесуални пречки и в отговор на надлежно упражнено субективно право на жалба.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 07.05.2008г., постановено по НАХД № 389/2007г. по описа на Районен съд - гр.Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 129/07.11.2007г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас и наложеното на И.Я.Я. *** административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………….

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1………………………                         2……………………....